Решение № 8760 от 1.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5832/2009 г.

Решение № 8760 от 1.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5832/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Васил Георгиев Йорданов от гр. Балчик против решение № 3509/17.03.2009 г. на Върховен административен съд - Първо А отделение, постановено по адм. д. № 13476 по описа за 2008 г. на този съд, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, (НПОС), приета с ПМС № 30/2000 г.. В касационната жалба се сочат основания по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), съставляващи неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост. Касаторът счита, че с приетите разпоредби на чл. 17, ал. 2, чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от НПОС, МС на РБ по недопустим начин е преуредил действието на чл. 69, ал. 1 и на чл. 104 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). В нормите на кодекса се използва израза "осигурителен стаж", за разлика от текстовете на НПОС, в които се говори за "трудов стаж", въпреки че изразите са с различен смисъл. Целта на закона трябва да бъде изведена от чл. 69, ал. 1 от КСО - създаването на определена привилегия за кръга лица, посочени в разпоредбата. Касаторът посочва примерно различното изчисляване на неговия осигурителен стаж въз основа на текстове от КСО и от НПОС. Отделните оплаквания във връзка с оспорените текстове от Наредбата, са конкретизирани в касационната жалба, като е видно че касационните доводи са идентични с тези, поддържани пред тричленния състав на ВАС, Първо А отделение. Жалбоподателят претендира с допълнителните си бележки и с доводите, изложени в съдебно заседание от пълномощника му адв. Дамянов, да се отмени съдебното решение, след което да бъдат отменени оспорените разпоредби от НПОС и се присъдят разноските по делото. Ответникът по касационната жалба - МС на РБ, я е оспорил с писмено възражение, подадено от гл. юрисконсулт Милошева. Счита, че касаторът е трябвало да защити правата си, свързани с определяне на неговия личен осигурителен стаж по друг ред, вместо да атакува необосновано текстове от НПОС. Първоинстанционният съд е разгледал детайлно всички относими факти и обстоятелства. Правните изводи съответстват на установената фактическа обстановка. Ответникът - Министърът на труда и социалната политика, редовно призован, не е изразил становище по касационната жалба. Ответникът - Националният осигурителен институт, е оспорил касационната жалба чрез юрисконсулт Николова със съображения, формулирани в писмено възражение и поддържани от нея в съдебно заседание. Според процесуалният представител на НОИ оспорените текстове не противоречат на чл. 69, ал. 1 и на чл. 104 от КСО, тъй като в чл. 17 от НПОС са дадени допълнителни пояснения за прилагане на законовите текстове. При липсата на чл. 17, ал. 2 пенсията на военнослужещ с 25 години осигурителен стаж, като кадрови военнослужещ, ще бъде изчислена в размер на 25% от осигурителния доход. Ако се приложи нормата на чл. 17 от НПОС пенсията ще се изчисли, като 41 % от осигурителния доход. Ответникът твърди, че разпоредбите на чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от НПОС само определят начина за формиране на общия осигурителен стаж на кадровите военнослужещи, ако те имат най - малко 16 години и 8 месеца действително изслужени, като кадрови военнослужещи. Изразът "действително изслужени на кадрова военна служба", употребен в чл. 69, ал. 1 от КСО, не предполага превръщането на този осигурителен стаж от I към III категория труд, а и съгласно § 2 от ДР на НПОС, "действителен стаж" е действително изслуженото календарно време по трудово или служебно правоотношение. Използването на думите "осигурителен и трудов стаж" в чл. 17 и в чл. 18 от НПОС е с оглед специфичния характер на правоотношенията на военнослужещите и реда за осигуряването им. Закона за отбраната и въоръжените сили (отм.), използваше в чл. 211, чл. 225, чл. 238, чл. 262, чл. 263 термина "трудов стаж" при зачитане на отработеното време. До 31.12.1999 г. за кадровите военнослужещи не са се дължали осигурителни вноски, поради което за този период не се употребява термина "осигурителен стаж". Ответникът е пледирал чрез юрисконсулт Николова за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като нейното евентуално уважаване би влошило положението на В. Йорданов. Изводите на съда съответстват на смисъла, вложен от законодателя в чл. 69 и чл. 104, ал. 4 от КСО, чл. 17 и чл. 18 от НПОС. Върховният административен съд, петчленен състав на I колегия, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения: В производството по адм. д. № 13476/2008 г. тричленният състав на ВАС, Първо А отделение е установил следното: В. Йорданов е оспорил текстовете на чл. 17, ал. 2, чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от НПОС. Наредбата е издадена от МС в изпълнение на законова делегация и представляваща подзаконов нормативен акт в хипотезата на чл. 6, т. 1 и чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА). В КСО се съдържа чл. 69 относно специфичното придобиване право на пенсия на кадрови военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на РБ и от държавните служители по Закона за МВР и Закона за изпълнение на наказанията. Разпоредбата предвижда, че кадровите военнослужещи придобиват право на пенсия при уволнение, независимо от възрастта им, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети да са действително изслужени на кадрова военна служба, (редакцията, приета с Д. В. от 2007 г.), респективно, като военнослужещи по ЗОВС (редакцията, приета с Д. В. бр. 35/2009 г.). В чл. 17 от НПОС са дадени две допълнителни пояснения за прилагане на текста - че за осигурителен стаж при пенсиониране на тези лица се зачита времето, изслужено на кадрова военна служба и във ведомствата по чл. 69, ал. 2 от КСО. В чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от НПОС само се определя начина на формиране на общия осигурителен стаж на кадровите военнослужещи, ако те имат най - малко 16 години и 8 месеца осигурителен стаж, действително изслужени, като такива. Съдът е приел, че ал. 1 съответства на чл. 69 от КСО, която норма изисква към датата на уволнението кадровия военнослужещ да е изпълнил всички условия за придобиване право на пенсия. Съгласно чл. 6 и чл. 7 от ЗНА, с Наредба може да се създава по - подробна регламентация на отношения, които не са напълно уредени в закона, може да се разшири и доразвие законовата уредба, когато тя не може да обхване и предвиди в достатъчно подробна степен съответните обществени правоотношения. Именно това е направено в конкретния случай с НПОС. За да направи извод, че липсва противоречие между оспорените разпоредби на Наредбата с текстове от КСО, съдът е посочил за съществен факта, че придобиване правото на пенсия от лица по чл. 69 КСО при уволнение е независимо от възрастта, но само при наличие на определени години осигурителен стаж, които следва да са на действителна служба. Разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от НПОС пояснява чл. 69 от КСО. Изслуженото време по чл. 17, ал. 1, т. 1 от Наредбата е изцяло необходима предпоставка за придобиване право на пенсия за тези лица по чл. 69, ал. 1 от КСО и се зачита за осигурителен стаж при пенсионирането. Налице е съответствие и с нормата на чл. 104, ал. 4 от КСО, съгласно която осигурителния стаж на лицата по чл. 69 се превръща, като три години действително изслужено време се зачитат за пет години осигурителен стаж трета категория. Това според съда означава, че трудът на лицата по чл. 69 от КСО е от първа категория. Нормите на чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от НПОС също не противоречат на чл. 69 и на чл. 104 от КСО, тъй като определят начина на формиране на общия изискуем 25 годишен осигурителен стаж при изискване на 2/3 - 16 години и 8 месеца да са действително изслужени. Няма противоречие, защото за правото на пенсия следва лицата по чл. 69 от КСО да са изпълнили всички условия за придобиването му. Останалите си съображения тричленният състав е изложил подробно в мотивите на своя съдебен акт. Обжалваното решение е правилно и при липсата на отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК трябва да бъде оставено в сила. Първото оплакване на касатора е свързано с разликата между употребените понятия "осигурителен" и "трудов" стаж. Следва да се има предвид, че използването на цитираните изрази в текстовете на чл. 17 и на чл. 18 от НПОС е поради специфичния характер на правоотношенията с военнослужещите и на реда за тяхното осигуряване. Изслуженото по чл. 17, ал. 1, т. 1 от НПОС време съгласно ал. 2 се зачита като първа категория труд, независимо че е вписано като трудов стаж. Обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че трудът на лицата по чл. 69 от КСО също е от първа категория. В касационната жалба не се спори относно квалифицирането на действително изслуженото време на кадрова военна служба, като труд от първа категория. Придобиването на право на пенсия по чл. 69 от КСО е по специфичния текст на цитираната норма и при наличието на определени условия. Едно от тях е 2/3 от изискуемия се 25 годишен стаж да са действително изслужени, без стажът да се превръща от първа в трета категория труд. Лицето преценява след уволнението си дали да реализира придобитото по чл. 69 от КСО право на пенсия, (възникващо при облекчен режим в условията на положен труд в определени структури), или до настъпването на предпоставките по чл. 68 от КСО да продължи да упражнява правото си на труд на друго място, извън структурата от която е било уволнено. Целта на регламентираното в чл. 69, ал. 1 от КСО законодателно решение е да се позволи облекчен режим на пенсиониране на лицето, освободено от кадрова военна служба. За конкретния случай следва да се има предвид, че В. Йорданов притежава необходимия минимум от 16 години и 8 месеца осигурителен стаж на кадрова военна служба, но въпреки това директорът на ТП на НОИ - Добрич е отказал да отпусне пенсия при условията на чл. 69, ал. 1 от КСО на лицето, защото общият осигурителен стаж до уволнението от МО е по - малко от 25 години, (виж в тази връзка решение № 6223/18.06.2007 г. на ВАС по адм. д. № 3596/2007 г., VI о.). Изискването за наличие на 25 години осигурителен стаж е предвидено в чл. 69 от КСО, а не в оспорените разпоредби от НПОС, поради което е неправилно твърдението на касатора, че Наредбата преурежда чрез тях неправомерно норми от кодекса. Отказът за отпускане право на пенсия на В. Йорданов поради липса на изикуемо условие по чл. 69 от КСО, не е основание за формулирането на общ извод, че чл. 17, ал. 2, чл. 18, ал. 1 и ал. 2 противоречат на чл. 69 и чл. 104 от КСО. Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗНА Наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по - висока степен. С оспорените разпоредби са уредени въпроси, имащи първична регламентация в кодекса. Текстовете на чл. 69 и на чл. 104 от КСО са доразвити и допълнени с Наредбата, като подзаконов нормативен акт. Спазено е изискването на чл. 44, ал. 1 от Указ № 883/24.04.1974 г. за прилагане на ЗНА, според което актът по прилагане на закона урежда изчерпателно материята, до която се отнася. Настоящият касационен състав не споделя оплакванията на касатора за неяснота на чл. 18, ал. 1 от НПОС, която норма нарушавала принципа за равнопоставеност на осигурените лица. Както се посочи по - горе текстовете на Наредбата са в съответствие с чл. 69 и чл. 104 от КСО, като с оспорените разпоредби е осигурено прилагането на нормативна уредба, първично регламентирана с кодекса. Освен това, ако съдът отмени нормите от НПОС, това би могло да влоши положението на обжалващия, защото без текста на чл. 17, ал. 2, В. Йорданов ще получи по - малък процент на осигурителен доход от процента, изчислен ако се приложи оспорената разпоредба. Не са налице отменителни основания, в следствие на което първоинстанционното решение трябва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на I колегия