Решение № 2415 от 23.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11854/2009 г.

Решение № 2415 от 23.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11854/2009 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директорът на Дирекция "ОУИ", гр. Варна при ЦУ на НАП, срещу Решение № 1319/21.07.2009 г. по адм. д. № 2896/2008 г. на Варненския административен съд, Първо отделение, V-ти състав, с което е отменен Ревизионен акт № 030800638/13.08.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, с който за данъчни периоди от м. 02.2006 г. до 02.2008 г. е извършена корекция на ползвано право на данъчен кредит, като за доставки за СМР, вода, ток и гориво на основание чл. 64, ал. 1, т. 5 от ЗДДС (отм.) и чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е отказано правото на данъчен кредит в размер общо на 7841,26 лв. и са начислени лихви в размер на 1044,59 лв. Касаторът подържа в касационната жалба, че обжалваното Решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществени съдопроизводствени нарушения и необосновано, иска отмяната му и отхвърляне жалбата срещу РА и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - Професионална гимназия по селско стопанство "Иван Мичурин" с адрес на управление гр. Долни Чифлик, оспорва жалбата в приложено по делото писмено становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо "А" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Съдът е отменил Ревизионен акт № 030800638/13.08.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, с който за данъчни периоди от м. 02.2006 г. до 02.2008 г. е извършена корекция на ползвано право на данъчен кредит, като за доставки за СМР, вода, ток и гориво на основание чл. 64, ал. 1, т. 5 от ЗДДС (отм.) и чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е отказано правото на данъчен кредит в размер общо на 7841,26 лв. и са начислени лихви в размер на 1044,59 лв. В настоящото производство страните не спорят по установените факти, а основен спорен въпрос е метода за определяне на частичния данъчен кредит по доставки на СМР, вода, ел. енергия и горива, използвани както за освободени, така и за облагаеми доставки. Съдът е приел, че между страните не се спори за наличието на всички останали предпоставки за възникването и упражняването на правото на данъчен кредит по процесните фактури / наличие на доставка, начисляване на ДДС, оригинална данъчна фактура и т. н./, с изключение на обстоятелството, че в една част доставките са използвани за извършването на освободени доставки. Съдът е отбелязал специфичността на ревизираното лице. Професионалната гимназия по селско стопанство е държавно училище, което в изпълнение на конституционното задължение на държавата предоставя безвъзмездно образователни услуги. Едновременно с това извършва и стопанска дейност, свързана с придобиваната от учениците квалификация. Като регистрирано по ЗДДС лице, гимназията отразява в отчетните си регистри получените доставки, свързани и с двете дейности, и извършваните от нея доставки, свързани със стопанската дейност. За извършваните освободени образователни услуги счетоводни документи не се издават, тъй като предоставянето им е безвъзмездно и в изпълнение на законово задължение. При извършването от регистрирано по ЗДДС лице на облагаеми и освободени доставки законодателят изрично регламентира механизма на определяне на правото на частичен данъчен кредит, когато при получаване на стоките или услугите не може да се определи каква част от тях ще се използва за извършване на облагаеми доставки и каква част за освободени. Нормативно определеният начин за определяне на размера на частичния данъчен кредит в тази хипотеза се съдържа в чл. 68 от ППЗДДС (отм.) и в чл. 73 от ЗДДС. Размерът на частичния данъчен кредит се определя като сумата на данъчния кредит се умножи по коефициент, изчислен с точност до втория знак след десетичната запетая, получен като съотношение между оборота, отнасящ се за доставките, за които лицето има право на данъчен кредит, и оборота, отнасящ се за всички извършвани от лицето доставки и дейности. В конкретния случай гимназията няма отразени освободени доставки, въз основа на които да се определи размера на частичния данъчен кредит по законоустановения ред. Независимо от обстоятелството, че в ревизионния акт правото на данъчен кредит по процесните фактури е отказано на основание чл. 64, ал. 1, т. 5 от ЗДДС (отм.) за 2006 г. и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС за 2007 г., видно от мотивите на органа и установените факти, е налице хипотезата на чл. 66 от ЗДДС (отм.) респективно чл. 73 от действащия ЗДДС и органът по приходите е следвало именно по този ред да определи размера на частичния данъчен кредит. Настоящия състав намира, че правилни са изводите на Варненския административен съд, приел, че доколкото законоустановения ред за определяне правото на частичен данъчен кредит е неприложим към ревизираното лице, а липсва друг даден от законодателя начин за определяне в максимално достоверна и справедлива степен на право на данъчен кредит в аналогични на процесния случаи, то претендираното и упражнено право е отказано в нарушение на материалния, закон. Нормите, уреждащи облагането с данъци не могат да бъдат тълкувани разширително, и като е определил частта от доставките, отнасящи се до учебната дейност по метод, който не е уреден в закона или правилника за приложението му, органът по приходите е постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен. Съдът е установил всички релевантни за спора факти и обстоятелства, въз основа на тях е изградил своите изводи, които са в съответствие с приложените материални и процесуални правила, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора и претенцията на жалбоподателя за разноски, настоящата инстанция намира, че разноски се дължат на ответника, но тъй като по делото липсват доказателства за направени такива, то Съдът не ги присъжда. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо "А" отделение