Решение № 6431 от 27.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9384/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на "Държавен фонд земеделие" (ДФЗ) против решение 145/12.07.2023 г., постановено по адм. д. 80/2023 г. по описа на Административен съд-Кюстендил (АС-Кюстендил). Касаторът обжалва съдебното решение, като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество на спора, с което да бъде оставено в сила издаденото от него Уведомително писмо изх. 02-100-2600/1300/18.01.2023 г на заместник изпълнителния директор на ДФЗ. В обстоятелствената част на касационната жалба са развити подробни съображения за законосъобразност на уведомителното писмо и относно правното значение на становище с изх. 02-100-65-00/1300#/2/23.03.2023 г. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски. Ответната страна Н. енд В. ЕООД оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор и писмена молба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение 145/12.07.2023 г., постановено по адм. д. 80/2023 г. по описа на АС-Кюстендил е отменено Уведомително писмо изх. изх. 02-100-2600/1300/18.01.2023 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни за кампания 2021 по реда на Наредба 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2021 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, върната е преписката на административния орган за ново произнасяне по подаденото Общо заявление за подпомагане с УИН: 10/190521/74435 за кампания 2021 с указания относно приложението на закона и са присъдени разноски. Административният съд е приел за установено, че оспореното писмо е действителен административен акт, издаден от компетентен административен орган, но в нарушение на изискването за форма относно наличието на фактически и правни основания за издаването му, поради което не е разгледал основанията по чл. 1454 и т. 5 от АПК. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното съдебно решение е действителен съдебен акт като постановен от законен състав, след надлежно сезиране в срок от заинтересовано лице на подлежащ на оспорване административен акт. Неоснователни оплакванията в касационната жалба, които по своята същност представляват твърдения относно наличието на мотиви и правилно приложение на материалния закон при издаване на отмененото от АС-Кюстендил уведомително писмо. Първоинстанционният съд като е анализирал приетите писмени доказателства по преписката, правилно е приел за установено, че е налице основание за отмяна на оспорения административен акт, изразяващо се в пълна липса на мотиви - неяснота относно фактическите установявания и приложения закон от административния орган. Настоящият касационен състав изцяло споделя мотивите на първата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК. В съответствие със съдържанието на уведомителното писмо АС-Кюстендил правилно е приел за установено, че е налице неяснота относно причините и начина на формиране на отразените в табличната форма на акта стойности, липсва недвусмислено обосноваване на фактически и правни основания за изготвяне на административен акт точно с това съдържание. В предварително зададената форма на уведомителното писмо се съдържа описание за всяка една от колоните на използваната таблица, но преобладаващо в него са включени различни алтернативни хипотези, произтичащи от различни правни норми. От данните в оспорено пред административния съд уведомително писмо не е видно какви са конкретните установени в административното производство факти и кое от абстрактно посочените правни основания е приложено за случая, за да се достигне до записаните в съответната колона и ред стойности. По отношение на наложената санкция е посочена само правна норма, схемата и размера, но не и фактически основания за определянето й и без никакъв анализ относно наличните и в административната преписка обстоятелства, изключващи налагането й. Възпроизвеждането в административния акт на съдържанието на хипотезите на множество правни норми, приложими при условията на алтернативност, правилно не е възприето от решаващия съд като мотиви (фактически и правни основания) по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК доколкото въобще не е възможно да бъдат свързани с конкретния случай. Становище с изх. 02-100-65-00/1300#/2/23.03.2023 г. не е подписано от издателя на административния акт, а от неизвестно лице (с оглед отбелязването пред подписа), но и е с датата, последваща дата на издаване на уведомителното писмо и подаване на жалбата до съда срещу него, поради което не е възможно да бъде възприемано като мотиви към него. Правилен е изводът на решаващия съд за допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, защото няма ясно изразени мотиви, които да гарантират ефективно упражняване правото на жалба на адресата на акта и да осигурят възможност за съдебен контрол за спазване на материалния закон. Трайно установената административна практика за автоматично генериране на съдържанието на административния акт не следва да води до игнориране на общите правила на АПК за издаване на индивидуалните административни актове. Административният орган е длъжен служебно да изясни всички относими факти преди издаване на акта и ясно и недвусмислено да посочи кои от тях приема за доказани, за да приложи съответната им правна норма и е недопустимото това да се осъществява първи път в производството по обжалване на административния акт. Според съдебната практика (съобразяваща се с незагубилото действие Тълкувателно решение 16/1975 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд) е допустимо осъществяването на тази дейност да е видна и от други документи, съставени в административното производство от органът или негови помощни органи, но това не означава, че събраните доказателства трябва да се обсъждат и анализират за първи път в съдебното производство, а фактите, които се приемат да се изясняват и доказват за първи път в съдебното производство, респективно навеждат в писмено становище, изготвено след подаване на жалбата до съда. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение трябва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо, правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и при неоснователност на наведените касационни оплаквания. По водене на делото пред касационната инстанция ответната страна е направила разноски в размер на 800 лв., които с оглед изхода на спора и направеното искане има право да й бъдат възстановени в пълен размер като съответстващи на фактическата и правна сложност независимо от направеното възражение за тяхната прекомерност. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение