Решение № 5708 от 23.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2428/2013 г.

Решение № 5708 от 23.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2428/2013 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на началника на РДНСК - Южен централен район, подадена от юрк. Узунов срещу решение № 254 от 15.01.2013 г. по адм. д. № 285/2012 г. на Административен съд - Хасково. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество. Претендира се и отмяна на решението в частта за разноските. Ответниците Сезгин Байрямали и Севгюл Ереджеб, в писмена защита ангажират становище за неоснователност на касационната жалба и молят за оставяне в сила на решението. Претендират разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за частично основателна. С обжалваното решение, административният съд е отменил по жалба на настоящите касатори заповед № ДК-02-ЮЦР-128/02.05.2012 г. на началника на РДНСК - Южен централен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж, съставляващ " надстройка на съществуваща жилищна сграда, външно стълбище и дървен навес" на сградата в УПИ III-7961, кв. 77 по плана на гр. Хасково. Прието е, че не е налице подлежащ на премахване незаконен строеж, тъй като, както е установено от приетата по делото съдебно-техническа експертиза надстройката е изградена преди 1987 г. и съставлява "търпим строеж" по § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ, а стълбището е изградено през 2000 г. на мястото на съществуващо такова и е функционално свързано в описаната в заповедта надстройка. По отношение на дървения навес е прието, че не съставлява строеж по смисъла на на § 5, т. 38 от ПЗР на ЗУТ, а е преместваем обект по чл. 56 ЗУТ. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, в частта, с която е отменена заповедта за премахване на "надстройка на съществуваща жилищна сграда", по отношение на която е безспорно установено, че е изградена към 1970 - 1972 г. и е търпим строеж по чл. 16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ, тъй като отговаря на ЗРП, одобрен със заповед № РД-02-14-369/1987 г. В тази част на разпореденото с процесната заповед премахване по чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ са оборени с надлежни доказателства констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт № Х-139/5.12.2011 г., послужил като основание за издаване на процесната заповед, поради което правилно заповедта е отменена като незаконосъобразна. Решението е незаконосъобразно в останалата си част, с която е отменена заповедта за премахване на "външно стълбище и дървен навес" на сградата в УПИ III-7961. Решението е мотивирано в тази част с липса на обособяване като отделни строежите в заповедта и изследване поотделно на условията за търпимост. Този извод е в противоречие с останалите мотиви, залегнали в решението и съответстващи на изяснената по делото фактическа обстановка, а именно, че външното стълбище е изградено във вида, описан в Констативен акт № Х-139/5.12.2011 г. през 2000 г. Периодът на изграждане изключва приложимостта на изключителната хипотеза на чл. 16, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на ЗУТ, а за приложимост на ал. 3 е изискуемо деклариране на незаконния строеж в 6-месечен срок от влизане в сила на ЗУТ, за което освен, че няма данни, не са направени и доводи в процеса. От приетата без оспорване по делото съдебно-техническа експертиза е установено, че процесното външно стълбище е монолитно - от стоманобетон с ажурен парапет и гипсови орнаменти с 11 стъпала, изградено на мястото на съществуващо старо немонолитно стълбище. Следователно не може да се приеме, че е налице "текущ" ремонт на съществуващо стълбище по смисъла на чл. 151, ал. 1, т. 4 ЗУТ, за който не се изисква разрешение за строеж. Предвид това и безспорния факт на липса на разрешение за строеж, каквото не се представя и пред първата и пред настоящата съдебни инстанции, изводът за наличие на незаконен строеж е в унисон с фактическата обстановка и визираното в заповедта правно основание на чл. 225, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ. Следователно оспорената заповед в тази част е законосъобразна и е следвало да бъде потвърдена. Незаконосъобразен е и изводът, че третият обект на премахване по заповед № ДК-02-ЮЦР-128/2.05.2012 г. на началника на РДНСК - Южен централен район - дървен навес, не съставлява строеж по смисъла на на § 5, т. 38 от ПЗР на ЗУТ, а е преместваем обект по чл. 56 ЗУТ, тъй като не е съобразено изменението на разпоредбата с бр. 61/2007 г., ДВ. Съгласно текста на тази приложима редакция на чл. 56 ЗУТ, преместваемите обекти се определят не по вида и конструкцията им, а според предназначението - увеселителни обекти, преместваеми обекти за търговски и др. обслужващи дейности и елементи на градското обзавеждане. Предвид това процесния навес не съставлява преместваем обект по предназначение, а функционалната му свързаност със сградата сочи на строеж /съоръжение/ по § 5, т. 38 от ПЗР на ЗУТ, следващо категорията на основния строеж и подлежащо на премахване по реда на 225, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ, при безспорност на обстоятелството, че е изградено без издадено по надлежния ред разрешение. Предвид изложеното, обжалваното решение се явява незаконосъобразно в частта, с която е отменена заповед № ДК-02-ЮЦР-128/2.05.2012 г. на началника на РДНСК - Южен централен район, в частта за премахване на незаконен строеж "външно стълбище и дървен навес" на сградата в УПИ III-7961, кв. 77 по плана на гр. Хасково, поради което решението следва да бъде отменено в тази част и вместо него-постановено друго по същество, с което се отхвърли частично жалбата. В останалата си част решението е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на делото и изричното оспорване на решението в частта за разноските от касатора, решението следва да се отмени за присъдения на Сезгин Байрямали и Севгюл Ереджеб размер на разноски за първата съдебна инстанция над сумата 370 лв. Претенция за присъждане на разноски пред настоящата инстанция е надлежно заявена от пълномощникът на ответниците, поради което касатора дължи половината от направените разноски в размер на 300 лв., съставляващи э от договорения и внесен адв. хонорар по приложения Договор за правна защита и съдействие. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение