Решение № 4546 от 6.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 80/2009 г.

ВАСVII отделение06.04.2009 г.докладчик Юлия Ковачева

Диспозитив

Оставя в сила решение № 902 от 5.11.2008 г. на Административен съд - София град по адм. дело № 4028/2007 година. Осъжда "Мибс - Травел и Туризъм" ООД да заплати на Държавната агенция по туризъм деловодни разноски в размер на 150 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 4546 от 6.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 80/2009 г., VII о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на "Мибс - Травел и Туризъм" ООД срещу решение № 902 от 5.11.2008 г. на Административен съд - София град по адм. дело № 4028/2007 година. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - председателят на Държавната агенция по туризъм, чрез процесуалния си представител изразява становище, че не са налице основания за отмяна на обжалваното решение и следва същото да се остави в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на "Мибс - Травел и Туризъм" ООД срещу заповед № РД-11-191/10.08.2007 г. на председателя на ДАТ в частта, с която дружеството е заличено от регистъра на туроператорите на основание чл. 20, ал. 1, т. 3, б. "г" във вр. чл. 42, ал. 4 от Закона за туризма. За да постанови този резултат съдът е приел, че административната процедура е инициирана с решение по протокол № РКК-07-06/13.07.2007 г. от заседание на Експертната комисия по регистрация на туроператори и туристически агенти (ЕКРТТА) да се извърши проверка на туроператорите, които не са представили в ДАТ застрахователен договор по чл. 42, ал. 1 от ЗТ в законоустановения 14-дневен срок от сключването или подновяването му към 1.08.2007 г. и се изготви списък с тези лица. Видно от изготвената справка за резултатите от проверката, дружеството-жалбоподател не е представило застрахователен договор по чл. 42, ал. 1 от ЗТ към 1.08.2007 г., като представеният такъв е със срок на валидност до 14.02.2006 година. Въз основа на данните от проверката, председателят на ДАТ е издал оспорената заповед за заличаване на туроператорите, изброени в приложения към същата списък, в т. ч. жалбоподателя. Със съобщение, публикувано на Интернет страницата на ДАТ на 23.08.2007 г., заинтересованите лица са били уведомени за обжалваната заповед, като освен това същата е връчена на жалбоподателя на 30.08.2007 година. Съдът е посочил, че към делото е приобщена застрахователна полиция № 204650100029, "Отговорност на туроператор", издадена на името на жалбоподателя за срок от една година, считано от 15.02.2007 г. до 14.02.2008 г., за която обаче няма данни да е била представена пред административния орган за вписване в регистъра по чл. 17 от ЗТ. При тези фактически обстоятелства, съдът, след като е обсъдил доводите и възраженията на туроператора, е приел, че заповедта е издадена при спазване на административнопроцесуалните правила и материалния закон. В тази връзка е счел за неоснователно възражението за издаването й при неспазване на изискванията по чл. 59, ал. 2, т. 3 и т. 5 от АПК. Посочил е, че заповедта има множество адресати, които са индивидуализирани в приложения списък, който се счита за неразделна част от нея, а разпоредителната част на акта съставлява именно оспореното от жалбоподателя заличаване от регистъра на туроператорите и туристическите агенти, с което се прекратява действието на издадените удостоверения за регистрация на същите. Приел е, че заповедта не страда от порока материална незаконосъобразност. При установеното неизпълнение на задължението по чл. 42, ал. 4 от ЗТ от страна на "Мибс - Травел и Туризъм" ООД за представяне в законово определения 14-дневен срок на подновения застрахователен договор, съдът е приел, че заличаването на дружеството от регистъра на туроператорите е в съответствие с материалния закон. Разпоредбата на чл. 20, ал. 1, т. 3, б. "г" от ЗТ предвижда заличаването като единствена възможна последица при непредставяне на застрахователния договор в 14-дневен срок от сключването или подновяването му. При тези съображения е постановил обжалвания резултат. Решението е правилно. Съдът законосъобразно и обосновано е счел за неоснователни твърденията на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на процедурата по издаване на административния акт. Оспорената заповед е издадена от компетентния административен орган, в предписаната от закона форма и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Неуведомяването на адресата за започналото административното производство не съставлява съществено нарушение. Заповедта е съобщена е надлежно на адресата, противно на твърдяното в касационната жалба за нарушения при връчването й. Жалбоподателят е упражнил правото си да оспори същата в рамките на законния срок, т. е. не е допуснато нарушение на правото му на процесуална защита, което да обуславя незаконосъобразност на оспорения административен акт, респ. на обжалваното решение. Неоснователни са и възраженията за неспазване на изискванията за необходимите реквизити и съдържание на административния акт. Заповедта съдържа обстоятелствена част, в която се съдържат фактите и приложимите правни норми и разпоредителна част с ясно и точно формулирано волеизявление на административния орган. Тези доводи са били наведени и пред първоинстанционния съд, който, след като ги е обсъдил съобразно данните по делото, аргументирано е счел за неоснователни. При постановяване на решението си, съдът правилно е приложил материалния закон. Съгласно чл. 17 от ЗТ, туроператорска или туристическа агентска дейност на територията на Република България се осъществява само от регистрирани по този закон лица, като регистрацията се извършва от председателя на ДАТ в публичен Регистър на туроператорите и туристическите агенти. С разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от ЗТ е предвидено, че туроператорът е длъжен ежегодно да сключва договор за застраховка, покриваща отговорността му за причинени вреди вследствие неразплащане със своите контрахенти, включително и при неплатежоспособност и несъстоятелност. Договорът за застраховка се сключва за срок една година и се подновява или се сключва нов договор не по-късно от 30 дни преди датата на изтичането му - ал. 4 на чл. 42 ЗТ. Туроператорът представя на председателя на Държавната агенция по туризъм копие от договора за застраховка в 14-дневен срок от сключването или подновяването му за вписване в регистъра по чл. 17, ал. 2. Регистриращият орган следи за изпълнението на това задължение, като при констатирано неизпълнение, съгласно разпоредба по чл. 20, ал. 1, т. 3, б. "г" ЗТ, председателят на ДАТ е задължен да заличи регистрацията на съответния туроператор. С оглед цитираната нормативна уредба, съдът правилно е приел, че с непредставянето на копие от договора за застраховка в предвидения 14-дневен срок от сключването му, за туроператора или туристическия агент настъпва предвидената в чл. 20, ал. 1 от ЗТ последица - заличаване на регистрацията при хипотезата на т. 3, б. "г". Договорът за застраховка на туроператора за съответната календарна година подлежи на ежегодно вписване, съответно - представянето му пред регистриращия орган е условие за продължаване действието на регистрацията. Компетентният орган по ЗТ следи за изпълнението на това задължение и действа в условията на обвързана компетентност. Неизпълнението на задължението за представянето законодателят е приравнил на липса на договор за застраховка, което се санкционира със заличаването му от Регистъра на туроператорите и туристическите агенти. Предвид изложените съображения касационната жалба е неоснователна и първоинстанционното решение следва да се остави в сила. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното искане за разноски от страна на ответника по касационната жалба, жалбоподателят следва да се осъди да му заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,

Цитирани разпоредби

1