Решение № 7629 от 19.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3704/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр.с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директорът на Дирекция "ОДОП"- Варна при ЦУ на НАП, срещу Решение 1106 от 31.01.2024г. постановено по адм. дело 2502/2023г. по описа на Административен съд Варна, с което e отменен Ревизионен акт (РА) Р-03000321000439-091-001/13.09.2021 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) Варна, потвърден с решение 269/03.12.2021 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика(ОДОП) Варна при Централно управление(ЦУ) на НАП и Дирекция "ОДОП"- Варна е осъдена да заплати на Ж. П. Д. разноски в размер на 7 196,79 лева. В касационната жалба са изложени доводи за наличие на отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че съдът неправилно приел, че основния спорен по делото въпрос е относно доказателствената сила на документите, установяващи получените приходи от ревизираното лице, чрез куриерско дружество Еконт Експрес ЕООД, като в този случай достатъчни да обосноват законосъобразност на констатациите в РА биха били директните преводи от Еконт Експрес към РЛ и придружаващите ги първични документи. Твърди се, че съдът не е коментирал твърденията на органите по приходите, че РЛ е осъществявало търговска дейност за собствена сметка, като при изпращане на стоките е посочвало, че ги изпраща от името на трите дружества "Рила 86" ЕООД, "Копи 17" ЕООД и "Саса трейд" ЕООД, на които е управител и собственик на капитала, а при получаване на сумите, ги изтегля за собствени нужди или ги прехвърля в личната си банкова сметка. След което продава дружествените дялове на трите дружества на В. З., на която плаща 300 лева за това, че ги купува. Твърди се, че събраните доказателства подкрепят наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т.1 и т.2 ДОПК за провеждането на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. В тази насока развива подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу РА, както и присъждане на осъществените разноски, от които държавна такса за касационното производство и юрисконсултско възнаграждение за четири инстанции. Ответникът по касационната жалба Ж. П. Д., в писмен отговор и чрез процесуален представител в открито съдебно заседание, оспорва основателността й и претендира присъждане на всички разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, е основателна. Предмет на оспорване пред АС Варна е бил РА Р-03000321000439-091-001/13.09.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение 269/03.12.2021 г. на директора на Дирекция "ОДОП" Варна, с който на Ж. П. Д. са установени задължения за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, както следва: за д. п. 2017 г. в размер на 6 402,00 лв. и лихва 2 191,08 лв. и за д. п. 2018 г. в размер на 6 011,00 лв. и лихва 1 447,76 лв.; ДДС по ЗДДС, както следва: за д. п. м. 01. 2018 г. в размер на 3 951,18 лв. и лихва 1 434,61 лв.; за д. п. м. 02. 2018 г. в размер на 9 049,96 лв. и лихва 3 215,50 лв.; за д. п. м. 03. 2018 г. в размер на 29,78 лв. и лихва 10,31 лв.; вноски за Фонд ДОО за самосигуряващо се лице по КСО както следва: за д. п. 2017 г. в размер на 407,82 лв. и лихва 141,45 лв. и за д. п. 2018 г. в размер на 4 786,20 лв. и лихва 1 174,91 лв.; вноски за Фонд ДЗПО /УПФ/ за самосигуряващо се лице по КСО както следва: за д. п. 2017 г. в размер на 117,86 лв. и лихва 40,87 лв. и за д. п. 2018 г. в размер на 1 307,70 лв. и лихва 321,02 лв.; вноски за ЗО за самосигуряващо се лице по ЗЗО както следва: за д. п. 2017 г. в размер на 188,59 лв. и лихва 65,40 лв. и за д. п. 2018 г. в размер на 2 054,13 лв. и лихва 500,20 лв. Производството пред АС Варна е повторно, след като с решение 10732/07.11.2023 г. по адм. дело 2268/2023 г. на ВАС е отменено първото решение на АС Варна и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. С отменителното решение на ВАС са дадени задължителни указния да се отделят спорните въпроси от безспорните и след изрично произнасяне по доказателствените искания на страните да се укаже ясно последиците от неизпълнение на разпорежданията. При представяне на оригинали на документи и поддържано оспорване по смисъла на чл. 193 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, съдът да открие производството и укаже на страните доказателствената тежест съобразно правилото на чл. 193, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. След изясняване на горепосочените обстоятелства, първоинстанционният съд следва да посочи въз основа на кои факти и обстоятелства приема, че ревизията е правилно проведена по реда на чл. 122 ДОПК, налице ли са предпоставки за облагане на РЛ с данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ и ДДС, правилно ли е формираната данъчната основа за облагане със същите, респ. налице ли е осигурителен доход, в какъв размер и правилно ли е определен размерът на задълженията за ЗОВ. С обжалваното в настоящото производство съдебно решение е отменен РА, като издаден в нарушение на материалния закон. Според фактическите констатации на органите по приходите, за ревизираните периоди Ж. Д. е местно лице за данъчни цели по чл. 4 ЗДДФЛ, задължено съгласно чл. 6 ЗДДФЛ за облагаемите си доходи, получени от източници в България и от чужбина. За ревизирания период същия е бил собственик, представляващ и управляващ на "Рила 86" ЕООД, "Копи 17" ЕООД и "Саса трейд" ЕООД, с основна дейност - електронна търговия с разнообразни стоки. През ревизирания период, Ж. П. Д. е извършвал дейност като търговец, без регистрация по ТЗ, а именно: осъществявал е търговия на дребно с разнообразни стоки, като е използвал сайт www.olx.bg. Търговската дейност е извършвана чрез "Еконт Експрес" ООД, като дейността е прикривана, като такава на представляваните и управляваните от него дружества "Рила 86" ЕООД, "Копи 17" ЕООД и "Саса трейд" ЕООД. От "Еконт експрес" ООД, в отговор на връчени ИПДПОТЛ, е представена на електронен носител информация във връзка с изпратени пратки, получени пратки, получени парични преводи. Установени са общо приходи от електронна търговия, които са постъпили по банковите сметки на дружествата, както следва на "Рила 86" ЕООД за 2017 г. в размер на 78 116,ЗЗ лв. и за 2018 г. в размер на 14 904,08 лв., на "Копи 17" ЕООД за 2018 г. в размер на 48 873,44 лв., на "Саса трейд" ЕООД за 2018 г. в размер на 49 388,43 лв. От представените отчети на банковите сметки на дружествата са установени изтеглени суми от Ж. П. Д. в брой на каса или с банкова карта в размер на 80 925,64 лв. от "Рила 86" ЕООД, в размер на 38 323,90 лв. от "Копи 17" ЕООД и в размер на 40 810,00 лв. от "Саса трейд" ЕООД. Отделно от това са установени суми преведени по личната сметка на лицето в ПИБ с посочено основание изплатен дивидент в размер на 11 590,00 лв. от "Рила 86" ЕООД, в размер на 9 975,00 лв. от "Копи 17" ЕООД и в размер на 8 094,00 лв. от "Саса трейд" ЕООД. След анализ на движението по банковите сметки на дружествата от страна на ревизиращите органи е констатирано, че по банковата сметка на "Рила 86" ЕООД са постъпили суми в общ размер на 93 020,41 лв. и са изтеглени суми в брой и преведени по личната сметка на РЛ в общ размер на 92 515,64 лв. По банковата сметка на "Копи 17" ЕООД са постъпили суми в общ размер на 48 873,44 лв. и са изтеглени суми в брой и преведени по личната сметка на РЛ в общ размер на 48 298,90 лв. По банковата сметка на "Саса трейд" ЕООД са постъпили суми в общ размер на 49 388,43 лв. и са изтеглени суми в брой в общ размер на 48 904,00 лв. През м.01. и м.03.2018г. дружествените дялове на "Рила 86" ЕООД, "Копи 17" ЕООД и "Саса трейд" ЕООД са продадени на В. Д. З., която при извършена насрещна проверка е заявила, че не е плащала за придобиването им, а е получила по 300 лв. за покупката на всяка фирма, не е получила стоки, счетоводна, данъчно-осигурителна, търговска, трудово-правна, договорна документация, не и е предоставена счетоводната и касовата наличност, а след покупката на дружествените дялове не е извършвана дейност, няма спесимен за банковите сметки на дружествата, не е наясно с дейността на фирмите и не е подавала данъчни декларации, както и че е собственик на над 34 фирми, които била закупила от различни хора, поради нужда от пари. При така установената фактическа обстановка от страна на ревизиращите органи е изведен извод, че Ж. Д. за ревизирания период е извършвал самостоятелна търговска дейност по занятие, която няма инцидентен характер-продажба на стоки чрез обяви в Интернет сайт www.olx.bg, изпращани до клиенти, чрез куриерско дружество "Еконт експрес" ООД. При осъществяване на търговската си дейност използва дружествата "Рила 86" ЕООД, "Копи 17" ЕООД и "Саса трейд" ЕООД, които впоследствие прехвърля на В. Д. З.. За извършените продажби са получени суми от наложените платежи по сметките на дружествата, които лицето е изтеглило преди да прехвърли дяловете на новия собственик, поради което е прието, че Ж. Д. е изтеглил сумите лично за себе си. Липсват/не са предоставени доказателства тези приходи/доходи да са документално отразени в счетоводствата, респективно постъпили в патримониума на търговските дружества, на които е бил собственик и управител. Установено е, че за данъчни периоди 2017 г. и 2018 г. лицето не е подавало ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ. С оглед на така установените факти, ревизиращият екип е приел, че са налице обстоятелства по реда на чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 ДОПК, поради което основата за облагане по ЗДДФЛ, ЗДДС, КСО и ЗЗО за ревизирания период следва да бъде определена по реда на чл. 122-124а ДОПК. На основание чл. 124, ал. 1 ДОПК на Ж. Д. са връчени уведомления, с които е уведомен, че основата за облагане по ЗДДФЛ за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2018 г., задължителни осигурителни вноски за фондовете на ДОО, за ДЗПО-УПФ и задължителни здравно осигурителни вноски за самоосигуряващо се лице за периода 01.01.2017 г. -31.12.2018 г., както и ДДС за периода 01.01.2018 г. -31.03.2018 г. ще бъдат определени по предвидения в чл. 122 -124а от ДОПК ред. На основание чл. 122, ал. 4, във връзка с чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, въз основа на извършения анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, относими към ревизираното лице, органите по приходи са определили данъчни основи за облагане с данъци и задължителни осигурителни вноски, като приходите от търговска дейност са намалени с установените разходи. За да отмени РА, първоинстанционния съд е възприел фактическа обстановка, установена в хода на ревизията но е достигнал до извод за недоказаност на констатацията за наличие на хипотеза по чл. 122, ал. 1, т.1 и т. 2 ДОПК, поради което не може да се приложи правилото на чл. 124, ал. 2 ДОПК за истинност на констатациите на издадения ревизионен акт. На първо място, съдът е приел, че основния спорен по делото въпрос е относно доказателствената сила на документите, установяващи получените приходи от ревизираното лице, като в този случай достатъчни да обосноват законосъобразност на констатациите в РА биха били директните преводи от Еконт Експрес към РЛ и придружаващите ги първични документи. В случая, представените таблици и електронни изявления, изготвени от "Еконт Експрес" ООД, са подписани с КЕП и за приемането им е приложим реда по чл. 184 от ГПК. Оригиналите на тези документите не са събрани в хода на ревизията, нито ангажирани при съдебното дирене, въпреки указаната на ответника доказателствена тежест. Представените само като сканирани изображения, електронните изявления за наложени платежи и парични преводи, не са приети като електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент /ЕС/ 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО. При липса на писмени доказателства за получени наложени платежи и парични преводи, събрани по надлежния процесуален ред, съдът е приел, че не е доказан спорният по делото факт на получаване от ревизираното лице на приходи от продажби, които не са декларирани. В подкрепа на горното, съдът се е позовал и на заключеното по изготвената ССЕ основен вариант, изслушана при първото разглеждане на делото, съгласно което поради липса на първични документи за всяка получена сума от наложен платеж, вещото лице не успяло да изчисли какви са получените суми за процесните периоди от РЛ. На второ място, съдът приел, че при безспорност на факта на постъпване на сумите от наложените платежи от "Еконт Експрес" ЕООД и банкови преводи в полза на търговски дружества "Саса Трейд" ЕООД, "Копи 17" ЕООД и "Рила 86" ЕООД, необосновано органите по приходите приемат извършвана търговска дейност от РЛ, като ЕТ без регистрация, осъществявана чрез дружествата "Рила 86" ЕООД, "Копи 17" ЕООД и "Саса трейд" ЕООД. От съвкупната преценка на събраните доказателства се налагал извод, че жалбоподателят не е реализирал приходите от свое име и за собствена сметка, а изтеглените суми не са за лични нужди, доколкото изтеглените суми от сметките на дружествата влизат във фирмената каса, независимо кое лице физически извършва тегленето и представляват касов поток. Направен е извод, че при липса на договорни отношения между куриера и жалбоподателя като физическо лице и липсата на данни за преводи по личната му банкова сметка от куриерското дружество, не се доказва основният релевантен факт получаването на приход, който да представлява укрит доход от РЛ, имащ за последица определяне на данъчна основа по реда на чл. 122 от ДОПК. Относно допълнително установените задължения по ЗДДС, съдът приел за безспорно установено, че сумите по наложените платежи и парични преводи от Еконт експрес ООД са постъпвали по банковите сметки на трите дружества, следователно жалбоподателят не е осъществявал независима икономическа дейност и по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС не представлява данъчно задължено лице. Посочено е, че за законосъобразното облагане по реда на ЗДДС следва безспорно да се установи възникналото задължение за регистрация при достигнат законоустановен оборот и фактът на извършените доставки като обективно проявени юридически факти. В случая тези релевантни факти не са доказани, поради което незаконосъобразно на РЛ са определени и допълнителни задължения за данък върху добавената стойност за д. п. м. 01. 2018 г. в размер на 3 951, 18 лв. и лихва 1 434, 61 лв.; за д. п. м. 02. 2018 г. в размер на 9 049, 96 лв. и лихва 3 215, 50 лв.; за д. п. м. 03. 2018 г. в размер на 29, 78 лв. и лихва 10, 31 лв. периода 01.01.2019 г. 31.01.2019 г. в размер на 2069, 16 лв. и лихва в размер на 435, 13 лв. По отношение на допълнително установените на РЛ задължения за държавно обществено осигуряване и здравно осигуряване съдът приел, че при липса на доказан доход от търговска дейност не е налице и осигурителен такъв. В заключение е обоснован извод за основателност на жалбата, а РА, като незаконосъобразен е отменен изцяло, като с решението Дирекция "ОДОП"- Варна е осъдена да заплати на Ж. П. Д. разноски в размер на 7 196,79 лева. Решението на Административен съд - Варна е неправилно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и е необосновано. Фактическата обстановка е правилно установена в хода на ревизията и възприета от първоинстанционния съд. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е достигнал до неправилни правни изводи за недоказани основания за провеждане на ревизията по особения ред на чл.122 от ДОПК. На първо място, настоящата инстанция не споделя извода на първоинстанционния съд, че представените от "Еконт Експрес" ООД данни на технически носител, като сканирани изображения, електронните изявления за наложени платежи и парични преводи, не са електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент /ЕС/ 910/2014 на Европейския парламент. Трайно се приема в практиката на ВАС, че техническите носители на данни са допустими веществени доказателствени средства съгласно чл. 71 ДОПК. Съгласно чл. 54, ал. 5 ДОПК като доказателства се допускат и разпечатки на данни, заверени от органа по приходите, получени на технически носители от други лица, държавни и общински органи. Разпечатки на данните от техническите носители, получени от Еконт Експрес ООД, в хода на ревизията, не са направени от ревизиращия екип и не се съдържат в административната преписка. Съдът неправилно е посочил, че на приложеният в преписката диск (веществено доказателство) се съдържат сканирани изображения на документи. В случая на диска са налични електронни изявления, във формат на PDF документи, съдържащи текст, подписан от Ж. П. Д., които отговарят на дефиницията по чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) 910/2014, според която електронен документ означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис" и на основание чл. 184 ГПК представляват годно доказателствено средство. Електронните документи съдържат електронно изявление на ревизираното лице за получени суми, изплатени от куриера по наложени платежи, респективно парични преводи. В писмените обяснения на ревизираното лице получаването на парични суми от наложени платежи не се отрича. Отрича се само, че сумите са получени от лицето в лично качество, като се твърди, че получаването е в качеството му на управител и представляващ трите дружества и от тяхно име. Автентичността на електронните изявления за платени суми не е оспорена от РЛ по предвидения в закона ред. Поради това неправилно съдът е приел, получаването на паричните суми не е доказано. Неправилно е разрешен и втория спорен въпрос относно наличие на приходи и доходи, получени от Ж. П. Д. в лично качество, а не като представляващ и управляващ трите дружества, от чието име е извършвана електронната търговия. В случая е безспорно установено, че за извършваната електронна търговия е използван сайта www.olx.bg. В отговор на искане за предоставяне на информация, "Наспър Класифайдс България" ЕООД е представило регистрационни данни за потребители с ID 226942, ID 272850 и ID 2969079 регистрирани в сайта на olx. bg. Предоставена е и информация за датата на регистрация на профила, мейла за връзка, телефон за контакт. Данните за потребителя са идентифицирани от сайта на дружеството, съгласно списък с товарителници, предоставен от НАП по повод искането до тях. Предоставени са данни за всички публикувани обяви, както и информация за продаваните стоки (ново, употребявано, цена и др.) за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2019 г., справка за плащания, пакети и бонуси за периода, както и списък на подготвените пратки през сайта www.olx.bg за ревизирания период. От органите по приходите е описана методологията на работа със сайта olx.bg, която се състои в регистрация на потребител с потребителско име и идентификационен номер, зад който е регистриран имейл и телефонен номер. За клиентите (купувачите на стоки) са видими потребителското име, идентификационния номер, имейлът и съответно публикуваните обяви на предлаганите стоки от потребителя (продавача). След като е направена поръчка за покупка на стока от съответната публикувана обява, продавачът Ж. Д. изготвя товарителница през вградения компонент на "Еконт Експрес" ЕООД, като за изпращач на стоката посочва произволно "Рила 86" ЕООД, "Саса трейд" ЕООД, "Копи 17" ЕООД. Няма спор, че всички тези действия се вършат от Ж. Д. и същия се подписва във всички документи по изпращането на стоки и получаването на суми за продажбите. Безспорно също така е установено от представените отчети на банковите сметки на дружествата, че Ж. П. Д. е изтеглил в брой на каса или с банкова карта суми, както следва: в размер на 80 925,64 лв. от "Рила 86" ЕООД, в размер на 38 323,90 лв. от "Копи 17" ЕООД и в размер на 40 810,00 лв. от "Саса трейд" ЕООД. Отделно от това са установени суми преведени по личната сметка на лицето в ПИБ с посочено основание изплатен дивидент в размер на 11 590,00 лв. от "Рила 86" ЕООД, в размер на 9 975,00 лв. от "Копи 17" ЕООД и в размер на 8 094,00 лв. от "Саса трейд" ЕООД. Също така е установено, че след изтегляне на сумите, през м. 03.2018г., дружествените дялове на "Рила 86" ЕООД, "Копи 17" ЕООД и "Саса трейд" ЕООД са продадени на малоимотно лице В. З., без да е предадена каквато и да е счетоводна документация или касова наличност на купувача. Такава не е предоставена и от дружествата при извършените им насрещни проверки. Обоснован е извода на органите по приходите, че липсват и не са представени документи за внасяне на сумите на каса обратно в полза на трите дружества, с оглед което изтеглените суми остават в патримониума на РЛ и представляват негов приход, който не е деклариран. Неправилно първоинстанционния съд е приел, че при липса на договорни отношения между куриера и жалбоподателя като физическо лице и липсата на данни за преводи по личната му банкова му сметка от куриерското дружество, не се доказва основният релевантен факт получаването на приход, който да представлява укрит доход от РЛ, имащ за последица определяне на данъчна основа по реда на чл. 122 от ДОПК. В случая получаването на приходи се доказва от факта, че всички суми от електронната търговия се изтеглени от РЛ от банковите сметки на дружествата за негови лични нужди. При липса на доказателства, че сумите са върнати обратно в търговските дружества, неправилно съдът приема, че са приходи на дружествата. Тук е мястото да се посочи, че неправилно АС - Варна е приел, че представените ПКО са с достоверно съдържание, доколкото такива суми не са осчетоводени в счетоводен регистър на сметка 501 Каса от дружествата, в оборотни ведомости и главна книга за процесните периоди. Дружествата не са подали годишен финансов отчет за 2017г. и 2018г., в които да фигурират касови наличности, а и такива наличности не са предадени на купувача при продажба на дружествените дялове. При така установените по делото факти и събрани доказателства, обоснован е извода на органите по приходите, че са налице обстоятелства по реда на чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 ДОПК, поради което ревизията е проведена по особения ред. Данъчната основа за облагане по ЗДДФЛ, ЗДДС, КСО и ЗЗО за ревизирания период е определена по реда на чл. 122-124а ДОПК, съобразявайки размера на укритите приходи. По отношение на конкретния размер на недекларираните приходи, в РД и в РА подробно са изследвани получените суми от Еконт Експрес ООД в размер на 176 251,36 лв., изплатени от наложени платежи и пощенски парични преводи. Съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК, в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. Констатациите на органа по приходите за наличие на хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК са обосновани на база на данни и доказателства, събрани при извършени проверки и в рамките на ревизионното производство. Тези данни и доказателства са описани подробно в съставения ревизионен доклад. Данните и доказателствата са приобщени към ревизията чрез съставяне на надлежни протоколи по чл. 50, ал. 1 ДОПК и съставляват годно доказателство за извършените от и пред него /органа/ действия и изявления и установените факти и обстоятелства. Събраните документи отговарят на изискванията на чл. 51, чл. 52, чл. 53 и чл. 54 ДОПК за доказателства. Приети от съда в хода на съдебното дирене дискове /като част от административната преписка/ са веществени доказателствени средства, съгласно чл. 71 ДОПК, съдържащи електронни документи. Фикцията на чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕУУ е за спазване на писмената форма при съставянето на електронен документ. Щом към данните, представляващи електронни изявления е добавен електронен подпис /вж. чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) 910/2014/ авторството на електронното изявление е установено. В случая липсва изрично оспорване автентичността на представените с административната преписка доказателства, съответно липсва откриване на производство по оспорване по реда на чл. 193 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК. Поради това следва да бъде прието, че презумпцията за вярност на фактическите констатации в РА, издаден по реда на чл. 122 от ДОПК не е оборена. След като е стигнал до други изводи и е отменил процесния ревизионен акт, Административен съд Варна е постановил едно неправилно съдебно решение. При условията на чл. 222, ал. 1 АПК същото следва да бъде отменено, като вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на Ж. П. Д. против Ревизионен акт Р-03000321000439-091-001/13.09.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение 269/03.12.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП Варна, бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода на спора, решението в частта за разноските се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено, като се преизчислят дължимите разноски. Жалбата на Ж. П. Д. срещу РА е изцяло отхвърлена, поради което лицето няма право на разноски за съдебните производства. Такива се дължат на НАП, в структурата на която е включена Дирекция ОДОП Варна, за четири инстанции. При определяне на техния размер, настоящата инстанция, съобрази следното: С Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Решенията на Съда на ЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, поради което за настоящият съдебен състав, счита че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения, а оттук и следващите се размери на юрисконсултски възнаграждения, могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Следователно същите подлежат на преценка от съда с оглед видът на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Настоящата инстанция отчитайки, че спора е с невисок материален интерес от 44 848,97 лева, но с фактическа и правна сложност и като съобрази вида и количеството на извършената работа от процесуалния представител на НАП в проведените четири инстанции, приема, че на НАП са дължими разноски за юрисконсулт за четирите инстанции, редуцирани до половината от дължимите по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба 1/2004г. или разноски за юрисконсулт за всяка инстанция в размер на по 5 118 лв., както и разноски за внесени държавни такси от 358,79 лв. или общо разноски в размер на 20 830,79 лв., които Ж. П. Д. следва да бъде осъден да заплати. Водим от горното и на основание чл.222, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,