Решение № 6977 от 26.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13554/2013 г.

Решение № 6977 от 26.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13554/2013 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 148, ал. 1 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (НЛДЕ). Образувано е по жалба на "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД със седалище гр. Пловдив, против решение № Ж-189/19.08.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). С жалбата са релевирани доводи за нищожност на обжалвания административен акт като постановен извън рамките на материалната компетентност на регулаторния орган. Алтернативно са изложение доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила - основания за оспорване на административен акт по чл. 146, т. 1, т. 3 и т. 4 от АПК. Оспорващата страна прави искане за обявяване на нищожност на оспорения акт, алтернативно за отмяна на обжалваното решение като незаконосъобразно, а при евентуалност на тези искания - да бъде отменено решението на ДКЕВР и да бъде върната преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно дадени от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Ответникът по така подадената жалба - ДКЕВР, чрез пълномощника си юрк. Радослав Райков, в съдебно заседание и с представени писмени бележки, излага доводи за неоснователност на жалбата. Заинтересованата страна - Александър Янев Янев, редовно призован, също не се явява и не взема становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на IV-то отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, изложени в жалбата и след като извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, приема за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред ДКЕВР е образувано във връзка с жалба вх. № Е-11А-00-73 от 09.05.2013 г. и от 31.05.2013 г. /изпратена на ДКЕВР по компетентност от Комисия за защита на потребителите/. С подадените жалби се възразява срещу съставен констативен протокол от извършена проверка на средство за търговско измерване и начислени количества електрическа енергия по съставена корекционна сметка. В производството по подадената жалба е установено, че подателя на жалбата Александър Янев е абонат на жалбоподателя "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД, като количеството консумирана енергия се отчита от него по електромер с фабричен № 100064862 като измервателна точка № 3173987. Същото се фактурира по клиентски № 1000333153 на "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД. На 13.02.2012 г. служители на жалбоподателя "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД извършили проверка на средство за търговско измерване /СТИ/ - електромер с фабричен № 100064862, измерващ използваната електрическа енергия на посочения електромер. При проверката било установено, че между входния и изходния проводник на клемния блок на електромера е монтиран меден проводник със сечение 4 кв. мм. Било счетено, че в резултат на тази намеса върху електромера същият не измервал реално консумираната електрическа енергия. Съставен бил констативен протокол, подписан от двама служители на жалбоподателя и от един свидетел - Ивайло Грозданов. С оглед резултата от извършената проверка били коригирани сметките на абоната, като била начислена допълнително доставена, но неизмерена и незаплатена електрическа енергия в размер на 1528 kWh на стойност 313,95 лв. При тази установеност по преписката, регулаторният орган е приел, че коригирането на количеството консумирана енергия е в нарушение на процедурата, предвидена в чл. 63, ал. 2 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на "ЕВН България Електроразпределение" АД /Общите условия/. ДКЕВР е приела, че съгласно този текст, когато констативният протокол се съставя в отсъствие на потребителя, както е в случая, той трябва да се подпише от двама свидетели, които не са служители на електроразпределителното дружество. В случая констативният протокол е бил подписан само от един такъв свидетел, поради което било налице нарушение на процедурата, уредена в Общите условия. Само на това основание с оспореното решение са дадени задължителни указания на "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД да отмени начислените количества електрическа енергия по съставена корекционна сметка на основание съставения констативен протокол и да уведоми "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД да коригира сметката по издадената фактурата с корекционната сметка. При така установената фактическа обстановка, настоящият състав стигна до следните правни изводи: Неоснователни са доводите на оспорващата страна, че регулаторният орган не е разполагал с материална компетентност да се произнесе по жалбата, тъй като в случая се разрешавал гражданскоправен спор. Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 2 от ЗЕ регулаторния орган разглежда жалби на клиенти срещу доставчици на енергия, свързани с изпълнението на задълженията им по ЗЕ. Редът за разглеждане на жалбите е този, предвиден в действащата Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката /НЛДЕ/, обнародвана в ДВ, бр. 33/05.04.2013 г. В тази наредба в разпоредбата на чл. 142, ал. 1, т. 2 са приповторени правомощията на ДКЕВР по чл. 22, ал. 1, т. 2 от ЗЕ - жалби на клиенти срещу доставчици на енергия, свързани с изпълнението на задълженията им по ЗЕ. Съгласно чл. 75, ал. 2, т. 1 от ЗЕ, Комисията провежда контрол за спазване на условията на издадената лицензия. А подробно нейните контролни функции са разписани в чл. 76 от ЗЕ. В чл. 49, ал. 2, т. 7 от НЛДЕ е предвидено, че общите условия са неразделна част от лицензията. При това положение, настоящият състав приема, че по ЗЕ част от регулаторната функция на ДКЕВР включва разглеждане на жалби на клиенти срещу лицензианти във връзка с изпълнение на задължения по издадената лицензия, в това число и предвидени в одобрени общи условия. Предмет на разглеждане в случая е била жалба на клиент срещу електроразпределителното дружество във връзка с установяване по реда на Общите условия на количество доставена, но неизмерена и незаплатена електрическа енергия. Това е свързано с условията на лицензията, за която според ЗЕ ДКЕВР има правомощия. Затова разглеждането на жалбата е в рамките на материалната компетентност на регулаторния орган, поради което постановеният акт не е нищожен. Неоснователни са доводите на оспорващата страна, че при разглеждане на жалбата е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в конституиране на ненадлежен ответник в производството. Съгласно чл. 32, ал. 1 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на "ЕВН България Електроразпределение" АД, /Общите условия/ жалбоподателят извършва отчитане на средствата за търговско измерване на електрическата енергия. А по силата на чл. 54, ал. 1 от Общите условия в случай на неточно измерване, установено при проверка по реда на Общите условия, "ЕВН България Електроразпределение" АД съставя констативен протокол и уведомява в срок от седем дни Клиента и "ЕВН България Електроснабдяване" АД за преизчислените количества електрическа енергия, като преизчислението се извършва по реда на чл. 54, ал. 3 - 5 от Общите условия /в случая по чл. 54, ал. 2, т. 2/. От цитираните текстове следва извод, че задължение на електроразпределителното дружество е да определи количеството електрическа енергия и въз основа на тези констатации електроснабдителното дружество издава фактура за потребената енергия. Предметът на жалбата е във връзка със съставен констативен протокол от електроразпределителното дружество, което е привлечено като ответник в производството, за установяване на количество електрическа енергия, доставена на потребител, но неизмерена и незаплатена. В рамките на регулацията, с обжалваното решение са дадени предписания на разпределителното дружество да отмени допълнително начислени количества електрическа енергия, за която се твърди че е потребена, но не е измерена и не е заплатена. Тези предписания са обосновани с това, че основанието за начисляване на допълнителните количества електрическа енергия е констативен протокол, който не е съставен по предвидения в Общите условия ред. Издаването на дебитни известия към фактурите за установения период на неправилно отчитане на потреблението е функция от констатациите на електроразпределителното дружество. Поради тази причина с обжалваното решение са дадени задължителни предписания именно към разпределителното дружество - "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД да определи количеството електрическа енергия в съответствие с регламентацията, дадена в Общите условия. Неоснователни са доводите на оспорващата страна за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Обжалваното решение е постановено при спазване на процедурните правила, предвиден в действащата Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката. Оспорваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. При съставяне на констативния протокол не са били спазени изискванията за Общите условия, тъй като от констативния протокол е видно, че той е подписан от двама служителя на "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД и от един свидетел Ивайло Грозданов от РПУ Пещера. Констативният протокол не е подписан от потребител, нито с подписи на свидетели е удостоверено, че потребител е присъствал, но е отказал да подпише констативния протокол. Допуснато е нарушение на чл. 63, ал. 2 от Общите условия. При това положение законосъобразно регулаторният орган е приел, че липсва годно правно основание за коригиране на количество потребена, но неизмерена и незаплатена електрическа енергия. Това е така, понеже съгласно чл. 54, ал. 2 от Общите условия неправомерното въздействие върху средството за търговско измерване следва да се констатира по реда на тези общи условия, което в случая не е изпълнено. С оглед на тези доводи, настоящият състав счете, че оспореният административен акт е законосъобразен. Решението е постановено в рамките на материалната компетентност на регулаторния административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон. При липса на основания за отмяна на оспореното решение, жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора оспорващата страна "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД на основание чл. 143, ал. 3 от АПК следва да бъде осъден да заплати на ответника в производството ДКЕВР сумата от 300 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение. Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,