Решение № 6044 от 22.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13953/2017 г.

Решение № 6044 от 22.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13953/2017 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. А. и Д. А. от [населено място], чрез процесуалния им представител адв. Дочева, против Решение № 20 от 19.10.2017 г., постановено по адм. дело № 110/2017 г. по описа на Административен съд Р., с доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и уважаването на исковете им. Претендират разноски за касационното производство. Ответникът - Главна дирекция "Гранична полиция" при МВР, чрез гл. юрк. Тошева в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, за която съдебния акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: Производството пред първостепенният съд е образувано по исковата молба на Б. А. и Д. А. от [населено място], против Главна дирекция "Гранична полиция" при МВР, с искане да бъде осъдена да им заплати обезщетение в размер на 783, 29 лева (представляваща левовата равностойност на 400. 49 евро), на Б. А. и 144. 67 лева (представляваща левовата равностойност на 73. 97 евро) на Д. А., представляващи имуществени вреди настъпили в резултат на незаконосъобразни действия на служител на ГД "Гранична полиция", изразяващи се в отказ непълнолетното им дете А. А. да напусне пределите на Република България с полет от С. до Манчестър на 06.09.2016 г., поради липса на нотариално заверена декларация – съгласие от родителите на детето. С обжалваното решение Административен съд Р. е отхвърлил така предявения иск и е осъдил ищците да заплатят на ГДГП сумата от общо 170 лева разноски по делото. За да постанови този резултат първостепенният съд е установил от фактическа страна, че А. А. - дъщеря на Б. А. и Д. А. е започнала обучение в колеж в гр. Ш., Великобритания през учебната 2015/2016 г. Преди започване учебната 2016/2017 г. тя е имала закупен самолетен билет на компанията "EasyJet" по дестинация С. – М. за дата 06.09.2016 г. В деня на полета, при явяване за гранична проверка на летище С., А. А. е представила нотариално заверени пълномощно и декларация, копие от акт за раждане и паспорт. При извършената гранична проверка, граничният служител Буковски е счел, че представените документи не отговарят на изискванията на закона, тъй като не е налице валидно съгласие на родителите непълнолетната им дъщеря да отпътува сама извън страната. Служителят се свързал по телефона с упълномощеното лице Д. А. (баба на А.), за да я уведоми за възникналата ситуация, като същата се е обадила на родителите, които живеят в Испания, и описала възникналата ситуация. Майката на детето се свързала с граничния служител, който поискал да бъде представена нова декларация-съгласие, изхождаща от родителите, тя да бъде изпратена на факса на летището, чийто номер той собственоръчно отбелязал върху документите. Въпреки обясненията за наложителността на пътуването поради началото на новата учебна година в английския колеж, граничният служител не е допуснал до пътуване момичето. В резултат на отказа се наложило детето да остане с баба си в С. още четири дни. Междувременно родителите пътували с лек автомобил от града, в който живеят, до българското консулство в Мадрид за нотариална заверка на нова декларация - съгласие, изпратили я по куриер до С., за което направили разходи. Те провели и няколко международни телефонни разговори и закупили нов самолетен билет на същата авиокомпания за полет на 10.09.2016 г. от С. до Манчестър. С оглед на тази фактическа установеност, съдът е приел от правна страна, че в случая са приложими нормите на чл. 48, ал. 1 и ал. 2 от Инструкция № 8121 з-813 от 9.07.2015 г. за реда и организацията за осъществяване на граничните проверки на граничните контролно-пропускателни пунктове, издадена от Министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр. 55 от 21.07.2015 г. Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 1 от Инструкцията при гранична проверка на малолетни и непълнолетни български граждани, които напускат територията на България непридружавани от родителите, от придружителя или от самото лице се изисква писмено съгласие за пътуване от отсъстващия родител/родители, настойник или попечител – български гражданин, а според ал. 2 в документа по ал. 1 изрично трябва да е отразено съгласието на отсъстващия родител/родители, настойник или попечител малолетното или непълнолетното лице да пътува в чужбина. Подписът в документа трябва да бъде заверен от компетентен орган по Закона за нотариусите и нотариалната дейност или с апостил. По делото пред първостепенния съд е останал спорен въпросът дали представените пред граничния контролен орган нотариално заверено на 20.05.2005 г. пълномощно от родителите и нотариално заверената декларация-съгласие на Д. А. (баба на А.), могат да бъдат квалифицирани като писмено и нотариално заверено съгласие на отсъстващите родители по см. на чл. 48, ал. 1 и ал. 2 от Инструкцията. Видно от текста на нотариално завереното пълномощно, е че ищците са овластили Д. А. да извършва редица правни и фактически действия от тяхно име като ги представлява пред различни държавни и общински органи, като съдът е установил, че релевантен за случая е текстът от пълномощното, който гласи: "да дава съгласие от наше име дъщеря ни А. да пътува в чужбина сама или с придружител, в държави и за срокове по преценка на упълномощената". Съдът от първата инстанция е направил извод, че от цитирания текст не може да се направи извод, че ищците, в качеството им на родители на малолетната тогава А., дават съгласие дъщеря им да напуска страната еднократно или многократно. Този документ не може да се квалифицира като такъв по смисъла на чл. 48, ал. 1 и ал. 2 от Инструкцията, тъй като в него не се изразява изрична воля – съгласие на родителите за пътувания извън страната на тяхната дъщеря, а се упълномощава трето лице да дава съгласие по негова преценка, а смисълът на разпоредбата не е такъв. Първостепенния съд е приел още, че позоваването в тази декларация на пълномощно от 2005 г. не може да замести липсващото надлежно оформено съгласие на родителите. Предвид установените факти съдът е направил извод, че при граничната проверка са предприети законово определените административни действия, които са законосъобразни и в съответствие с чл. 102, ал. 1, т. 2 ЗМВР и чл. 76, т. 9 ЗБЛД, както и в съответствие с чл. 48, ал. 1 и ал. 2 от Инструкцията, поради което са правилни. Ищците не са доказали първата предпоставка от фактическия състав от чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно наличие на незаконосъобразни действия на длъжностно лице от състава на ответната Главна дирекция "Гранична полиция" при МВР или такива в противоречие със законов или подзаконов нормативен акт. С оглед на този си извод е постановил решението си, като е отхвърлил иска. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правните изводи на съда са в съответствие с приложимия материален закон, изцяло се споделят от настоящата инстанция и не се нуждаят от допълване. Не са допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Административният съд е изяснил релевантните за исковите претенции факти. Обсъдил е доказателствата, свидетелските показания, становищата на страните и приложимата правна уредба. За приетото, въз основа на този анализ, фактически и правно се е обосновал. Мотивираният извод за неоснователност на иска е в съответствие както с фактически установеното, така и с нормите на материалния закон. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В тежест на ищеца е да докаже наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, действие или бездействие по административна дейност, отменени по съответен ред, вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В случая обосновано и законосъобразно съдът от първата инстанция е приел, че не е налице незаконосъобразно действие от страна на служителя на ответника. Обратното, служителят е процедирал изцяло в рамките на приложимата за случая законова (ЗМВР) и подзаконова нормативна уредба (Инструкция № 8121 з-813 от 9.07.2015 г. за реда и организацията за осъществяване на граничните проверки на граничните контролно-пропускателни пунктове, издадена от Министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр. 55/21.07.2015 г.). При граничната проверка са предприети законово определените административни действия, които са предвидени от законодателя в защита на живота и здравето на малолетни и непълнолетни лица. Извършена е прецизна проверка на документите за пътуване и в съответствие с нормативно установените задължения е поискана декларация за съгласие от родителите. Неизпълнението на тези задължения от страна на държавния служител биха довели до търсене на дисциплинарна отговорност от него. На следващо място, обоснован е и изводът на първостепения съд, че в конкретния случай се касае за пропуск на родителите да снабдят непълнолетната си дъщеря с изискуемите документи за конкретния полет и дестинация, с оглед на показанията дадени в първоистанционното производство от свидетелката Атанасова, че в предходните години детето е пътувало многократно между България и Испания, но е имало изрична нотариално заверена декларация-съгласие за излизане и пътуване до Испания. След като този пропуск е бил преодолян и необходимият документ изпратен, детето е отпътувало. Необосновано и несъстоятелно е възражението на касаторите, че съгласно Инструкцията длъжностните лица нямат правомощия да забраняват на непълнолетните лица да напускат страната. Изпълнението на разглежданото в настоящия процес изискване е условие за разрешение за напускане на страната и неизпълнението на служебното задължение води и до служебна и до гражданска отговорност на граничния служител. Настоящата инстанция счита, че всички описани обстоятелства са прeценени правилно от решаващия съд и съображенията му, изложени в мотивите, се споделят напълно от настоящия състав на ВАС. Н. на страната с мотивите на съда не е касационно основание. Във връзка с изложеното, при установено отсъствието на една от кумулативно изискуемите предпоставки за реализиране на безвиновната отговорност на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ прави иска неоснователен и това е достатъчно основание за отхвърлянето му. При тези съображения изводът на Административен съд Р., че искът не е доказан е обоснован и законосъобразен. Решението на съда обаче е неправилно в частта на присъдените разноски в полза на ответника, съставляващи юрисконсултско възнаграждение. В производството по ЗОДОВ ищецът не дължи на ответника заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 и чл. 143 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗОДОВ, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи. Ето защо в тази му част решението следва да бъде отменено, като се отхвърли направеното искане от Главна дирекция "Гранична полиция" при МВР за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за представителство в производството пред първоинстанционния съд, а в останалата част следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение