Решение № 2340 от 18.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6960/2018 г.

Решение № 2340 от 18.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6960/2018 г., III о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационната жалба на Национална агенция по приходите, чрез процесуалният си представител, против решение № 2580 от 17.04.2018 г., постановено по адм. д. № 13591/2017 г. по описа на Административен съд – София – град, първо отделение, 18-ти състав, с която е осъдена ТД на НАП, гр. София да заплати на ЖСК Билд" ЕООД, представлявано от управителя С. И., със съдебен адрес: [населено място], [адрес] обезщетение за имуществени вреди в размер на 600 /шестстотин/ лева, вследствие заплатено адвокатско възнаграждение за защита в производството по НАХД № 11569/2014 г. на СРС, ведно със законната лихва върху главницата от подаването на исковата молба - 11.12.2017 г., до окончателното изплащане. Присъдени са разноски. Касаторът твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Поради това, иска отмяната на решението в обжалваната част и отхвърляне на иска с правно основание чл. 1 ЗОДОВ изцяло. Претендира разноски. Ответната страна - ЖСК Билд" ЕООД, представлявано от управителя С. И., със съдебен адрес: [населено място], [адрес], чрез процесуалният си представител, оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение в производство по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ е осъдена Териториална дирекция на Национална агенция по приходите, представлявано от изпълнителния директор Г. Д., да заплати на ЖСК Билд" ЕООД, представлявано от управителя С. И., със съдебен адрес: [населено място], обезщетение за имуществени вреди в размер на 600 лева, вследствие заплатено адвокатско възнаграждение за защита в производството по НАХД № 11569/2014 г. на СРС, ведно със законната лихва върху главницата от подаването на исковата молба - 11.12.2017 г., до окончателното изплащане на сумите. Присъдени са разноски. Установено е от фактическа страна, че на дружеството е била наложена имуществена санкция с Наказателно постановление № F103723 от 16.04.2014 г., издадено от Заместник - директор на ТД на НАП. То е отменено с Решение от 10.04.2015 г. на Софийски Районен съд по НАХД № 11569/2014 г., потвърдено с Решение № 7591 от 04.12.2015 г. по КНАХД № 7419/2015 г. на АССГ. От приложеното НАХД № 11569/2014 г. на СРС е установява, че ищецът е бил надлежно представляван в производството от адвокат, по силата пълномощно и договор за правна защита и съдействие серия А и бланков № 0249114. За представителството страните са договорили възнаграждение в размер на 600 лв., което е платено в брой от ищеца на пълномощника, при подписване на договора. Решението е правилно. Касационната инстанция споделя изводите на Административен съд София - град. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Съдът е съобразил, че с влязъл в сила съдебен акт е отменено обжалваното НП, издадено по отношение на ищеца, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност. Основанието, на което е отменено наказателното постановление не подлежи на преценка в исковото производство по чл. 203 и сл. АПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им, представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В случая е доказано от ищеца, чиято е доказателствената тежест, че е налице реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено от него адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на отменения акт. По делото, приключило с отмяна на обжалваното наказателно постановление от съда, правната защита на ищеца е осъществена от адвокат с надлежна представителна власт. В представения по НАХД № 11569/2014 г. на СРС договор за правна защита и съдействие, е уговорено възнаграждение за осъществяване на правната защита и съдействие в размер на 600 лв. Същото, съобразно отразеното в документа е платено веднага и в брой. Това обстоятелство страните по договора са удостоверили с подписите си. При така установените обстоятелства, правилно АССГ е приел, предявеният главен иск за основателен и доказан, поради което го е уважил изцяло. С оглед основателността на главния иск, съдът е приел, че основателна е и акцесорната претенция на ищеца за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху уважения размер на обезщетението за причинени имуществени вреди, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението. По тези съображения касационната жалба е неоснователна. Решението, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора разноски на касатора не се присъждат, а на ответникът се дължат разноски в размер на 1425 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, АПК, Върховният административен съд, трето отделение