Решение № 4246 от 20.4.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение 947 от 14.07.2022 г., постановено по адм. дело 898/2022 г. Административен съд (АС) Варна е отхвърлил предявения от директора на Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) гр. Варна иск за прогласяване нищожността на Определение 2610/15.10.2021 г., постановено по адм. дело 1814/2021 г. на АС - Варна, както и на Определение 2988/17.11.2021 г., постановено по същото дело по реда на чл. 248 от ГПК, и НАП е осъдена да заплати на Изток инвест 3000 ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лева. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от директора на ТД на НАП гр. Варна, чрез процесуалния му представител гл. юриск. И. Апостолова. В същата се прави оплакване, че съгласно чл. 209, т. 3 от АПК решението на АС Варна е неправилно постановено. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС Варна, и вместо него - да постанови друго такова, с което да се обяви нищожността на обжалваните определения. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба Изток инвест 3000 ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, [район], [улица], чрез процесуалния му представител адв. М. Тодоров, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира се присъждане на разноски за касационната инстанция съгласно представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационна жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение АС Варна е отхвърлил предявения от директора на ТД на НАП гр. Варна иск за прогласяване нищожността на Определение 2610/15.10.2021 г., постановено по адм. дело 1814/2021 г. на АС - Варна, както и на Определение 2988/17.11.2021г., постановено по същото дело по реда на чл. 248 от ГПК. За да обоснове извода си първоинстанционният съд е приел, че наведените с исковата молба основания не представляват пороци, водещи до нищожност на определенията. Според съда определенията, постановени по адм. дело 1814/2021 г., са в предвидената от закона форма и съдържат всички реквизити, в т.ч. изложение на жалбата, съответно - на молбата по чл. 248 от ГПК, становището на ответния орган, фактическите установявания на съда, правните му изводи и диспозитивна част. Прието е, че диспозитивът и на двете определения съответства на мотивите им, подписани са от съдебния състав, който ги е постановил, постановени са в пределите на правораздавателната власт на съда, тъй като производствата са подведомствени на административен съд. В заключение е прието, че определенията са валидни, допустими и постановени в рамките на правомощията на съдебния състав, като същите не страдат от пороци, водещи до тяхната нищожност, поради което е отхвърлена исковата молба, с която иска прогласяването им като нищожни. Решението на Административен съд Варна е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания в касационната жалба са за неправилност на решението на административния съд. Навеждат се аргументи, че към момента на постановяване на Определение 2610/15.10.2021 г. по адм. дело 1814/2021 г. на АС - Варна, Протокол серия АА 0436294/13.07.2021 г., предмет на разглеждане в производството пред административния съд, вече не е съществувал в правния мир, тъй като е отменен на 12.10.2021 г. с Определение 2474, постановено по адм. дело 1605/2021 г. на АС - Варна, влязло в законна сила в деня на постановяването му. Излагат се доводи, че доколкото определението, чиято нищожност се иска, не е обжалвано, тъй като съгласно чл. 41, ал. 3 от ДОПК същото не подлежи на обжалване, както и с оглед обстоятелството, че същото не попада в хипотезата на чл. 239, т. 4 от АПК, а искът Изток инвест ЕООД по второто образувано дело - 1814/2021 г. не е отменен като недопустим, то единствената форма на защита срещу такива производства се явява иска за прогласяване на нищожност на повторно постановения съдебен акт. По направените оплаквания настоящата инстанция приема за установено следното: Правилно съдът посочил, че проверката в производството по чл. 128, ал. 1, т. 8 от АПК е ограничена само до валидността на съдебния акт, като в този смисъл обоснован е изводът му, че не са налице основания за обявяване нищожност на Определение 2610/15.10.2021 г., постановено по адм. дело 1814/2021 г. на АС - Варна, както и на Определение 2988/17.11.2021 г., постановено по същото дело. Изложените от съда мотиви за валидност на съдебното решение са правилни и се споделят изцяло от касационната инстанция. Съдебната практика приема, че нищожност на съдебен акт се обявява тогава, когато съдебният акт е произнесен, съответно подписан от лице, което не е на длъжност, даваща му право да го издаде; когато е извън правораздавателната власт на съда; решението не е подписано от мнозинството от съдебния състав; не е изложено в писмена форма; при абсолютна неразбираемост волята на съда; при невъзможно изпълнение с оглед научните и техническите постижения на съвременната цивилизация. В този смисъл Решение 13278 от 6.11.2014 г. на ВАС по адм. д. 3918/2014 г., Решение 7958 от 11.06.2014 г. на ВАС по адм. д. 1771/2014 г., Решение 3947 от 21.03.2014 г. на ВАС по адм. д. 15675/2013 г., Решение 1515 от 4.02.2014 г. на ВАС по адм. д. 6185/2013 г. По делото, включително пред настоящата касационна инстанция не са ангажирани доказателства, които да водят до извод, че са налице основания за обявяване нищожност на определенията на АС - Варна. Наведените в касационната жалба твърдения, не само, че не могат да обусловят този най-тежък порок, но по същността си съставляват оплаквания за недопустимост, които не следва да бъдат разглеждани по реда на установителния иск за обявяване нищожност на съдебния акт. По изложените съображения се налага извод, че не са налице касационни основания по чл. 209 АПК, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника по касация - Изток инвест 3000 ЕООД искане за присъждане на разноски, Национална агенция за приходите като юридическо лице, в състава на която влиза административният орган, издал административния акт, следва да бъде осъдена да заплати в полза на Изток инвест 3000 ЕООД разноски за касационната инстанция в размер на 600,00 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение съгласно списък с разноските на л. 13, договор за правна защита и съдействие от 15.08.2022 г., на л. 14 и доказателства за заплащането му, а именно платежно нареждане, намиращо се на л. 16 от настоящото дело. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,