Решение № 15059 от 14.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11092/2013 г.

ВАСVII отделение14.11.2013 г.докладчик Иван Раденков

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1115/30.04.2013 г., постановено по адм. дело № 2156/2012 г., по описа на Административен съд Варна. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 15059 от 14.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11092/2013 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Аспирин 500 - Емилиян Димитров" със седалище и адрес на управление гр. Варна, чрез адв. Йордан Чаков от АК Варна, против Решение № 1115/30.04.2013 г., постановено по адм. дело № 2156/2012 г., по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата на едноличния търговец, срещу Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № 5/2.02.2012 г., издаден от орган по приходите при Община Варна, потвърден с Решение № 1562/3.05.2012 г. на кмета на Община Варна, с който на ЕТ е отказано възстановяването на данък върху недвижими имоти за периода 2007 г. - 2010 г., в качеството му на собственик на недвижим имот - земя и сграда, находящ се в гр. Варна, ул. "Панайот Волов" № 10. Изложени са съображения за неправилност на оспорения съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго решение, с което оспореният акт бъде отменен. Ответникът - кметът на Община Варна, редовно уведомен, не е представляван и не е изразено становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията в жалбата, Върховният административен съд приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Варна е отхвърлил жалбата на ЕТ "Аспирин 500 - Емилиян Димитров" срещу Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № 5/2.02.2012 г., издаден от орган по приходите при Община Варна, потвърден с Решение № 1562/3.05.2012 г. на кмета на Община Варна, с който на ЕТ е отказано възстановяването на данък върху недвижими имоти за периода 2007 г. - 2010 г., в качеството му на собственик на недвижим имот - земя и сграда, находящ се в гр. Варна, ул. "Панайот Волов" № 10. За да постанови този резултат съдът е приел, че при издаване на оспорения Акт за прихващане или възстановяване са спазени материалноправните предпоставки. Съгласно разпоредбата на чл. 64, вр. с чл. 62 от ЗМДТ, едноличния търговец в качеството си на собственик на облагаем с данък недвижим имот има задължения и за такса битови отпадъци при осъществяване на определен фактически състав. Решението е правилно. Съдът е осъществил проверка на оспорения акт за прихващане или възстановяване, издаден на жалбоподателя в съответствие с чл. 160, ал. 2 от ДОПК. Преценени са събраните по делото доказателства, както и приетата и неоспорена съдебно икономическа експертиза, доводите и възраженията на жалбоподателя, изяснени са релевантните за спора факти и обстоятелства. Правилно са приложени относимите материалноправни разпоредби. Приетото от съда за фактически установено се потвърждава от доказателствения материал. Обоснована е преценката му за законосъобразност на акта за прихващане или възстановяване, с който на жалбоподателя е отказано възстановяване на данък върху недвижими имоти за 2007 - 2010 г. в качеството му на собственик на недвижим имот - земя и сграда в град Варна, ул. "П. Волов" № 10. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд Варна съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,

Цитирани разпоредби

1