Решение № 10619 от 24.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8710/2016 г.

Решение № 10619 от 24.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8710/2016 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 29, ал. 1 от Закона за особените залози (ЗОЗ). Образувано е по жалба от "К. А. К. Е. И. Б." АД и "Ей и ЕС - ЗС М. изток I" ЕООД, чрез процесуалния им представител адв. И. Б., срещу заповед № ЛС-04-1159 от 06.07.2016 г., издадена от Министъра на правосъдието, с която е отхвърлена жалбата им, против заповед № З- 00026 от 28.04.2016 г. на директора на Централния регистър на особените залози (ЦРОЗ). С последната е разпореден отказ за вписване в ЦРОЗ на обстоятелството "подновяване на вписването" по първоначално вписване с per. № 2006050200600 от 02.05.2006 г. по партидата на "Ей и ЕС - Б. Х. БВ" в качеството му на залогодател, заявено от "К. А. К. Е. И. Б." АД. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед. Развити са съображения за материална незаконосъобразност на заповедта. Жалбоподателят поддържа, че ново /второ по ред/ подновяване на залога може да бъде извършено в срок до 14.11.2016 г., предвид разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от 30З. Моли съда да отмени обжалваната заповед. Ответната страна - министърът на правосъдието, чрез процесуалния представител юрисконсулт С. Т., оспорва жалбата и изразява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на съдебни разноски. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в настоящото производство е отказът на министъра на правосъдието по смисъла на чл. 29, ал. 1, изр. 2 от ЗОЗ, постановен в производство по чл. 31 - чл. 35 от Правилника за устройството и дейността на ЦРОЗ към Министерство на правосъдието (ПУДЦРОЗМП). Нормата е специална по отношение на общите правила за обжалване на индивидуални административни актовете по чл. 145, ал. 2 от АПК, поради което следва да се приеме, че предмет на съдебен контрол за законосъобразност е административният акт, издаден от министъра на правосъдието, а не първоначалният отказ на директора на ЦРОЗ към МП. Жалбата е подадена от надлежни страни - адресатите на оспорения акт и в 7-дневния срок по чл. 35, ал. 2 от ПУДЦРОЗМП, връчен е на 14.07.2016 г., депозиран на 21.07.2016 г. от адв. Й. Б. чрез административния орган. Тя се явява процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Административното производство е образувано на 28.04.2016 г. по заявление от "К. А. К. Е. И. Б." АД чрез процесуалния представител адв. И. Б., за подновяване на първоначално вписване с per. № 2006050200600 от 02.05.2006 г. по партидата на "Ей и ЕС - Б. Х. БВ" в качеството му на залогодател, заявено от "К. А. К. Е. И. Б." АД. Това първоначално вписване е по договор за особен залог по партидата на "Ей и ЕС - Б. Х. БВ", с който е обезпечен отпуснат кредит на "Ей и ЕС - ЗС М. изток I" ЕООД. В законоустановения срок е постановен отказ, който представлява заповед № З-00026 от 28.04.2016 г. на директора на ЦРОЗ, поправена със заповед № З-00039 от 4.07.2016 г., поради допусната очевидна фактическа грешка в диспозитивната част. С нея е отказано вписване, на основание чл. 28, ал. 1 от ЗОЗ на обстоятелството "подновяване на вписване по първоначално заявление". Срещу тази заповед е подадена в срок жалба пред министъра на правосъдието, който е постановил сега обжалваната заповед № ЛС-04-1159 от 06.07.2016 г. С нея е отхвърлена жалбата на "К. А. К. Е. И. Б." АД - заявител и на "Ей и ЕС - ЗС М. изток I" ЕООД, като отказът е потвърден. Органът е мотивирал заповедта със следните съображения: първоначално вписване на обстоятелствата по чл. 26, ал. 1 от ЗОЗ е с per. № 2006050200600 от 02.05.2006 г. по партидата на "Ей и ЕС - Б. Х. БВ". Изрично е посочено, че това е извършено в ЦРОЗ на 02.05.2006 г. От датата на вписването е започнал да тече 5-годишния срок на действие на вписването по чл. 30, ал. 3 от ЗОЗ и който е изтекъл на 2.05.2011 г. На 15.04.2011 г. е вписано "подновяване на вписването" с вписване с рег. № 2011041501405. С него вписването (първоначалното) е подновено от датата, когато е вписано подновяването, т. е. от 15.04.2011 г. Така от тази дата 15.04.2011 г. срокът на действие на вписването се продължава от същата дата и от нея започва да тече нов 5-годишен срок на действие на подновеното вписване. В случая той изтича на 15.04.2016 г. Според органът, за да бъде продължен отново срокът на действие на първоначалното вписване, подновен надлежно на 15.04.2011 г., то заявлението за подновяване е следвало да бъде подадено в този петгодишен срок, считано от тази дата 15.04.2011 г. до 15.04.2016 г. Заявлението за "подновяване на вписването", по повод на което се развива обсъжданото сега административно производство, е подадено на 28.04.2016 г., т. е. след изтичане на срока. Административният орган е посочил оповестителното действие на вписването "подновяване на вписването" по чл. 26, ал. 3, т. 3 от ЗОЗ, като според него това означава, че конкретното първоначално вписване е подновено, считано от момента на "вписване на подновяването" и че действието на подновеното вписване е продължено за нов 5-годишен период, който започва да тече от момента на подновяване на самото вписване. Административният орган се е аргументирал и с обстоятелството, че "подновяване на вписването" поражда посочените правни последици, а това е подновяване на първоначалното вписване и продължаване на действието му за следващ 5-годишен период, считано от деня на извършването на това подновяване. Този срок не може да бъде считан за друг, освен от момента на вписване на самото обстоятелство "подновяване на вписването. Конкретно административният орган е посочил, че правилно с обжалваната пред него заповед, издадена на основание чл. 28, ал. 1 от ЗОЗ, във връзка с чл. 3, т. 1 от ПУДЦРОЗМП, е отказано "подновяване на първоначално вписване". Правните норми, на които се е позовал са чл. 29, ал. 1 от ЗОЗ и чл. 35, ал. 1 от ПУДЦРОЗМП. Настоящият съдебен състав намира, че административният акт предмет на съдебен контрол е незаконосъобразен, като издаден от материалнокомпетентен орган, в установената писмена форма, при липса на съществени процесуални нарушения, но при неправилно прилагане на материалния закон и при несъобразяване с целта на закона. Материалната компетентност на министъра на правосъдието да се произнася по отказ за вписване в ЦРОЗ произтича от нормата на чл. 29, ал. 1, изр. 1 от ЗОЗ, в приложимата редакция, според която отказът да бъде извършено вписването подлежи на обжалване по административен ред пред министъра на правосъдието. Отказът е мотивиран съгласно изискването на чл. 59, ал. 2 от АПК, като изложените фактически и правни основания обезпечават правото на защита на адресата на акта и проверката за спазване на материалния закон. В административното производство е спазена процедурата по чл. 31 от Правилника за устройство и дейността на ЦРОЗ към МП като отказът на министъра на правосъдието е отбелязан в заявлението за вписване, както и подадената жалба (решение № 1894 от 15.02.2017 г. по адм. дело № 10542/2016 г. на ВАС, осмо отделение, докладчик съдия Д. П.). По делото не е спорен фактът, че със заявлението от 28.04.2016 г., се иска вписване в ЦРОЗ на обстоятелството "подновяване на вписването" по първоначално вписване с per. № 2006050200600 от 02.05.2006 г. по партидата на "Ей и ЕС - Б. Х. БВ" в качеството му на залогодател, заявено от "К. А. К. Е. И. Б." АД, което веднъж е подновено на 15.04.2011 г. В случая не е и спорно, че към заявлението са представени необходимите документи, изисквани за подновяването на вписването. Спорен по делото е въпросът от коя дата тече установения 5-годишен срок за повторно подновяване на вписването - дали от датата на първоначалното вписване на договора за особен залог 02.05. или от датата на подновеното вписване - 15.04.2011 г. Съгласно чл. 30, ал. 2 от ЗОЗ действието на вписването е със срок от 5 години от деня, в който е извършено първоначалното вписване на обстоятелството по чл. 26, ал. 1 и ал. 3, т. 1. То може да бъде продължено, ако вписването се поднови, преди този срок да е изтекъл и това е смисълът, вложен в термина "продължено". Не се спори между страните, че заложният кредитор е подновил вписването на 15.04.2011 г. Настоящият съдебен състав счита, че от датата на подновеното вписване не е започнал да тече новият петгодишен срок, в който може да се иска подновяване на първоначалното искане. Това е така, понеже е подновено първоначалното вписване с нов 5 - годишен срок, считано от първоначалната регистрация, извършена на 02.05.2006 г. Тълкуването, че срокът на подновеното на 15.04.2011 г. вписване изтича на 15.04.2016 г. не намира нормативна опора в текста на чл. 30, ал. 2 от ЗОЗ (виж същото решение). Настоящият съдебен състав споделя и мотивите, изложени в решение № 5051 от 24.04.2017 г. по адм. дело № 3454/2017 г. на ВАС, първа колегия, петчленен състав, а именно, че "подлежащите на първоначално вписване обстоятелства са залегнали в разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗОЗ. Правните последици от него са посочени в първата алинея на чл. 30, а именно, че вписаното обстоятелство се счита известно на третите добросъвестни лица от деня на вписването. От този момент са настъпили тези последици, които съгласно ал. 2 на нормата действат пет години напред. Във второто изречение е уредена възможността за продължаване действието на вписването, т. е. продължаване на вече възникнали правни последици. Единственото условие е да е осъществено подновяване на вписването. Логично е, то да се извърши преди изтичане на петгодишния срок, понеже може да бъде продължено само действие, което все още продължава да съществува. Подновяването на вписването е отделно обстоятелство, подлежащо на вписване, съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 3, т. 3 ЗОЗ, но то е относимо към първоначалното вписване, видно от тълкуването на буквата и духа на разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗОЗ. С него се продължава действието на първоначалното такова с нови пет години, а не започва да тече нов петгодишен срок на действие. Вписаният договор за особен залог вече е станал известен на третите добросъвестни лица, като те са уведомени единствено, че той е продължен с нови пет години. Ето защо заявлението за повторно вписване на продължаването на срока с действие още за пет години, подадено на 28.04.2016 г. покрива изискването на чл. 30, ал. 2, пр. 2 ЗОЗ, да е подадено преди срокът на петгодишното действие да е изтекъл. В оспорената заповед, министърът неправилно е приложил материалния закон. Предвидената правна възможност в чл. 30, ал. 2, предложение второ от ЗОЗ е продължаване на действието на вписването чрез периодичното му подновяване така, че в нито един момент то да не бъде прекъсвано". Издаденият административен акт следва да бъде отменен. При този изход от спора на ответната страна не следва да се присъждат съдебни разноски, а от жалбоподателите няма поискано присъждане на такива за настоящата инстанция. Съобразно изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо отделение