Решение № 9676 от 15.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 984/2020 г.

Решение № 9676 от 15.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 984/2020 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Е. Ахмед от [населено място], община [община] срещу решение № 124 от 26.11.2019 г., постановено по адм. д. № 113 по описа за 2019 г. на Административен съд – С.. Релевира оплакване за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и и ска отмяната му. Ответникът – кмет на община Д. оспорва касационната жалба ката неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество и е основателна. С обжалваното решение Административен съд – С. е отхвърлил жалбата на Е. Ахмед срещу мълчаливия отказ на кмета на О. Д. по искането на горепосоченото лице, постъпило в О. Д. на 26.03.2019 г., за издаване на удостоверение за наследници на А. Алишев, [дата на раждане] в [населено място], общ [община], обл. [област] и починал на 16.11.2017 г. в с. Ч., общ. Д., обл. С.. Съдът е установил по делото, че касационният жалбоподател е подал (чрез пълномощници по силата на съдебно удостоверение) до кмета на О. Д. искане за издаване на удостоверение за наследници на А. Алишев, искането е подадено по пощата на 22.03.2019 г. и е получено от О. Д. на 26.03.2019 г. По делото е установено кога е родено починалото лице, къде и кога е починало. Според изявленията на кмета на О. Д., обективирани в писмо изх. № ПО-04-055/17.05.2019 г., починалият няма ЕГН, лична карта, постоянен адрес и запис в националната база данни; не са налице сведения за неговото семейно положение и роднински връзки. Липсата на издавани български документи за самоличност на А. Алишев се удостоверява също така от писмо УРИ 342 р-14119/21.11.2017 г. на началника на сектор "БДС" при ОДМВР – С.. Единственият адрес на лицето, за който има данни по делото, е отразен в неговата военна книжка, където е записано: "живущ: с. П., окр. Силистренски". Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, когато в регистъра на населението липсват данни за издаване на съответното удостоверение, длъжностното лице прави мотивиран отказ по реда на АПК. Основните мотиви, с които административният съд е приел жалбата за неоснователна е свързана с тълкуване и прилагане на чл. 10, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012 г., според който, удостоверение за наследници се издава само за лица, които към датата на смъртта си са подлежали на вписване в регистъра на населението и за които има съставен акт за смърт. Съдът е изложил съображения, че нормата въвежда особени материалноправни предпоставки (условия) за издаване на удостоверение на наследници, които представляват отклонение от общата разпоредба на чл. 8, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012 г. Според съда е налице противоречие между нормата на чл. 10, ал. 1 от Наредба № РД – 02-20-6/24.04.2012 г. и нормата на чл. 24, ал. 1 ЗГР, която въвежда без изключения във всички случаи като условие за издаване на удостоверения, последните да са основани на регистъра на населението. Съдът е посочил, че с подзаконов нормативен акт не биха могли да се създават изключения в условията за издаване на удостоверения, както и че е налице противоречие между различни по степен нормативни актове, което, на основание чл. 15, ал. 3 ЗНА и чл. 5, ал. 1 АПК, трябва да бъде преодоляно посредством прилагане разпоредбата на чл. 24, ал. 1 ЗГР и игнориране на подзаконовото правило чл. 10, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012 г. От съдържанието на законовата норма съдът е направил извод, че чл. 10, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012 г. не само противоречи на чл. 24, ал. 1 ЗГР, но и надхвърля обема на възложената с чл. 24, ал. 2 ЗГР нормотворческа компетентност за издаване на наредбата. Съгласно чл. 24 от Закона за гражданската регистрация общинската администрация издава удостоверения въз основа на регистъра на населението. Редът за издаване и образците на удостоверенията по ал. 1 се утвърждават с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството съвместно с министъра на правосъдието. Според чл. 10, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. удостоверение за наследници се издава само за лица, които към датата на смъртта си са подлежали на вписване в регистъра на населението и за които има съставен акт за смърт. Регистърът на населението се подържа в електронен вид и формира Национална база данни "Население". Регистърът на населението се състои от електронните лични регистрационни картони на всички физически лица по чл. 3, ал. 2 ЗГР, т. е. за всички лица, които към момента на настъпване на събитието са български граждани, и за лицата, които не са български граждани, но към момента на настъпване на събитието се намират на територията на Р. Б.. Според чл. 25 ЗГР електронният личен регистрационен картон съдържа данни, сред които данни за това дали лицето е починало и данни за съставения акт за смърт. Неправилно се приема от административния съд, че е налице противоречие между нормата на чл. 10, ал. 1 от наредбата по чл. 24, ал. 2 и нормата на чл. 24, ал. 1 от закона. Такова противоречие не е налице, доколкото, както се посочи от цитираните текстове на закона, данните, които се включват в регистъра на населението като част от личния регистрационен картон на лицата, подлежат на вписване в електронния личен регистрационен картон, вкл. и акта за смърт на починало лице. Видно от текста на чл. 10, ал. 1 от наредбата удостоверение за наследници се издава на лица, подлежащи на вписване в регистъра на населението, т. е. лицето да е сред кръга на лицата по чл. 3 ЗГР и за неговата смърт да е издаден акт за смърт. От данните по делото е видно, че в хода на административното производство за починалото лице са събрани данни, които подлежат на вписване от т. 1 до т. 9 вкл. от електронния личен регистрационен картон, както данни по т. 22 от същия. Съставен е и акт за смърт. При това положение кметът на община Д. следва да постанови мотивиран отказ, съгласно изискванията на чл. 8, ал. 2 ЗГР или да извърши исканата административна услуга, като се съобрази със сроковете за издаване индивидуалните административни актове по чл. 57 АПК. С оглед на горното, решението на Административен съд – С. следва да се отмени при наличие на нарушение на материалния закон – основание по чл. 209, т. 3 АПК, като вместо него формираният мълчалив отказ по искането на Е. Ахмед, постъпило в О. Д. на 26.03.2019 г., за издаване на удостоверение за наследници на А. Алишев, [дата на раждане] и починал на 16.11.2017 г. бъде отменен. Водим от горното, Върховният административен съд