Решение № 6898 от 2.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2285/2017 г.

Решение № 6898 от 2.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2285/2017 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на директора на Дирекция "Български документи за самоличност" - МВР срещу решение № 8382 от 28.12.2016 г. по адм. д. № 9537/2016 г. на Административен съд С. -град, с което е отменена заповед № 2016004948/26.08.2016 г. на Директора на дирекция "Български документи за самоличност" - МВР за наложена на Н. Г. Б. административна мярка "забрана за напускане на страната" на основание чл. 78, ал. 3 във връзка с чл. 76а, ал. 1 от ЗБДС, със срок за една година от 26.08.2016 г. до 26.08.2017 г. Заявява касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че жалбата е била процесуално недопустима, тъй като за издадения административен акт Бонева е била уведомена на 30.08.2016 г., а жалбата до съда е подадена на 15.09.2016 г., след изтичане на 14-дневния преклузивен срок. Сочи, че изводите на съда не съответстват на събраните доказателства, не са изяснени фактическите обстоятелства по делото. Неправилно съдът приел, че детето няма да бъде поставено в риск, който извод мотивирал с приложеното по делото постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 29.09.2016 г. на РП П. Съдът не взел предвид информацията предоставена с писмо изх. № 12-00-0628/19.08.2016 г. от дирекция "Социално подпомагане" гр. П. при Държавната агенция за закрила на детето, в която след проучване е прието, че не е в интерес на малолетното дете да пътува извън страната, като се подчертава, че детето все още не е адаптирано към семейна среда и продължително пътуване може да доведе до дезориентация и проблемно поведение. Съдът не взел предвид констатациите на специализирания орган за закрила на детото в общината, на служителите на дирекция "Сциално подпомагане", а основал изводите си на постановлението на районната прокуратура, което е във връзка с липса на основания за ангажиране на наказателна отговорност. Не са обсъдени изводите направени от председателя на ДАЗД на основание проверка от служители на дирекция "Социално подпомагане" П., относно необходимостта от по- обстоятелствено наблюдение на социалния живот на майката и на детето от страна на социалните работници, с оглед избягване на рискове поради съмнения за заобикаляне на процедурата за международно осиновяване от кандидат осиновител, който в рамките на предосиновителния период не е споделил пред социалните власти в гр. П., че е постоянен резидент от 1998 г. и гражданин на Р. И. от 2014 г. и в предложението е посочено, че няма механизъм по който българските социални власти да задължат италианските си колеги да извършват следосиновително двугодишно наблюдение на детето. С оглед на това не отговаря на действителното положение изводът на съда, че като основание за предложението на председателя на ДАЗД са данни изнесени само и единствено от В. Т., с който видно от доказателствата по делото осиновителката е в конфликт. Ответната страна счита жалбата за неоснователна, представя писмен отговор. Сочи, че жалбата пред съда е подадена в срок, на 15.09.2016 г. получила копие от заповедта на Дирекция "Български документи за самоличност". На 30.08.2016 г. от Паспортна служба П. са я уведомили, че не може да получи паспорта на детето, не е получила уведомление на адреса си, изискала заповедта от дирекцията. Правилно съдът е приел, че няма основание да се приеме, че детето ще бъде изложено на риск. Срещу подателя на сигнала е наложена мярка по Закона за защита от домашно насилие, последствие той оттеглил сигнала си. Н. посещава редовно Обединено детско заведение в С. С акта се ограничава правото на свободно придвижване в рамките на територията на Европейския съюз. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. За да отмени оспорения акт съдът при извършена съпоставка между изложеното в предложението на председателя на ДАЗД до директора на ДБДС и изискванията на чл. 76а, ал. 1 от ЗБЛД във вр. чл. 11 от ЗЗД, както и приложените по делото допълнителни доказателства Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 29.09.2016 г. установил, че не са налице основания за поставяне в риск на детето. Приел, че не са ангажирани доказателства, които да доказват твърденията, че осиновителката ще постави в риск малолетното дете като застраши живота и здравето му в случай, че Бонева го отведе с нея в Италия, където понякога отива да практикува "С. Й.", не са инвокирани доказателства относно използването на детето за евентуална "продажба" на секта или някое от останалите основания по чл. 11 от ЗЗД, а вместо това са представени общи и недоказани твърдения, че при евентуално пътуване извън пределите на Р. Б. детето ще бъде поставено в ситуация на риск и дори да стане жертва на трафик. Посочено е, че тези данни са изнесени само и единствено от В. Т., с който, видно от приложените по делото доказателства жалбоподателката е в конфликт и е получил предупреждение от РП -П.. След като не са ангажирани доказателства в тази връзка, а само се касае за предположение, то е подвеждащо, поради което е станало предпоставка за издаването на незаконосъобразен административен акт. Решението е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Заповедта за налагане на принудителната административна мярка е издадена срещу малолетния Н. Г. Б., ЕГН **********, който по силата на закона се представлява от осиновителката си Г. М. Б., която следва да се счита, че е подала жалбата срещу заповедта като законен представител на малолетния Никола. Съдът не е отчел обстоятелството, че е налице противоречие в интересите на представлявания и представителя, поради което на основание чл. 29, ал. 4 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК е следвало да назначи особен представител на малолетното дете. Допуснатото съществено процесуално нарушение е основание за отмяна на постановения съдебен акт, а делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Като има предвид изложените мотиви и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение