Решение № 430 от 21.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1263/2011 г.

Решение № 430 от 21.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1263/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ценка Георгиева Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на К. И. Б. от [населено място], за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК на влязлото в сила решение на Софийски апелативен съд, ГО, II с-в, № 44 от 21.07.2008 г. по гр. д. № 1963/2007 г. Ответникът Министерство на вътрешните работи в подадения писмен отговор изразява становище за неоснователност на молбата за отмяна. Ответникът Министерство на финансите чрез пълномощника си юрисконсулт Д. Г. моли искането за отмяна да се остави без уважение. Представителят на Върховна касационна прокуратура прокурор С. изразява становище за неоснователност на молбата. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й ВКС, трето г. о. взе предвид следното: С посоченото по-горе решение на Софийски апелативен съд е оставено в сила решението на Софийски градски съд, I-1 с-в, от 18.06.2007 г. по гр. д. № 1998/2006 г., с което е отхвърлен предявеният от К. И. Б. против Държавата, представлявана от министъра на финансите и Министерството на вътрешните работи, иск с правно основание чл. 1, ал. 1 вр. чл. 4 ЗОДОВ за заплащане на сумата 3 340 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от наложена принудителна административна мярка по чл. 76, т. 3 от Закона за българските документи за самоличност /загл. изм. по ДВ 93/98 г. на Закон за българските лични документи/. С молбата се иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК поради обявяване за противоконституционни с решение № 2/31.03.2011 г. по к. д. № 2/2011 г. КС на разпоредбите на чл. 75, ал. 5 и 6 от Закона за българските лични документи. ВКС намира молбата за отмяна за неоснователна поради следните съображения: С. от молителя основание по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК за отмяна на влязло в сила решение е приложимо когато решението е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено. Разпоредбата има предвид случаите, когато решението е било обусловено от задължителната сила на съдебен или административен акт по преюдициален въпрос, отменен с обратна сила. В случая не се твърди и не се установява наличието на посочените предпоставки. Освен, че решението на Конституционния съд не касае разпоредбата, въз основа на която е наложена принудителната административна мярка на молителя, обявяването за противоконституционна на определена законова разпоредба /с действие занапред съгласно чл. 22, ал. 2 ЗОДОВ , не е сред изчерпателно изброените основания за отмяна на влезли в сила решения. Изобщо промяната на нормативната уредба не е основание за пререшаване на разрешени с влезли в сила съдебни актове спорове. По изложените съображения молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение