Решение № 185 от 3.08.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1380/2010 г.

Решение № 185 от 3.08.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1380/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 290 ГПК. С решение № 167 от 23.06.2010 г. по в. гр. д. № 234/2010 г. на Смолянския окръжен съд е отменено решение № 86 от 18.03.2010 г. по гр. д. № 1171/07 г. на Смолянския районен съд в частта, с която на основание чл. 32, ал. 2 ЗС на М. Л. А. са разпределени за ползуване 1/2 ид. част от котелно, 1/2 ид. част от ресторант с кухненски блок, 1/2 ид. част от фоайе, рецепция и покрита тераса и първия хотелски етаж със застроена площ 139.94 кв. м., а на А. Р. Р. - 1/2 ид. част от котелно, 1/2 ид. част от ресторант с кухненски блок, 1/2 ид. част от фоайе, рецепция и покрита тераса и втория хотелски етаж със застроена площ 147.49 кв. м., находящи се в сградата, построена в имот пл. № 1586, УПИ ХVIII- 1586 в кв. 73 по ЗРП на [населено място], кв. Р., вместо което е постановено друго, с което котелното помещение, ресторантът с кухненския блок, фоайето, рецепцията, покритата тераса, първият и вторият хотелски етажи са предоставени за общо ползуване на двамата за съсобственици. Против въззивното решение е подадена касационна жалба от М. Л. А. Жалбоподателката счита, че решението противоречи на материалния закон и е необосновано, тъй като съдът е отказал на практика да приложи разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗС, като предостави на всеки от съсобствениците за ползуване реална част от съсобствения имот. Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба и от А. Р. Р.. Изложени са доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с наведените в касационните жалби доводи, приема следното: За да отмени решението на първоинстанционния съд и вместо него да постанови друго, с което да предостави за общо ползуване на страните хотелската част в съсобствената им жилищна сграда в [населено място], въззивният съд е приел, че разпределянето на обекта за ползуване в реални части не съответствува на неговото предназначение. Мотивирал се е с това, че за да запази обекта своето предназначение, хотелската част, заедно с принадлежащите й елементи- фоайе, рецепция, покрита тераса, ресторант с кухненски блок, котелното помещение, могат да функционират само в своята цялост. Приел е, че влошените отношения между съсобствениците, не могат да обосноват реално разпределение на съсобствената вещ, както и че е неприемливо целият обект да бъде предоставен за ползуване само на единия от съсобствениците срещу заплащане на обезщетение на другия. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по въпроса за критериите, от които следва да се ръководи съда, при разпределение ползуване на съсобствен имот по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС. По този въпрос настоящият състав приема следното: Съгласно чл. 31, ал. 1 ЗС, всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея съобразно правата им. Известно е и от правната доктрина, и от съдебната практика, че разпределението на ползването на съсобствената вещ може да се извърши по два начина - чрез предоставяне на реална част от нея за ползване на всеки съсобственик, при което вещта се ползва едновременно от всички съсобственици, или чрез предоставянето й последователно за ползване на всеки съсобственик за определен период. Въпросът по кой от двата начина следва да се разпредели ползването е обусловен от вида и предназначението на вещта. В съдебната практика се приема, че когато се касае за движима вещ, обикновено по - удобно е да се извърши разпределение на ползването по време, а когато се касае за недвижим имот - чрез предоставяне на реална част на всеки съсобственик. Когато обаче видът, предназначението и конкретните характеристики на недвижимия имот не позволяват да бъде ползван реално от повече съсобственици, а разпределянето на ползването между тях по време се явява неудобно, искът по чл. 32, ал. 2 ЗС подлежи на отхвърляне, защото съдът не може да предостави имота за ползване на един съсобственик и да лиши от ползване останалите. В тези случаи отношенията между съсобствениците следва да бъдат уредени по друг ред/ чл. 30, ал. 1 ЗС, чл. 31, ал. 2 ЗС, чл. 34 ЗС/. Такъв е и настоящия случай, при който се иска разпределяне ползването по чл. 32, ал. 2 ЗС на недвижим имот- хотел- ресторант. Установено е, че същият се състои от ресторант, кухненски блок, склад и котелно, разположени на сутеренния етаж; първи хотелски етаж, състоящ се от фоайе, рецепция, аусгус и пет хотелски стаи; втори хотелски етаж, състоящ се от два апартамента и четири хотелски стаи. Фоайето на хотела има два входа, но стълбището към ресторанта е в средата на помещението. Правилно е становището на въззивния съд, че за да запази предназначението си - предоставяне на хотелски и ресторантьорски услуги, обектът хотел- ресторант следва да запази своята функционална цялост, тъй като разделянето на хотелската част по етажи за реално ползване от двамата съсобственика, респ. отделянето на хотелската част от ресторанта и предоставянето им за реално ползване от всеки от тях, би променило съществено туристическия обект и условията на предлаганите в него услуги предвид специфичните за този вид обекти и дейност изисквания на Закона за туризма и Наредбата за категоризиране на средствата за подслон, местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения. При това положение и с оглед даденото по- горе разрешение на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, въззивният съд е следвало да отхвърли иска, по чл. 32, ал. 2 ЗС. По изложените съображения въззивното решение като постановено в нарушение на материалния закон следва да бъде отменено на основание чл. 281, т. 3 ГПК. Тъй като не се налага извършването на други съдопроизводствени действия, следва да бъде постановено ново решение по същество на спора от касационната инстанция, с което предявеният от М. Л. А. / Р./ против А. Р. Р. иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределяне ползването на съсобствен имот- хотел- ресторант, бъде отхвърлен като неоснователен. Водим от гореизложеното съдът