Решение № 12580 от 11.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16070/2011 г.

Решение № 12580 от 11.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16070/2011 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП срещу решение № 1600/20.10.2011 г. на Административен съд - гр. Пловдив, постановено по адм. д. № 1649/2011 г., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 161005324/07.03.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 436/26.05.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че при правилно установена фактическа обстановка съдът е възприел тезата на приходната администрация относно датата на възникване на данъчното събитие, но е направил незаконосъобразен извод, че поради липсата на издадена фактура от доставчика, не е било възможно упражняването на правото на данъчен кредит в определения от закона срок и същото е възникнало за жалбоподателя с издаването на процесните две фактури. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу РА и да се присъдят направените разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - "Медлайн Клиник" ООД със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Филип Македонски" № 37, ет. 4 /съдебен адрес: гр. София, бул. "Цар Борис III" № 90 / оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Гъркова. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е бил РА № 161005324/07.03.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 436/26.05.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП. Със същия на ревизираното дружество е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 47 043.08 лв. по фактура № 127/11.06.2010 г. и по фактура № 130/26.07.2010 г., издадени от "АЙ ДИ ЕЛ" ЕООД, на основание чл. 72, ал. 1 вр. чл. 68, ал. 2 вр. чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. Във връзка с отказаното право на приспадане на данъчен кредит е определено задължение за внасяне на ДДС за данъчния период м. юли 2010 г. в размер на 475.21 лв. и лихва за забава в размер на 27.54 лв. Отново във връзка с отказаното право на приспадане на данъчен кредит за данъчния период м. август 2010 г. е установено, че декларираният за внасяне ДДС в размер на 1155.98 лв. не е ефективно внесен, а е приспаднат от декларирания ДДС за възстановяване за м. юни 2010 г. в процедура по приспадане по чл. 92, ал. 1 от ЗДДС, възникнала през м. май 2010 г. и приключила през м. август 2010 г. Промяната на резултата за данъчния период м. юни 2010 г. води до дължимост на ДДС в размер на 1155.98 лв. и лихва за забава в размер на 56.86 лв. Фактическата обстановка по делото е изяснена от съда. По фактите не съществува спор между страните. Между "АЙ ДИ ЕЛ" ЕООД като изпълнител и - "Медлайн Клиник" ООД като възложител е сключен договор за строителство от 20.04.2009 г. за реконструкция на втори етаж от обект МБАЛ, находящ се в гр. Пловдив на ул. "Филип Македонски" № 37. СМР са приети с приемо-предавателен протокол от 06.09.2009 г., подписан от страните по договора без забележки, но фактура не е била издадена. С анекс от 03.08.2009 г. се разширява предметът на договора като възложителят възлага, а изпълнителят приема да изпълни и реконструкция на медицински център, находящ се в тяло "В" в сградата на ул. "Филип Македонски" № 37. Договорените допълнително СМР на стойност 30942.97 лв. са приети също с приемо-предавателен протокол от 06.09.2009 г. и за тях е издадена фактура № 116/08.02.2010 г. За обекта е издадено Разрешение за ползване от ДНСК № СТ-05-1184/05.10.2009 г. въз основа на Констативен акт за установяване годността на строежа /приложение обр. 15/ от 21.08.2009 г. и Протокол обр. 16 от 26.09.2009 г. От министъра на здравеопазването е издадено Разрешение за осъществяване на лечебна дейност № МБ-316/23.11.2009 г. Извършена е проверка в МБАЛ от органите на НАП и е изготвен протокол № 1000736/26.01.2010 г., в който е констатирано, че към момента на проверката в клиниката не се извършват СМР. В хода на ревизията от страна на "АЙ ДИ ЕЛ" ЕООД и от страна на "Медлайн Клиник" ООД е представен втори анекс към договора от 20.04.09 г., съгласно който към 06.09.2009 г. са били установени некачествено изпълнени строителни работи, чието отстраняване изисква технологично време и налага удължаване на срока по договора до 30.07.2010 г. След подписването от страните по договора на Констативен протокол за отстранени нередности обр. 19 на 10.06.2010 г. са издадени спорните фактури № 127/11.06.2010 г. и № 130/26.07.2010 г., по които се претендира данъчен кредит в общ размер 47043.08 лв. Органът по приходите и съдът са приели, че с оглед Констативен акт за установяване годността на строежа /приложение обр. 15/ от 21.08.2009 г. и Протокол обр. 16 от 26.09.2009 г., според които неизвършени, лошо извършени или недовършени строителни работи няма, както и че строежът е изпълнен в съответствие с одобрените проекти и наличната строителна документация, данъчното събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС за договорените с договора от 20.04.09 г. СМР е възникнало през данъчния период м. септември 2009 г. Допълнителни СМР, свързани с отстраняване на недостатъци в строителството, след това не са извършвани и това е установено от органите по приходите при посещението им в клиниката през м. януари 2010 г. В тази връзка неоснователно се твърди от жалбоподателя, че данъчното събитие е възникнало на датите, на които са издадени фактурите, поради удължения срок на договора във връзка с констатации за некачествено извършени СМР. С РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит, тъй като същото не е упражнено от ревизираното дружество в рамките на преклузивния срок по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС в действащата за 2009 г. редакция, т. е. най - късно в м. декември 2009 г. За да отмени РА в частта му, в която е отказано право на приспадане на данъчен кредит, Пловдивският административен съд е приел, че съгласно чл. 72, ал. 2, т. 2 от ЗДДС, за да упражни правото си на данъчен кредит лицето следва да включи документа по чл. 71 в дневника си за покупките по чл. 124 за данъчния период по т. 1. С поред чл. 71, т. 1 от ЗДДС лицето упражнява право на приспадане на данъчен кредит, ако притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115 от ЗДДС, в който данъкът е посочен на отделен ред /фактура, която съгласно чл. 113, ал. 1 се издава от доставчика/. Неиздаването на фактура от доставчика за предоставената от него услуга е направило невъзможно упражняването на правото на данъчен кредит от получателя на услугата. При това положение жалбоподателят е бил в състояние да упражни правото си на данъчен кредит едва след издаването на спорните две фактури, както и е направил. Правото е упражнено в данъчните периоди, в които същите са били издадени. След като съдът е приел, че незаконосъобразно с РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчния период м. юни 2009 г., е направил и съответния извод за незаконосъобразност на РА, в частта му, в която е прието, че ДДС в размер на 1155.98 лв. за данъчния период м. август 2009 г. е неправилно е приспаднат от декларирания ДДС за възстановяване за м. юни 2010 г. в процедура по приспадане по чл. 92, ал. 1 от ЗДДС, възникнала през м. май 2010 г. и приключила през м. август 2010 г. Така постановеното решение е правилно. Правилно съдът е приел, че констативният акт за установяване годността за приемане на строежа (приложение № 15) от 21.08.2009 г. и протоколът за установяване годността за ползване на строежа (приложение № 16) от 26.09.2009 г. доказват завършването на строителните услуги по договора от 20.04.09 г. през м. септември 2009 г. Съгласно чл. 1, ал. 4 от Наредба № 3 от 31 юли 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, обн. ДВ, бр. 72 от 15 август 2003 г., изм. ДВ, бр. 37 от 4 май 2004 г., изм. ДВ, бр. 29 от 7 април 2006 г., съставените и оформени съгласно изискванията на тази наредба актове и протоколи имат доказателствена сила при установяване на обстоятелствата, свързани със започване, изпълнение и въвеждане в експлоатация (приемане) на строежите. Посочените актове установяват, че неизвършени, лошо извършени или недовършени строителни работи няма, както и че строежът е изпълнен в съответствие с одобрените проекти и наличната строителна документация. Те, както и Разрешение за ползване от ДНСК № СТ-05-1184/05.10.2009 г., установяват възникване на данъчното събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС за договорените с договора от 20.04.09 г. СМР през данъчния период м. септември 2009 г. Правилно е прието също така от съда, че за да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит получателят по доставката трябва да разполага с данъчен документ /фактура/, издаден от доставчика. В своето решение по съединени дело С-94 и С-95 /т. 62/ СЕС приема, че неспазването на формалностите, установени от държавите - членки във връзка с упражняване правото на приспадане в случай на самоначисляване, неизпълнението им от данъчнозадълженото лице не може да го лиши от правото на приспадане. В съответствие с приетото в това решение, според изложеното в мотивите към законопроекта за изменение на ЗДДС, е приет новият текст на чл. 73а /ДВ, бр. 106/2008 г./ в сила от 01.01.09 г. Съгласно цитираната правна норма /ал. 1/, при доставки, данъкът за които е изискуем от получателя, правото на приспадане на данъчен кредит е налице и когато доставчикът на стоката не е издал документ, който да отговаря на изискванията на чл. 114 и/или получателят не разполага с документ по чл. 71, т. 2, 4 и 5 и/или получателят не е спазил изискванията на чл. 72, ако доставката не е укрита и данни за нея са налични в счетоводството на получателя. Отново в цитираното по-горе решение на СЕС /т. 46/ е прието, че с оглед принципът на равностойност, режимът на доставките особено по отношение на преклузивния срок за упражняване правото на приспадане следва да е еднакъв. Това означава, че и когато данъкът е изискуем от доставчика, както в случая, ако срокът по чл. 72 не е спазен, тъй като доставчикът не е издал фактура при настъпване на данъчното събитие, то и в този случай следва да бъде признато правото на приспадане на данъчен кредит. В този смисъл ВАС вече има произнасяне в редица свои съдебни решения /решение № 13647 от 25.10.2011 г. по адм. д. № 6087/2011 г., решение № 10520 от 13.07.2011 г. по адм. д. № 73/2011 г. на ВАС, осмо отд./. С оглед на изложеното, решението на АС-Пловдив като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение