Решение № 79 от 4.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13693/2016 г.

Решение № 79 от 4.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13693/2016 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Полицейски орган - младши инспектор в група "Общинска полиция" на сектор "Охрана на обществения ред и териториална полиция" към отдел "Охранителна полиция" - Областна дирекция на министерство на вътрешните работи /ОДМВР/- В. срещу Решение № 1756 от 11.08.2016 г. по адм. дело № 594/2016 г. по описа на Административен съд В., с което е отменена принудителна административна мярка "преместване на пътно превозно средство" на лек автомобил "Шкода" с ДК № В8119НХ, собственост на А. М. В. от гр. В.. В касационната жалба са изложени съображения за материална незаконосъобразност на съдебният акт, поради неправилно съотнасяне на фактите по спора към приложимата правна уредба - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което да се отхвърли подадената жалба. Претендират се разноски - юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответната страна - А. М. В. от гр. В., намира касационната жалба за неоснователна по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор. Претендират се разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. В рамките на първоинстанционното производство безспорно е установено, че на 15.02.2016 г. старши полицай при Общинска полиция-В. е наложил на А. М. В. глоба с фиш № 1000017528, в размер на 50 лв., на основание чл. 186, вр. чл. 183, ал. 4, т. 8 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за извършено нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 3 ЗДвП - паркиране на спирка за обществен превоз на пътници в гр. В., бул. "Вл. Варненчик", спирка "П. Е." на л. а. с рег. № В 8119 НХ. От констативен протокол № 10332 от 15.02.2016 г., съставен от Л. К. - мл. инспектор и в присъствието на свидетелите С. С. и Е. А. се установява, че на 15.02.2016 г., около 10.30 ч., в зона център в гр. В. л. а. "Шкода" - син с ДК № В 8119НХ е паркиран на бул. "Вл. Варненчик" на спирка "П. Е.", с което е пречил на преминаването на останалите участници в движението и с което е нарушена разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 3 ЗДвП. От представената декларация от 15.02.2016 г. се установява, че А. В. е получила автомобила си. На тази база и анализирайки доказателствата по делото, съдът е установил, че младши инспектор Л. К. е разполагал със законова компетенция да приложи процесната ПАМ. С оглед фактите по делото и проведеният разпит на свидетели, съдът е установил, че органът приложил ПАМ, е съставил констативен протокол № 10332 на 15.02.2016 г. в присъствието на свидетелите С. С. и Е. А. за това, че на 15.02.2016 г., около 10.30 ч., в зона център в гр. В. л. а. "Шкода" - син с ДК № В 8119НХ, собственост на А. В. е спрян на спирка "П. Е.", с което е пречил на преминаването на останалите участници в движението, с което е нарушена разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 3 ЗДвП, като изрично в този протокол е посочено, че автомобилът е репатриран на основание чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП вр. със заповед № 4848/27.11.15 г. на кмета на община В.. Първоинстанционният съд е приел за неустановено твърдението на органа, че автомобилът е бил спрян на спирка на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници. В тази връзка и след като е установил, че процесният автомобил не е бил паркиран на спирка, съдът е посочил, че не е налице и посоченото основание за прилагане на ПАМ, тъй като разпоредбата на чл. 98 ЗДвП забранява престоя и паркирането на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението, а чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП предвижда преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач и когато превозното средство създава опасност, но в случая в констативния протокол не е посочена хипотезата на чл. 98 ЗДвП, която се твърди по делото нито като правно, нито като фактическо основание, а е недопустимо съдът да определя друго основание за налагане на принудителната административна мярка, различно от посоченото от административния орган за налагането й. В заключение съдът е приел, че нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 3 ЗДвП, посочено в констативния протокол или нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 5 ЗДвП /както твърди органът по делото/ не е самостоятелно основание за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП, а е необходимо реализиране на някой от съставите по последната норма. В този смисъл съдът не е установил, че МПС е паркирано по начин, който пречи на движението на останалите участниците в движението. От дадените в съдебно заседание показания на св. Василев съдът е направил извод, че не е установено автомобилът да е пречил на завиващите надясно автомобили, а от представения по делото снимков материал не се установява автомобилът да е пречил на пешеходците и майките. В този смисъл е формиран и решаващият по делото извод, че за реализиране на третата хипотеза по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП е необходимо доказване не само паркиране на ППС по начин, който да пречи на останалите участници в движението, но да е по начин, който прави невъзможно преминаването им, каквито факти не са установени по спора. По изложените съображения съставът на АС В. е отменил приложената ПАМ. Така постановеното решение е неправилно. За прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП законът не изисква писмена форма за валидност на акта, но същата следва да бъде разпоредена от компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП, такива са ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица. За принудителните мерки по чл. 171, т. 5, б. " б" ЗДвП това са органите по чл. 168 ЗДвП - длъжностни лица, определени от администрацията, управляваща пътя. В този смисъл са правилни изводите на АС В., че обжалваната ПАМ е приложена от компетентен орган. Случаите при които може да бъде приложена ПАМ "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач" са регламентирани изрично в чл. 171, ал. 1, т. 5 ЗДвП. С нормата на чл. 171, ал. 1, т. 5, б. " б" ЗДвП са предвидени три отделни хипотези в които може да се приложи ПАМ, а именно: 1) когато ППС е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство; 2) когато ППС създава опасност; или 3) когато ППС прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Предписанието е императивно и при наличие на визираните предпоставки, административният орган прилага в условията на обвързана компетентност предвидената по закон ПАМ с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административното нарушение. В случая е неотносимо кое е посоченото от органа нарушение на ЗДвП, дали това по чл. 98, ал. 2, т. 3 ЗДвП или това чл. 98, ал. 1, т. 5 ЗДвП. Последното е относимо към производството по ангажиране на административно - наказателната отговорност на лицето, а не към прилагане на процесната ПАМ. В процесния казус следва да бъде установено налице ли са предпоставките по чл. 171, ал. 1, т. 5, б. "б" ЗДвП за прилагане на ПАМ - преместване на ППС. От представеният по делото снимков материал и свидетелските показания на св. Василев дадени в о. с. з. проведено на 11.07.2016 г. се установява, че автомобила е спрян върху пешеходна пътека, съобразно дефиницията по § 6, т. 54, изр. второ от ДР на ЗДвП, в съответствие с която "пешеходна пътека" е част от платното за движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на пешеходци. На кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение. В случая видно от представените по делото доказателства, автомобилът на ответника е спрян именно на такова продължение на тротоарите, на кръстовище, пред подлез. Неправилно паркиралият автомобил ще направи невъзможно преминаването на пешеходците по пешеходната пътека, като по този начин ще създаде опасност за живота и здравето им тъй като при пресичане последните трябва да заобикалят автомобила. На следващо място, движещите се по ул. П. Е. пътни превозни средства за включване в бул. В. В. излизат с повече от половината си дължина в лентата на булеварда за да се открие видимост към движещите се по булеварда автомобили и излизащите от ръкава на спирката автобуси, което създава опасност за останалите участници в движението. Следователно са налице предпоставките на ЗДвП за преместване на ППС, а именно: процесното ППС създава опасност и прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. По своята правна същност принудителните административни мерки са вид административна принуда, като прилагането им е израз на осъществяването на диспозицията на правната норма. В хипотезата на чл. 171, т. 5 б. "б" ЗДвП, принудителната мярка "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик" има за цел да осигури безопасността на пътното движение. Именно в този смисъл изискването за своевременност при прилагане на мярката след констатиране на нарушението обяснява и законовото изискване същата да не бъде прилагана с писмен акт, респ. същата да не бъде предхождана от преписка с придружаващи я доказателства, като в производството по съдебно оспорване - отново административният орган носи тежест да докаже фактическите и правни основания за прилагането и, с всички допустими от закона средства. В този смисъл, като е отменил процесната ПАМ, съдът е постановил неправилен съдебен акт който следва да бъде отменен и вместо него, постановен нов, с който да се отхвърли подадената жалба. С оглед изхода от спора и направеното от процесуалния представител на касатора искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции, настоящият състав намира, че на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и съобразно определеният по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, такива се дължат в размер от 100 (сто) лева за инстанция или 200 (двеста) лева общо. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. второ АПК, Върховният административен съд, седмо отделение