Решение № 11067 от 20.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2232/2015 г.

Решение № 11067 от 20.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2232/2015 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на адв. Т. Б., в качеството й на процесуален представител на Д. Й. Ч., собственик на ЕТ "Йелис - Д. Й.", срещу решение № 2627 от 2.12.2014 г. по адм. дело № 2928 по описа за 2013 г. на административния съд - П., с което е отхвърлена жалбата на едноличния търговец срещу ревизионен акт № 091203679 от 12.04.2013 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. П., ИРМ - П., в частта потвърдена с решение № 815 от 8.08.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП и ревизираното лице е осъдено да заплати на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП разноски по делото в размер на 802.57 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния закон и необоснованост - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че от представените доказателства по делото се установява, че доставките на услуги по издадените четири фактури от доставчика "РИА - Евтимов" ЕООД са реални. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отмяна на ревизионния акт като незаконосъобразен. Иска да му бъдат присъдени съдебни разноски. Представени са писмени бележки. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител юрисконсулт П. Б. в представена писмена защита. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура прокурор Н. Х. дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - П. е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 091203679 от 12.04.2013 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. П., в частта потвърдена с решение № 815 от 8.08.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. П. при ЦУ на НАП, с която на едноличния търговец е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 7 851.28 лв. и са определени прилежащи лихви в размер на 1 600.18 лв. На задълженото лице е отказано право на данъчен кредит за данъчните периоди м. 08, м. 09, м. 10 и м. 11.2011 г. в общ размер на 7 615 лв. по 4 броя фактури, издадени от "РИА - Евтимов" ЕООД, с предмет на доставки "отпечатване на вестници", "отпечатване на вестници и рекламни изборни материали", "отпечатване на вестници и рекламни материали - тефтери и календари 2012 г. ", на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС; за данъчния период м. 10.2011 г. в размер на 226.20 лв. по 1 брой фактура, издадена от "Т. Б." ЕАД, с предмет на доставка "микровълнова фурна" и за данъчния период м. 01.2012 г. в размер на 9.83 лв. по 1 брой фактура, издадена от Техномаркет - "К енд К електроникс" ЕАД, с предмет на доставка "тостер", на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС. Към издадените 4 броя фактури от "РИА Евтимов" ЕООД по време на ревизията е представен договор за полиграфическо изделие от 1.08.2011 г., подписан между ревизираното лице, в качеството му на възложител и "РИА Евтимов" ЕООД, в качеството му на изпълнител; приемо - предавателни протоколи; договор за наем на недвижим имот, сключен между В. В., в качеството му на наемодател и "РИА Евтимов" ЕООД, в качеството му на наемател; фактури от предходни доставчици и доказателства за последваща реализация. По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ) и е разпитан един свидетел - Д. Т. Вещото лице по ССЕ е дало заключение, че счетоводството на ревизираното лице е водено редовно и процесните фактури са осчетоводени в счетоводството му, като са включени в СД по ДДС и дневниците за покупки. В заключението е посочено, че плащането е извършено в брой и е отчетена последваща реализация на вестници, рекламни материали и рекламни изборни материали. Административният съд подробно е изложил фактите по делото, като е приел, че по делото от събраните доказателства се установява само и единствено документалното оформяне на доставките в счетоводството на ревизираното лице. Съдът е проследил конкретно предмета на доставките, което е с оглед анализа на отношенията между страните по тях, уредени чрез цитирания договор за полиграфическо изделие. Съдът е приел, че от представените доказателства не се доказва, че процесните доставки са осъществени реално от "РИА Евтимов" ЕООД, тъй като същият не е разполагал с кадрова и материална обезпеченост, а от представените доказателства не може да се направи извод, че доставките са извършени от предходни доставчици. По отношение на доставките на стоки от "Т. Б." ЕАД и "Техномаркет - "К енд К електроникс" ЕАД административния съд е приел, че закупените стоки не са използвани за икономическата дейност на ревизираното лице, поради което приходния орган правилно е отказал право на данъчен кредит по тези доставки. Настоящият съдебен състав намира решението за правилно постановено, като не се констатират твърдените нарушения на закона, така както общо е записано в касационната жалба. Първоинстанционният съд е отграничил основният спорен момент от фактическа и правна страна, за което е изложил пространни фактически констатации и анализи, като е приложил и съответните процесуални правила. Настоящият състав намира, че разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обуславя възникването на субективното право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Същият, наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 ЗДДС и качеството на данъчнозадължено лице на получателя, включва и установяването на реално получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС, както и последващото им използване за целите на извършваните от получателя облагаеми доставки. Визираните норми транспонират разпоредбите на Директива 2006/112/ ЕО, при тълкуването на които СЕС многократно е подчертавал, че за възникването и признаването на правото на данъчен кредит е необходимо да се установи действителното извършване на доставките, по които то се претендира. СЕС разяснява, че не се допуска национална практика, съгласно която, данъчният орган отказва да признае на данъчно задълженото лице право да приспадне данъчен кредит за предоставените му услуги, поради това, че издателят на фактурите за тези услуги или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, липсва материална и персонална обезпеченост на доставчика или негов подизпълнител, разходите за услугата в счетоводната им документация са неоправдавани или в някои документи липсват подписи на посочените като доставчици лица, без да се доказва въз основа на обективни данни, че това право е упражнено с измамна цел или цел злоупотреба /С- 80/11 и С- 142-11, С-324/11 и С-18/13/. Тези разяснения обаче са предпоставени от наличието на фактури, които съдържат цялата изискуема информация по чл. 226 от Директива 2006/112/ЕО, който предвижда като задължителен реквизит на фактурата вписването на количеството и естеството на доставените стоки/услуги или степента и естеството на предоставените услуги. Нормата на чл. 178 от Директивата изрично сочи, че притежаването на фактура, съставена в съответствие с чл. 220 - 236, е условие за упражняване на правото на приспадане. Това е изрично подчертано от СЕС и в Решението по дело С-271/2012, постановено при сходен фактически състав, в който белгийската данъчна администрация е отказала право на приспадане с мотива, че разглежданите в главното производство фактури не са достатъчно точни и пълни /т. 32/. В този контекст СЕС разяснява, че държавите членки имат право да определят критериите, по които даден документ може да бъде считан за фактура. Освен това държавите членки могат да налагат други задължения, които сметнат за необходими за правилното събиране на данъка и за предотвратяване на данъчните измами. Etat belge е използвала възможността, предвидена в чл. 22, § 8 от Шеста директива, тъй като съгласно чл. 5, § 1, шеста алинея от Кралски указ № 1 фактурата трябва да съдържа информацията, необходима за определяне на сделката, и ставката на дължимия данък, по-специално обичайното название на доставените стоки и услуги, тяхното количество и предмет. В резултат на това СЕС посочва, че разпоредбите на Шеста директива трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, по силата на която правото на приспадане на ДДС може да се откаже на данъчнозадължени лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение към последните след приемането на решението за отказ е предоставена информация с цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки. В съответствие с изложеното разпоредбата на чл. 71, т. 1 от ЗДДС предвижда, че едно от условията за упражняване на правото на приспадане е наличието на данъчен документ, отговарящ на изискванията на чл. 114 и 115 от ЗДДС. Настоящият състав намира, че от предмета на фактурите, издадени от "РИА Евтимов" ЕООД не може да се определи вида на съответните услуги, както и тяхното количество. Общото посочване на "отпечатване на вестници", "отпечатване на вестници и рекламни изборни материали", "отпечатване на вестници и рекламни материали - тефтери и календари 2012 г. " не индивидуализира фактурираните услуги, поради което следва да се приеме, че в тези фактури не е налице задължителен реквизит по чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС. П. това те не могат да се квалифицират като данъчни документи по смисъла на чл. 71, т. 1 от ЗДДС, а при липсата на едно от кумулативно изискуемите се условия за упражняване на правото на данъчен кредит следва да се приеме, че с РА законосъобразно е отказано неговото признаване. Конкретния предмет на доставките не може да се определи и от представените приемо-предавателни протоколи и договор, тъй като извършените услуги и в тях са посочени много общо. Представения договор за полиграфическо изделие от 1.08.2011 г. е с предмет "изработка и предаване на вестник "А. нюз", формат А3, цветност 4+1 цвята, обем 8 стр., тираж 8000 - 15000 броя месечно". В цитирания договор е договорена цена от 1 лв./бр. В раздел III, т. 3 от договора е уговорено, че изпълнителят поема ангажимент да отпечатва различни рекламни материали, свързани с дейността на възложителя, които да бъдат влагани във вестник "А. нюз". По делото не са представени конкретни доказателства за конкретния брой и тираж отпечатани вестници, вида на изработените рекламни материали, както и тяхното количество. В касационната жалба не са изложени никакви съображения по отношение на отказаното право на данъчен кредит по издадените фактури от "Т. Б." ЕАД и "К енд К електроникс" ЕАД, на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС. П. делото не е било спорно, че основната дейност на ревизираното лице през ревизирания период е издателска дейност. Процесните две фактури са с предмет "микровълнова фурна" и "тостер". По делото не са представени доказателства, че закупените стоки са използвани за икономическата дейност на задълженото лице, поради което административния съд правилно е потвърдил РА и в тази част. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото на ответната страна не се дължат съдебни разноски, понеже са присъдени в първоинстанционното производство, в съответствие с чл. 161, ал. 1 ДОПК в действащата редакция към датата на последното съдебно заседание. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение