Решение № 547 от 25.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 602/2009 г.

Решение № 547 от 25.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 602/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията Биляна Чочева Касационното производство е образувано по жалба на служебния защитник на подсъдимия И. Б. Г. против въззивно решение № 162/8.09.2009 г. на Великотърновския апелативен съд, НО, постановено по ВНОХД № 189/2009 г., с което е била потвърдена присъда № 58/2.06.2009 г. на Плевенския окръжен съд по НОХД № 545/2008 г. С тази присъда подсъдимият И. Б. Г. е бил признат за виновен за това, че на 1.06.2008 г., в гр. П., при условията на опасен рецидив, отнел от владението на М. С. М. мъжки кожен портфейл на стойност 24 лв. и сумата от 200 лв., с намерението противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" от НК е бил осъден на 5 години лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим, като е бил оправдан по обвинението за отнемане на 1 бр. лична карта. В тежест на подсъдимия са били присъдени разноските по делото. В касационната жалба, изготвена от служебния защитник на подсъдимия, се изтъкват доводи, съотносими към касационното основание по чл. 348, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1, т. 2 от НПК. Твърди се, че процесуалните права на Г. са били съществено ограничени и неговата вина не е била доказана по безспорен и категоричен начин поради липсата на проявена активност да се издири и разпита лицето П. Б., който е бил негов приятел и в нощта на деянието го е придружавал заедно с останалите свидетели Н. В. и Р. В. Претендира се отмяна на въззивното решение и потвърдената с него присъда и връщане на делото за ново разглеждане за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения. Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. Оплакванията, застъпени в касационната жалба, са само формален предтекст за иницииране на касационното производство. По своята същност те обуславят непълнота на доказателствата поради липсата на разпит на лицето Б., който е бил в компанията на подсъдимия и св. Н по време на извършване на деянието, но това не е касационно основание. Няма никакво основание да се счита, а и фактически това и не се твърди от защитата, че с разпита на това лице биха се изяснили в по-голяма степен и пълнота релевантни за случая обстоятелства, които да повлияят по-различно разрешение за наказателната отговорност на подсъдимия Г. Следователно, аргументацията за нарушени процесуални права, а още по-малко такива със съществен характер, не може да бъде споделена. В мотивите на двете инстанции се съдържат ясни и подробни съображения въз основа на каква доказателствена информация е построена фактологията на деянието и конкретно, че подсъдимият Г е издърпал портфейла на св. М, ведно с намиращите се в него парични средства и е побягнал, което се е случило в присъствието на св. Н, както и лицето Б. Показанията на пострадалия и разпитаните свидетели са били непротиворечиви в частта относно изясняване на автора на деянието и начина на извършването му - чрез сила, каквото обвинение му е било повдигнато. Затова, след като въззивната инстанция е обсъдила доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, както и е отразила поради какви съображения отдава тежест и значение на част от тях, които е намерила за достатъчни да обусловят осъждане, няма основание да се счита, че вината на подсъдимия не е била установена по безспорен и категоричен начин, както и че показанията на лицето Б. биха имали съществено значение за изясняване на случая. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не е налице соченото касационно основание и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение