Решение № 2492 от 20.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11407/2012 г.

Решение № 2492 от 20.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11407/2012 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", гр. София, срещу решение № 112 от 11.07.2012 г. по адм. д. № 270/2011 г. на Административен съд Ловеч с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът Пано Вълчев Мустакерски в писмено възражение оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Представя писмени доказателства, включително три броя частни жалби, които са неотносими към настоящия спор. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице отменителни основания, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С процесното решение е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01-6500/32494 от 28.07.2011 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", Разплащателна агенция /РА/, с който е установена като недължимо платена сума във връзка с подаденото от Пано Вълчев Мустакерски Общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. с УИН 22/100609/21520 в размер на 1335.67 лева. За да отмени обжалвания акт като незаконосъобразен, съдът е събрал относимите доказателства, анализирал ги е подробно и задълбочено и е направил обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Оспореният АУПДВ е издаден на основание чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ и чл. 73 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 г. на Комисията от 21.04.2004 г. относно определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за управление и контрол, кръстосано спазване и модулация, предвидена в Регламент /ЕО/ № 1782/2003 г. на Съвета относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделските производители. В случая правилно е прието, че това е индивидуален административен акт, който е постановен при липса на мотиви и при нарушение на административната процедура. Актът не отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Административният орган е посочил, че въз основа на извършени "проверки на заявленията съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП е намалена годната за подпомагане площ и част от оторизираната субсидия на бенефициента в размер на 1335.67 лева, както и че тази сума се явява "недължимо платена, тъй като е била платена за недопустими за подпомагане площи". В акта не е посочено кои са площите, които органът счита за недопустими за подпомагане, по какви причини счита, че попадат в недопустимия слой, както и какъв е размерът на тези площи. Изложените съображения са толкова общи, че на практика се равняват на липса на мотиви. Немотивирането на АУДВ е самостоятелно основание за отмяна на същия. Наред с това, съдът обосновано и законосъобразно е приел, че актът е издаден при допуснато съществено нарушение на административно производствените правила по чл. 26, чл. 28, чл. 34 - чл. 36 от АПК. Преди издаване на АУПДВ административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 24, § 2, чл. 28, § 2 и чл. 30, § 4 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 г., изискващи при посочване на нередности от кръстосани проверки да последват други подходящи административни процедури, а при необходимост и проверки на място, както и да се изискат и допълнителни доказателства. В случая земеделският производител не е уведомен за започналото производство по издаване на АУПДВ и не е могъл да даде възражение и да представи доказателства. От доказателствата не е установено недобросъвестно поведение от негова страна, което да е въвело в заблуждение административния орган с деклариране на неверни данни в задължението за единно плащане. Самият административен орган след съответни проверки по задължението е преценил, че са налице законовите предпоставки за плащането и е извършил същото. Наличието на недопустими площи е следвало да се установи от административния орган при предходните две проверки. Правилно е прието от съда, че в случая с оглед доказателствата е приложима разпоредбата на чл. 73, § 4 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 г., според която задължението за възстановяване, посочено в § 1 не се прилага, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти или друг орган и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския производител. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,