Решение № 8892 от 3.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1327/2009 г.

Решение № 8892 от 3.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1327/2009 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Подадена е касационна жалба от ДЗЗД "Херос" - гр. Разград, представлявано от управителя Спас Игнатов Спасов, против решение № 241/3.04.2008 г., постановено по адм. дело № 66/2007 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата на гражданското дружество против ревизионен акт № 486/4.10.2006 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Разград. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания ревизионен акт. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Варна при ЦУ на НАП не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение № 241/3.04.2008 г. на Варненския окръжен съд, поправено за явна фактическа грешка с решение № 471/11.07.2008 г., е отхвърлена жалбата на ДЗЗД "Херос" - гр. Разград против ревизионен акт № 486/4.10.2006 г., издаден от орган по приходите пир ТД на НАП гр. Разград, потвърден с решение № 926/8.12.2006 г. на директора на дирекция ДОУИ" гр. Варна, относно направеното увеличение на финансовия резултат за периода 1.01.2004 г. - 31.12.2004 г. в размер на 32700 лв., като е начислен корпоративен данък в размер на 6341, 25 лв. и лихви в размер на 1194, 50 лв. Осъдил е жалбоподателя да заплати на дирекция ДОУИ" юрисконсултско възнаграждение в размер на 441, 43 лв. За да постанови това решение съдът е приел, че с обжалвания РА законосъобразно е извършено увеличение на финансовия резултат за 2004 г. на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.) с разходи в размер общо на 32700 лв. по фактури, издадени от ЕТ "Сони - Стефчо Ангелов", ЕТ "Деми 95 - Младен Лашков", "Емо 2001" ЕООД и "Венис 2002" ЕООД. Приел е за обосновани изводите на органа по приходите, че разходите, които са отчетени по сметка 602 не са документално обосновани и фактурите не отговарят на всички изисквания по чл. 7, ал. 1 ЗСч. Безспорно е установено, че ЕТ "Сони - Стефчо Ангелов" е бил с прекратена регистрация от 28.11.1997 г., а ЕТ "Деми 95 - Младен Лашков" не е включил фактурата в дневника си за продажби и изобщо не е издавал фактура с такъв номер. Във фактурите, издадени от "Емо 2001" ЕООД е посочено седалище на дружеството и представляващ, които не са били актуални към датите на издаване на фактурите. Доставчикът "Венис 2002" ЕООД не е представил поисканите му документи и обяснения, в резултат на което не е установено реалното извършване на доставките. Съдът е посочил, че не са представени доказателства относно извършване на услугите, предмет на процесните фактури - строително - монтажни работи (СМР) и транспортни услуги, като липсват протоколи за приемане на извършените СМР обр. 19, пътни листи, данни относно превозените товари и транспортните средства и др. за транспортните услуги. Съдът е приел за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че не е можел да знае за прекратяването на регистрацията на ЕТ "Сони - Стефчо Ангелов" и за смяната на седалището и представляващия на "Емо 2001" ЕООД, както и че не носи отговорност за издаването на други документи от доставчиците, освен самите фактури. Посочил е също, че представените документи за изпълнени обекти от дружеството - жалбоподателя не установяват изпълнението на СМР от подизпълнители. По съображения в този смисъл съдът е отхвърлил подадената жалба. Така постановеното решение е правилно. С ревизионния акт е извършено увеличение на финансовия резултат на ревизираното лице ДЗЗД "Херос" за 2004 г. на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.) общо със сума в размер на 32700 лв., представляваща разходи по следните фактури: № 3046/7.12.2004 г., издадена от ЕТ "Сони - Стефчо Ангелов" за транспортни услуги, № 837/23.10.2004 г., издадена от ЕТ "Деми 95 - Младен Лашков" за транспортни услуги, №№ 4450/23.11.2004 г., 4453/4.10.2004 г. и 4460/4.10.2004 г., издадени от "Емо 2001" ЕООД, първата от които за транспортни услуги, а другите - за СМР, както и по фактури №№ 4894/6.10.04 г., 4994/7.10.2004 г., 5011/7.10.2004 г. и 5045/8.12.2004 г., издадени от "Венис 2002" ЕООД, първата от които за СМР, а другите - за транспортни услуги. Според разпоредбата на чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.), посочена като правно основание за извършеното увеличение, финансовият резултат (счетоводната печалба или загуба) за данъчни цели се увеличава с разходите, довели до намаляване на финансовия резултат, които данъчно задължените лица не могат да докажат документално по реда, определен в съответните нормативни актове, с първични документи, включително придружени с фискален бон или с касова бележка от кочан, издадена в предвидени от нормативен акт случаи, или отчетени в нарушение на счетоводното законодателство или на принципа на документална обоснованост. В случая предвид установените по делото факти и обстоятелства, обосновано и правилно съдът е достигнал до извода, че са налице предпоставките по посочената разпоредба. Относно ЕТ "Сони - Стефчо Ангелов" безспорно е установено, че е заличен от търговския регистър на 28.11.1997 г., т. е. няколко години преди издаване на процесната фактура. Фактурата е издадена от несъществуващ правен субект, поради което не се ползва с доказателствена сила относно удостоверената с нея стопанска операция. Твърдението на касатора, че няма никаква възможност да следи регистрацията на доставчиците си, е необосновано и неправилно, тъй като търговския регистър е публичен, освен това съществуват няколко информационни програми, в които се съдържат данни от търговския регистър и които са общодостъпни. Относно фактурата, издадена от ЕТ "Деми 95 - Младен Лашков" също е безспорно установено, че не е включена в дневника за продажби на доставчика, както и че същият не е издавал фактура с такъв номер. Същевременно жалбоподателят не е доказал по друг начин, че фактурата е издадена от лицето, посочено за неин издател, както и че разхода по фактурата е за действително осъществена транспортна услуга от това лице. Относно трите фактури, издадени от "Емо 2001" ЕООД правилни са изводите, че фактурите не се ползват с доказателствена сила, тъй като отразените в тях данни за доставчика "Емо 2001" ЕООД - седалище, адрес на управление и представляващ, не съответстват на обективната действителност. По делото са събрани данни относно обстоятелствата, вписани в търговския регистър, от които е видно, че към датите на издаване на фактурите, дружеството е имало друго седалище, адрес на управление и представляващ. Фактурите съответно не са подписани от лицето, което е представлявало дружество. При тези данни обоснован е извода, че фактурите не отговарят на изискванията на чл. 7, ал. 1 ЗСч и отчетените въз основа на тях разходи не са документално обосновани. Относно фактурите, издадени от "Вени 2002" ЕООД не са представени никакви доказателства, от които да се установява вида, количеството, единична цена и обекта на който са извършени строително-монтажните услуги, както и относно извършената транспортна услуга, като напр. маршрут, разстояние, транспортно средство с което са извършени и т. н. От представените пред първоинстанционния съд писмени доказателства от жалбоподателя се установява, че същият е изпълнил различни строителни обекти по възлагане от Областна администрация гр. Разград, за които са подписани договори и са съставени приемо-предавателни протоколи, протоколи обр. 19 и актове обр. 15. От тези документи обаче не може да се направи извод, че са изпълнени СМР и транспортните услуги по процесните фактури, защото фактурите са издадени от други лица като изпълнители на услугите. Фактът, че ДЗЗД "Херос" по принцип е изпълнявало СМР не доказва изпълнението на услугите по процесните фактури, издадени от други лица, още повече че липсват каквито и да било документи, от които да може да се направи извод какви строително-монтажни работи и съответно - какви транспорти услуги са извършени. Всъщност налице е само твърдение на касатора, че услугите по фактурите са извършени във връзка с изпълнението на обектите, за които са представени посочените писмени доказателства, в които като изпълнител е посочен ДЗЗД "Херос", а не лицата, посочени за издатели на процесните фактури. Освен това, както се посочи по-горе, за фактурите с посочени издатели ЕТ "Сони - Стефчо Ангелов", ЕТ "Деми 95 - Младен Лашков" и "Емо 2001" ЕООД изобщо не е установено, че са издадени от лицата, посочени за техни издатели. По изложените съображения, настоящият състав намира, че законосъобразно е извършено увеличение на финансовия резултат за 2004 г. с разходи в размер общо на 32700 лв., които данъчно задълженото лице не може да докаже документално по предвидения ред. Първоинстанционния съд е обсъдил възраженията на жалбоподателя, които се поддържат и в касационната жалба, и е достигнал до правилни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,