Решение № 3590 от 23.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5196/2016 г.

Решение № 3590 от 23.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5196/2016 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. И. Ч. от гр. С., против Решение № 1192/25.02.2016 г., постановено по адм. дело № 8876/2015 г., по описа на Административен съд С. - град, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата й срещу принудителна административна мярка (ПАМ) - преместване на паркирано пътно превозно средство, без знанието на неговия собственик или на упълномощен от него водач, наложена с разпореждане на полицейски орган при отдел "Охранителна полиция" - СДВР, на основание чл. 171, т. 5, б."б" от ЗДвП. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което разпореждането за налагане на принудителна административна мярка бъде отменено като незаконосъобразно. Ответникът - Р. П. А., старши полицай, служител в сектор "Общинска полиция", отдел "Охранителна полиция" при СДВР, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд С. - град е отхвърлил като неоснователна жалбата на К. И. Ч. срещу принудителна административна мярка - преместване на паркирано пътно превозно средство, без знанието на неговия собственик или на упълномощен от него водач, наложена с разпореждане на полицейски орган при отдел "Охранителна полиция" - СДВР, на основание чл. 171, т. 5, б."б" от ЗДвП. За да постанови този резултат съдът е приел, че в конкретния случай е била налице хипотезата на чл. 171, т. 5, б. "б", предл. второ от ЗДвП, според която паркираното ППС се премества без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Разпоредбата е императивна и при наличие на визираните предпоставки, в условията на обвързана компетентност, административният орган налага предвидената по закон ПАМ, с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административното нарушение. Решението е правилно. Съдът правилно е приел, че са изпълнени материалноправните предпоставки за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) на основание чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП. чл. Цитираната разпоредба съдържа три хипотези, при наличието на които законодателят е дал право на компетентните органи да налагат ПАМ "Преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач". Прието е, че е налице първата хипотеза - когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство. Относно сигнализацията на пътя по делото е приета схема за сигнализация с пътни знаци и маркировка на ул. "С.", съгласувана от Постоянната комисия по транспорт, организация и безопасност на движението при СО на 06.07.2009 г. Касационното възражение за неактуалност на схемата е неоснователно, т. к. не са ангажирани доказателства в обратния смисъл, че тя е променена. От представената схема се установява, че ул. "С." е с еднопосочно движение, пътните знаци са разположени от дясно по посока на движението, където е поставен и знак Д4 за еднопосочно движение. Правилно съдът е отграничил и съпоставил хипотезите на "престой" (чл. 93, ал. 1 ЗДвП) и "паркиране" (чл. 93, ал. 2 от ЗДвП) на ППС. О. е прието, че на път с еднопосочно движение не е разрешено паркиране от ляво, а само престой по смисъла на чл. 93, ал. 1 от ЗДвП. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд С. - град съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение