Решение № 6136 от 11.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13646/2009 г.

Решение № 6136 от 11.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13646/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Тонка Георгиева Кузманова, Георги Йорданов Кузманов и Елисавета Йорданова Тюмен, действащи чрез пълномощника си адв. Румен Котов - гр. София, срещу решение № 1239/29.06.2009 г. на АССГ (Административен съд София - град), II а. о., 35 състав по адм. дело № 3425/2007 г., с което е отхвърлена жалбата им срещу Заповед № РД-09-415/04.07.2007 г. на Кмета на район "Люлин". Касаторите считат, че решението е необосновано в частта, в която се приема, че частта от имота в размер на 864 кв. м, попадащи върху УПИ II - за обществено обслужване и магазини е реализирано мероприятие "озеленяване". Твърдят, че за да бъде реализирано такова мероприятие е необходимо същото да бъде предвидено по подробния устройствен план, а по делото е безспорно, че УПИ II е предвиден за строителство. След като то не е предвидено по плана, а нещо повече - противоречи на отреждането по плана, не следва да се употребява терминът "озеленяване" в смисъл на изпълнено предвидено в плана мероприятие. В тази връзка посочват, че следва да се направи разграничение между отреждането в УПИ I от кв. 39 - за жилищно строителство, където би могло да се твърди, че е налице озеленяване като елемент от комплексното жилищно строителство, но що се отнася до УПИ II от кв. 39 - мероприятието за обществено обслужване и магазини не е изпълнено и в този поземлен имот може да се извърши бъдещо строителство съобразно ограниченията в Общия градоустройствен план на София, поради което не може да се приеме, че съществуващото естествено затревяване е пречка за това строителство. На второ място касаторите заявяват, че решението е постановено в нарушение на материалния закон - § 1в, ал. 1 и 2 от ДР на ППЗСПЗЗ - съдът е извършил недопустимо разширително тълкуване на обхвата на понятията "строителни дейности" по алинея първа и "съоръжения" по алинея втора, като не е уточнил в коя категория попада затревяването и залесяването. Молят обжалваното от тях съдебно решение да бъде отменено като неправилно на посочените по-горе основания. В открито съдебно заседание пред ВАС касационната жалбоподателка Тонка Георгиева Кузманова се явява лично, а останалите - Георги Йорданов Кузманов и Елисавета Йорданова Тюмен не се явяват, като всички, представлявани от адв. Дишлиева, надлежно преупълномощена от адв. Котов, поддържат подадената жалба и молят да бъде уважена.

Ответникът Кмета на Столична община - Район "Люлин" не взема отношение по жалбата.

Ответниците Антон Петков Якулов и Евелина Динкова Ангушева също.

Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че жалбата е допустима и неоснователна и поради липса на основанията, визирани в чл. 209, т. 3 АПК решението на административния съд не страда от пороци, които да налагат отмяна. Липсва нарушение на § 1в, ал. 1 и 2 от ДР на ППЗСПЗЗ, тъй като е налице строителство и реализирано мероприятие, непозволяващо възстановяване на собствеността в претендирания от жалбоподателите размер. Обжалваната заповед е материално законосъобразна и като е потвърдил същата, съдът е постановил решение в съответствие със закона.

С оглед датата на пощенското клеймо - 03.08.09. касационната жалба се явява депозирана в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок. Подписана е от надлежно упълномощен адвокат-пълномощник на страни по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо които постановеният съдебен акт е неблагоприятен. Предвид тези факти е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна.

С решение № 1239 от 29.06.2009 г. по адм. дело № 3425/2007 г., в производство по реда на чл. 145 - чл. 178 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ и чл. 11, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи /ППЗСПЗЗ/, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд София - град, второ адм. отделение, 35 състав отхвърля жалбата на Тонка Георгиева Кузманова, Георги Йорданов Кузманов, Елисавета Йорданова Тюмен и Василка Георгиева Якулова, срещу Заповед № РД-09-415/04.07.2007 г. на Кмета на Район "Люлин" - Столична община.

На това място е необходимо да се отбележи следното:

1. В хода на делото пред първата инстанция жалбоподателката Василка Георгиева Якулова е починала и на нейно място са конституирани наследниците й Антон Петков Якулов и Евелина Динкова Ангушева - обстоятелство, което е констатирано от съда в мотивите, но в диспозитива не е съобразено и жалбата е отхвърлена спрямо починалото лице. От наследниците й обаче не е постъпила касационна жалба, поради което съдебното решение в тази част е влязло в сила и не подлежи на коментар.

1. Първоинстанционната жалба е била насочена не срещу цялата заповед на Кмета на Район "Люлин", а само в частта й, с която е одобрено решение № 14 по Протокол № 1 от 07.02.2007 г. на комисията в частта, с която е била определена застроената площ от имота в размер на 3327 кв. метра. Дори и без направеното от адв. Котов в съдебно заседание на 26.11.2007 г. уточнение обаче е бил ясен предмета на спора - жалбоподателите нямат правен интерес да обжалват заповедта на кмета в частта за одобряване на протокола на комисията в частта, с която част от имота с площ от 1751 кв. метра е определена за незастроена, защото това отразяване е в полза на лицата, претендиращи възстановяване на имота по реда на земеделската реституция.

1. Видно от касационната жалба, не се се обжалва цялото съдебно решение, а само в тази му част, с която е отхвърлена жалбата досежно имота с площ от 864 кв. метра. В останалата си част до пълния размер от 3327 кв. метра съдебното решение е влязло в сила и не подлежи на обсъждане.

Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия, след като служебно е проверил законосъобразността на оспорваната заповед по реда на чл. 168, ал. 1 АПК на всички основания, посочени в чл. 146 от АПК е констатирал, че е постановена в установената писмена и мотивирана форма, със законоустановеното съдържание и от компетентен орган, при законосъобразно делегиране на правомощия на основание § 11, ал. 1 от ДР на ЗИД на ЗСПЗЗ /обн. ДВ, бр. 88 от 31.07.1998 г./ със Заповед № РД-09-846 (погрешно е посочена 845) от 19.11.1998 г. на Кмета на Столична община. Освен това съдът е приел, че заповедта е издадена при спазване на предвидената в разпоредбата на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ процедура след определяне на площта от техническа служба - комисия за разглеждане на искания по чл. 13, ал. 4 от ППЗСПЗЗ (погрешно посочен ЗСПЗЗ), чиито констатации са отразени в т. 14 от Протокол № 1 от 07.02.2007 г., както и че е издадена в съответствие с целта на закона, като законосъобразно е определена липсата на свободна от застрояване площ съгласно условията на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, т. е. при спазване на изискванията на Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на територията /обн. ДВ, бр. 3/2004 г./, както и на хигиенните и противопожарни норми и във връзка с посочените в § 1в, ал. 1 и ал. 2 от ДР на ППЗСПЗЗ, където макар и неизчерпателно са изброени видове дейности, които не позволяват възстановяване на собствеността. Съдът е констатирал, че върху цялата територия, попадаща в имота е налице реализирано мероприятие, което е "комплексно", поради което отделните компоненти на строителството са неразривно свързани и озеленените площи, обособени и извън прилежащите площи на жилищните сгради функционално ги обслужват, поради което не са свободни от застрояване по смисъла на ЗСПЗЗ, ППЗСПЗЗ и НАРЕДБА № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Озеленяването е част от комплексното мероприятие и е свързано с естетизиране на околната среда. То е такова, дори и да не е предвидено изрично по плана. Застрояване по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ е не само фактическото изграждане на съответните обекти, а и обслужващите терени, необходими за нормалното им функциониране, съобразено както с устройствените, така и с хигиенните норми, като се е позовал на чл. 61, ал. 1 от ЗУТ. По специално за частта от 864 кв. метра съдът е посочил, че върху нея е извършено озеленяване със затревяване и изкуствено засаждане на декоративна растителност, вкл. и налична в общината паспортизация.

В обжалваната си част съдебното решение е правилно. Не се отразява на законосъобразността му погрешното посочване на стр. 173, че процесният имот е пл. № 5658а, докато в действителност той е с № 5100053.

При изключително подробно описана фактическа обстановка и на базата на приетите по делото 4 съдебно-технически експертизи - единична и допълнителна към нея, както и две тричленни експертизи, от които втората с особено мнение на едно от вещите лица, съдът е изградил законосъобразни правни изводи.

Единственият спорен по делото въпрос е какво точно се намира в частта от 864 кв. метра, попадаща в УПИ II - отреден за "обществено обслужване и магазини". Безспорно е, че това мероприятие не е реализирано. Няма отреждане и за "озеленяване" и респ. не може да се говори за изпълнено мероприятие "озеленяване". Всъщност този факт е без правно значение в производство с правно основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. За разлика от производството по другия реституционен закон - Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по Закона за териториално и селищно устройство, Закона за плановото изграждане на населените места, Закона за благоустройство на населените места, Закона за държавните имоти и Закона за собствеността (ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС), в който задължително се изследва въпросът дали мероприятието, за което е бил отчужден имота е реализирано, в производството по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ се определя застроената част, респективно свободната площ на претендиран за възстановяване по ЗСПЗЗ имот, при спазване на хигиенните и противопожарните норми и на Наредба № 5 от 2001 г. за правила и нормативи за устройството на територията (ДВ, бр. 51 от 2001 г.), каквато е била редакцията на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ към датата на издаване на обжалваната частично заповед - 04.07.2007 г., а след изменението в ДВ, бр. 45 от 13.05.2008 г. при спазване на Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (обн. в ДВ, бр. 3/2004 г.).

Няма значение как точно ще се нарече намиращото се върху процесната част от 864 кв. метра - тревна площ, затревена площ, зелена площ, затревяване, залесяване, засадена площ, озеленяване, озеленени площи и т. н., и в този смисъл е без значение дали то е изпълнено във връзка с отреждане по ПУП или е изпълнено като елемент от комплексно жилищно или обществено строителство. Меродавен е факта, че е налице тревна площ с различна по вид растителност и трайни насаждения, което води до единствения възможен за това производство правен извод, че площта не е свободна от застрояване.

В контекста на изложеното, оплакванията в касационната жалба се преценяват като неоснователни. Решението на Административен съд София - град е обосновано и съобразено с материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. След служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира решението да е нищожно или недопустимо, поради което и следва да бъде оставено в сила в обжалваната му част.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,