Решение № 16030 от 23.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11001/2009 г.
ВАСVII отделение23.12.2009 г.докладчик т Диана Добрева
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Красимир Йорданов Кирилов от гр. София против решенията по точки 4.1, 4.1.1., 4.1.2, 4.1.3 и 4.2 от Протокол № 33, взети от Висшия съдебен съвет на заседанието му, проведено на 6 август 2009 година. ОСЪЖДА Красимир Йорданов Кирилов да заплати на Таня Димитрова Коцева сумата 250 (двеста и петдесет) лева разноски. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 16030 от 23.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11001/2009 г., VII о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 187, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на Красимир Йорданов Кирилов от гр. София против решенията по точки 4.1, 4.1.1., 4.1.2, 4.1.3 и 4.2 от Протокол № 33, взети от Висшия съдебен съвет (ВСС) на заседанието му, проведено на 6 август 2009 година. Първите четири решения касаят неизбирането на жалбоподателя на длъжността "прокурор", съответно в Окръжна прокуратура гр. София, Софийска градска прокуратура, Окръжна прокуратура гр. Бургас и Окръжна прокуратура гр. Плевен, а с петото решение, на основание чл. 160 във връзка с чл. 186, ал. 3 от ЗСВ, на длъжността "прокурор" в Окръжна прокуратура гр. София е назначена Таня Димитрова Коцева. В жалбата и в допълнението към нея се поддържа, че съгласно чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК оспореното решение подлежи на отмяна като постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие с целта му. Кирилов счита, че ВСС е обвързан с предложението на председателя на конкурсната комисия, провела конкурса за първоначално назначаване на длъжността "прокурор" в окръжните прокуратури и като класиран на първо място съобразно бала и поредността на заявените желания измежду общо двама кандидати, е следвало той да бъде предпочетен и назначен, а не заинтересованата страна Коцева. Излага доводи, че отговаря на условията за заемане на съответната длъжност съгласно чл. 162 и чл. 164 от ЗСВ, които според приложимата Наредба № 1 от 19.12.2007 г. на ВСС са били вече преценени при допускането му до конкурса. Наложеното му през 2008 г. на основание чл. 131, ал. 1, т. 5 от ЗСВ (отм.) дисциплинарно наказание "освобождаване от длъжност" като прокурор в Софийска районна прокуратура, мотивирано със системно неизпълнение на служебните задължения, без да бъде изяснен въпроса за действителната му натовареност, не е следвало да бъде съобразявано от ВСС при повторното му назначаване, тъй като се нарушава правилото "non bis in idem". С обжалваните понастоящем решения на кадровия орган на практика е показан субективизъм и погазване на конкурсното начало. Ответникът ВСС, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Заинтересованата страна Таня Димитрова Коцева също счита жалбата за неоснователна и недоказана. Претендира направените по делото разноски. Върховният административен съд намира жалбата за процесуално допустима като подадена в законоустановения срок и от активно легитимирано лице. Разгледана по съществото й е неоснователна, поради следното: Безспорно е, че ВСС е обявил и провел конкурс за първоначално назначаване на оспорваната длъжност по предвидения в ЗСВ и Наредбата ред. Конкурсната комисия е извършила класирането на кандидатите за длъжността по реда на чл. 186, ал. 1 от ЗСВ и е внесла предложението за тяхното назначаване от ВСС, което е включено за разглеждане по т. 4 в дневния ред на заседанието, насрочено за 06.08.2009 година. Красимир Йорданов Кирилов е класиран на първо място с бал 14.53, а Таня Димитрова Коцева - на второ място с бал 13.45. Възражения за допуснати нарушения в тази насока жалбоподателят не прави. На 03.08.2009 г. административният ръководител на Окръжна прокуратура гр. София е подал сигнал до комисията по предложенията и атестирането към ВСС, в което е изнесъл данни и е приложил съответните документи, касаещи наложеното на Кирилов през 2008 г. дисциплинарно наказание "освобождаване от длъжност". Последното е поради системно неизпълнение на служебните му задължения, изразяващо се в произнасяне извън законоустановения срок по значителен брой преписки и дела, както и в липсата на каквото и да било произнасяне по други. Подалият сигнала е помолил тези обстоятелства да бъдат взети предвид при провеждане на гласуването за длъжността "прокурор" в ОП - София. На самото заседание на 06.08.2009 г. председателят на комисията по предложенията и атестирането към ВСС е внесъл за обсъждане и гласуване предложението на председателя на конкурсната комисия, като е докладвал и наличните данни за предходното дисциплинарно освобождаване на кандидата Кирилов, потвърдено с влязло в сила решение на Върховния административен съд. Двама от членовете на съвета също са изразили негативно отношение към тази кандидатура, предвид липсата на качества за заемането на длъжността по смисъла на чл. 162, т. 3 от ЗСВ. При проведения избор жалбоподателят, гласуван преди Коцева съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 3 от ЗСВ, е получил 0 гласа "за", 13 "против" и 3 "въздържали се" от присъствалите 16 члена на ВСС и за четирите вакантни бройки "прокурор" в окръжните прокуратури, докато заинтересованата страна е получила 16 гласа "за", 0 гласа "против" и 0 гласа "въздържали се" при гласуване на първото й желание - "прокурор" в ОП - София, което при наличие на необходимото мнозинство е довело до назначаването й на тази длъжност. Съдът счита, че оспорените решения на ВСС не са постановени в противоречие с материалноправните разпоредби на ЗСВ и на приложимата наредба. Нормата на чл. 186, ал. 3 от ЗСВ не обвързва кадровия орган в съдебната система със задължение да назначава кандидатите на вакантните длъжности по реда на класирането им до попълване на местата, за които е обявен конкурсът. Както в т. нар. "вътрешни конкурси чрез атестиране", така и при тези за първоначално назначаване ВСС действа в условията на оперативна самостоятелност и взема решенията си по своя преценка по целесъобразност, която не подлежи на съдебен контрол. Разпоредбата на чл. 162, т. 3 от ЗСВ императивно съдържа изискването кандидатите за заемане на магистратски длъжности да притежават необходимите нравствени и професионални качества, съответстващи на правилата за професионална етика за съдиите, прокурорите и следователите. С решение на ВСС, взето с Протокол № 21/20.05.2009 г., на основание чл. 30, ал. 1, т. 12 от ЗСВ е приет Кодекс за етично поведение на българските магистрати, който въвежда основни принципи за регулиране на поведението им в службата, в личния им живот и в обществото. Правилата за поведение в служебната дейност на магистрата следва да произтичат от принципа на компетентност и квалифицираност, като съгласно т. 6.1 от кодекса той трябва да изпълнява служебните си задължения с предимство пред всяка друга дейност, а съгласно т. 6.2 трябва да се стреми към повишаване на своите знания, умения и лични качества за правилното изпълнение на правомощията си. В този смисъл наложеното през 2008 г. дисциплинарно уволнение на Кирилов за системно неизпълнение на служебните задължения като "прокурор" в СРП очевидно е мотивирало у членовете на ВСС извод за несъответствието му с изискването на чл. 162, т. 3 от ЗСВ, а именно да притежава "необходимите нравствени и професионални качества" за тази длъжност. Възраженията на жалбоподателя, че това дисциплинарно наказание е било неправилно наложено, са ирелевантни в настоящия спор и не следва да бъдат обсъждани. Освен, че не е нарушил материалния закон при вземането на обжалваните решения, ВСС е постановил същите и в съответствие с целта му. Избраният кандидат Коцева отговаря на законовите условия да заеме процесната длъжност и притежава съобразно данните по делото необходимите професионални и нравствени качества. Следователно, оспорените решения са приети в съответствие с преследваната от закона цел да се осигури попълване на свободните места в съдебната система с добри професионалисти. С оглед на изложеното няма основание за отмяна на оспорените решения на ВСС по смисъла на чл. 146 от АПК и жалбата следва да се отхвърли като неоснователна. При този изход на делото основателно е искането на заинтересованата страна за присъждане на разноски, като жалбоподателят следва да се осъди да й заплати сума в размер на 250 лева, съгласно представения договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ внесено адвокатско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 4 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение