Решение № 4615 от 19.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10676/2015 г.

Решение № 4615 от 19.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10676/2015 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна и частна жалба на Мария Павлова Добрева и Венета Димитрова Балева, двете от гр. София против решение № 3757 от 29.05.2015 г. по адм. дело № 1086/2015 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед № РД-30-3/6.01.2015 г. на директор на Дирекция "Общински строителен контрол", Столична община и против определение № 3674/6.07.2015 г., постановено по същото дело, с което касаторите са осъдени да заплатят направените по делото разноски. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се отмяната му. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се отмяната му. Ответната страна директор на Дирекция "Общински строителен контрол", Столична община оспорва жалбите. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната и частната жалби за допустими - подадени срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, от страни по делото, за които те са неблагоприятни и в срока за обжалване, а разгледани по същество за неоснователни. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема оспорената заповед за изцяло законосъобразна, без наличие на основания за отмяна по чл. 146 АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед е разпоредено премахването на незаконен строеж по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ: "Приобщаване на част от покривното пространство и извършване на преустройство /обособяване на закрита тераса и разширяване на съществуваща кухня/ към ателие № 3", находящ се в жилищна сграда в УПИ ХII - 375, кв. 375, м. "Буката" по плана на гр. София, ул. "Шандор Петьофи" № 47-49, район "Триадица", изпълнен без одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж. От заключението на съдебно-техническата експертиза е установено, че процесното приобщаване и преустройство е извършено чрез реализирана надстройка над плочата на стрехата над четвърти жилищен етаж, явяваща се едновременно и пристройка към "терасовидното" обитаемо ниво в средноетажна по височина сграда. Правилно решаващият съд приема, че процесният строеж не може да се квалифицира като никое от изброените в чл. 151, ал. 1 ЗУТ изпълнения, за които не се изисква одобряване на проектна документация с последващо издаване на разрешение за строеж, тъй като представлява надстройка и пристройка, при изпълнението на която става засягане налични конструктивни елементи в сградата, промяна предназначението на помещенията и натоварванията в тях. С оглед времето на извършването му, строежът не може да бъде квалифициран като търпим по § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. Неоснователно се поддържа от касатора нарушение на разпоредбата на чл. 111 АПК. Недопускането да се извършват и премахването на незаконните строежи е пряка цел на ЗУТ, а органите на строителния контрол действат служебно при обвързана компетентност и неограничено във времето. Обосновано и в съответствие с материалния закон първоинстанционният съд приема за основателно искането на ответника за допълване на постановеното по делото решение с присъждане на разноски. Такова се дължи на основание чл. 143, ал. 4 АПК и задължителното му тълкуване в Тълкувателно решение № 3/13.05.2010 г. по т. д. 5/2009 г. на ВАС. При неоснователност на оплакванията в касационната и частната жалби, решението и определението следва да бъдат оставени в сила. При този изход на делото разноските са в тежест на касаторите и следва да се присъдят по своевременно направеното искане в полза на ответника, който е представляван от юрисконсулт и до размер на минималното адвокатско възнаграждение- чл. 143, ал. 4 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,