Решение № 15550 от 15.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6958/2019 г.

Решение № 15550 от 15.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6958/2019 г., I о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "Агро – 03" ООД гр. Вълчи дол, представлявано от Д. Василев, чрез адвокат М. Левон, срещу решение № 490/12.03.2019 г. по адм. д. № 1882/2018 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството, срещу потвърдения с Решение № 593/27.10.2014 г. на директора на Дирекция "Местни данъци, такси и наказателни постановления" при община Вълчи дол Акт за установяване на задължения по декларация по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 2919- 1/07.12.2017 г., в частта, относно определената на дружеството за 2016 г. и 2017 г. такса за битови отпадъци и за изтекли лихви в общ размер на 18 845, 76 лв., от които: 7 692,76 лв. - такса за битови отпадъци за 2016 г. и 991, 43 лв. - начислена изтекла лихва; 9 890, 68 лв. - такса за битови отпадъци за 2017 г. и 270, 89 лв. - начислена изтекла лихва. С решението "Агро – 03" ООД е осъдено да заплати на община Вълчи дол юрисконсултско възнаграждение по делото в размер на 1095, 37 лв. Касаторът твърди, че решението е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и събраните по делото доказателства – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. С депозирана молба от 11.06.2019 г., в изпълнение на разпореждане от 30.04.2019 г. по т. 2, поддържа основно оплакване за неправилност на приетото от съда, че услугата действително е предоставяна (не е уточнено коя услуга) на територията, на която се намира обектът, собственост на дружеството, както и, че в решението липсват мотиви, защо не са кредитирани гласните доказателства на разпитаната свидетелка. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспорения АУЗД. Претендира разноски по делото за две съдебни инстанции. Ответната страна, Директорът на дирекция "Местни данъци и такси и наказателни постановления" при община Вълчи дол, е представен писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – Варна е отхвърлил жалбата на "Агро – 03" ООД, срещу потвърдения с Решение № 593/27.10.2014 г. на директора на Дирекция "Местни данъци, такси и наказателни постановления" при община Вълчи дол Акт за установяване на задължения по декларация по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 2919- 1/07.12.2017 г., в частта, относно определената на дружеството за 2016 г. и 2017 г. такса за битови отпадъци и за изтекли лихви в общ размер на 18 845, 76 лв., от които: 7 692, 76 лв. - такса за битови отпадъци за 2016 г. и 991, 43 лв. - начислена изтекла лихва; 9 890, 68 лв. - такса за битови отпадъци за 2017 г. и 270, 89 лв. - начислена изтекла лихва. За да постанови този резултат съдът е приел, че процесният АУЗД е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на съществени процесуални нарушения. Първоинстанционният съд е приел за установено, че дружеството е подало декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № 5307000593/27.10.2014 г., като е декларирало за облагане с данък върху недвижимите имоти нежилищен имот в гр. Вълчи дол, област Варна, съставляващ УПИ 310 в кв. 81 по ПУП на община Вълчи дол с площ 2000 кв. м. с построените в него две едноетажни стопански сгради, представляващи контролна зала с РЗП 72 кв. м. и петролна база с два резервоара с РЗП 160 кв. м. Установено е още, че със заповед № 1428/23.12.2015 г. кметът на община Вълчи дол, е изменил издадената в изпълнение на чл. 63, ал. 2 ЗМДТ предшестваща своя заповед № 1164/29.10.2015 г., с която са определени границите на районите и видът на предлаганите услуги по събиране, извозване и обезвреждане в депа или други съоръжения на битови отпадъци и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места на община Вълчи дол през 2016 г., като е определил, че за гр. Вълчи дол, включващ всички улици и квартали, се запазва по два пъти седмично предлаганата услуга по сметосъбиране и сметоизвозване. В изпълнение на чл. 63, ал. 2 ЗМДТ кметът на община Вълчи дол е издал и за 2017 г. заповед № 1136/31.10.2016 г., с която е определил, че за гр. Вълчи дол, включващ всички улици и квартали, се запазва по два пъти седмично предлаганата услуга по сметосъбиране и сметоизвозване, както и услугата по поддържане на териториите за обществено ползване. Съдът е възпроизвел в мотивите на съдебния акт съответните норми от ЗМДТ, регламентиращи задълженията за такса за битови отпадъци. Обсъдил е ангажираните доказателства, като е приел, че от същите се установява по категоричен начин факта на извършването на територията на гр. Вълчи дол през всяка от обхванатите с АУЗД години на определените със заповедите по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ услуги, а именно: за 2016 г. - по сметосъбиране и сметоизвозване; по обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и за 2017 г. - по сметосъбиране и сметоизвозване и по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. В подкрепа на тези свои изводи съдът е посочил, че по делото са налице двустранно подписани по месеци за всяка от годините отчети и протоколи за конкретно извършената работа с посочване на конкретния брой помесечно обслужени съдове за сметосъбиране /кошчета и бобри/, за конкретното месечно количество депонирани твърди битови отпадъци /през 2016 и за машините, с които е извършена дейността, както и за конкретно отработените през всеки от месеците на 2016 г. и 2017 г. часове за почистването на улици, за изхвърлянето на сняг, рязането на храсти и косенето на трева. Съдът е отхвърлил, като неоснователно твърдението на жалбоподателя, че услугите не са били предоставяни в района, в който е ситуиран имотът му. В тази връзка е посочено, че оспорването е концентрирано преди всичко върху услугата по сметосъбиране и сметоизвозване. Според съда, фактът, че имотът на жалбоподателя се намира на регулационната граница на населеното място не води до извод, че там услугите на са извършвани. Посочено е, че заповедите по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ са издадени за територията на целия град Вълчи дол като изрично е посочено, че се включват всички улици и квартали. Обсъдена е представената заверена схема на разположението на контейнерите, от която се установява, че в близост до имота на "Агро 03" ООД е поставен контейнер под № 41. Решаващият състав не е кредитирал показанията на разпитана като свидетел В. Златарова, според която до данъчния склад на "Агро 03" ООД няма контейнер и такъв е бил поставен през лятото на 2018 г., като е приел, че същите се оборват от представените писмени доказателства. Като неоснователни са отхвърлени твърденията на пълномощника на жалбоподателя, че дружеството многократно е сезирало писмено общината, че липсата на сметосъбиране и сметоизвозване затруднява работата на базата, тъй като не са били представени доказателства в тази връзка. Съдът е обсъдил и действащата през 2016 и 2017 г. редакция на чл. 71 ЗМДТ /тази от ДВ бр. 101/2013 г. /, като е приел, че настоящият случай не попада в това изключение и правилно с АУЗД на жалбоподателя на общо основание е определено ТБО за процесните периоди. Възприет е крайния извод за законосъобразност на оспорения АУЗД и жалбата е отхвърлена, като неоснователна. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е отхвърлил жалбата, без да посочи приложимата нормативна уредба и да изследва релевантните факти и обстоятелства, съставляващи соченото от ответника основание за възникване на процесните задължения. Съгласно чл. 62 от ЗМДТ за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Съгласно чл. 66 от ЗМДТ таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности (т. 1-4). В чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ е предвидено, че за имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битовите отпадъци, се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Условията, при които не се събира такса за някоя от услугите, са посочени в чл. 71 от ЗМДТ: 1. за сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота; 2. за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; 3. за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. В чл. 9 от ЗМДТ е предвидено, че общинският съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, а според чл. 8, ал. 5 от същия закон, общинският съвет определя с наредбата по чл. 9 реда, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса. Границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 от ЗМДТ в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината (чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ). Тогава, когато при спазване на законовите изисквания кметът на общината е определил териториалния обхват на предоставяне на услугата, видовия обхват на услугата, честотата на нейното предоставяне, за законосъобразността на дължимостта на таксата е необходимо да се докаже, че имотът попада в териториалния обхват на предоставяне на услугата и че услугата е реално предоставена в района, в който е разположен имотът, а не конкретно за всеки имот поотделно. От фактическа страна по делото е безспорно е установено, че касационният жалбоподател е собственик на процесния недвижим имот, находящ се в гр. Вълчи дол, област Варна, съставляващ УПИ 310 в кв. 81 по ПУП на община Вълчи дол с площ 2000 кв. м. с построените в него две едноетажни стопански сгради, представляващи контролна зала с РЗП 72 кв. м. и петролна база с два резервоара с РЗП 160 кв. м., както и, че дружеството жалбоподател е подало декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № 5307000593/27.10.2014 г. Предмет на контрол пред административния съд е бил АУЗД, в частта, с която на дружеството са определени задължения за ТБО за 2016 г. и 2017 г. в общ размер на 18845, 76 лв. главници и лихви. В оспореното решение е възприет извода, че за 2016 г. от общината са се предоставяли три от услугите - по сметосъбиране и сметоизвозване; по обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, а за 2017 г. две от тях - по сметосъбиране и сметоизвозване и по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, На отделен ред в решението е посочено още, че правилно с АУЗД на жалбоподателят на общо основание е определено заплащане на ТБО и за услугата по сметосъбиране и сметозивозване, като отсъствието на яснота каква точно част от таксата е конкретно за услугата по сметосъбиране и сметоизвозване е без правно значение, предвид доказаното по делото наличие на всяка една от определените със заповедите на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ услуги. Необосновано съдът е отхвърлил изцяло жалбата срещу оспорения АУЗД, като е приел, че за 2016 г. са се предоставяли реално от общината трите услуги, а за 2017 г. само две от тях, предвид липсата на каквито и да е доказателства относно нормативната база въз основа на която са определени размерите на задълженията по трите компонента за ТБО. От текста на решението не става ясно защо съдът приема дължимост на таксата за услугите и в трите им компонента, без да е събрал относими доказателства относно приложимите в съответната редакция към процесните периоди нормативни разпоредби. Съдът не е установил какъв е размерът на ставката през процесните периоди и дали правилно е приложен. По делото не са приложени решения на Общинския съвет по чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ относно размера на ставките за отделните компоненти на ТБО за процесните периоди 2016 г, и 2017 г., нито има данни дали такива са приемани. Не е представена приложимата Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Вълчи дол, действаща в съответната редакция за процесните периоди на 2016 г. и 2017 г. Относно спорния въпрос дали са извършени процесните услуги съдът е дал положителен отговор, без да посочи въз основа на какви доказателства е достигнал до този извод. В настоящия случай са представени множество документи в подкрепа на твърдението на ответника, че процесните услуги са извършени, но не са представени решения на общински съвет Вълчи дол, с които се приема план-сметки за дейностите по събиране, извозване, обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите отпадъци и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване; не са представени решенията на общинския съвет за разпределение на персонала по населени места и дейности за процесните години; както и копия от договори за поддържане на депа за ТБО, обхващащи процесния период, както и договори включващи дейности по сметосъбиране, сметоизвозване, поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Съдът не е установил дали предметът на отчетените дейности кореспондира на нормативно очертаното съдържание на процесните услуги, а единствено е изложил обща констатация, че ответникът е доказал извършването на всички процесни услуги, обективирани в заповедите на кмета по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ. По изложените съображения обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Същото следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 от АПК делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане съдът следва да установи приложимата за процесния период редакция на Наредбата на общинския съвет по чл. 9 от ЗМДТ, да изиска решенията на общинския съвет за определяне на размера на ТБО по компоненти за процесните периоди, да изиска сключените договори между община Вълчи дол и фирмите изпълнители на услугите, да изясни всички релевантни въпроси относно периода на установените задължения, както и фактическите основания за възникването им, като бъдат събрани и обсъдени съответните относими и допустими доказателства. Разноските за производството пред тази инстанция следва да бъдат присъдени по реда на чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,