Решение № 10153 от 23.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15933/2009 г.

Решение № 10153 от 23.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15933/2009 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 145 -178 от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 124, ал. 1 Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по жалба на Николай Ценов Тодоров от гр. Видин срещу заповед № РД-15-898 от 13.11.2009 г. на Министъра на земеделието и храните, с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 108 ЗДСл и Постановление на Министерски съвет (ПМС) № 265 от 10.11.2009 г., считано от 13.11.2009 г. Твърди, че в случая липсва съкращаване на длъжността му като нормативно определена позиция, не са променени функциите и задълженията присъщи на същата, същевременно с цитираното в заповедта ПМС е предвидено създаването на Областните дирекции "Земеделие" (ОДЗ) като специализирани териториални администрации към Министъра на земеделието и храните чрез преобразуване на съществуващите такива в структурата на Главна дирекция "Земеделие" при Министерство на земеделието и храните. Моли съда поради изложеното да отмени оспорената заповед като незаконосъобразна, като ответника бъде осъден да му заплати обезщетение за времто, през което е бил без работа, като и направените деловодни разноски. Ответникът, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и в представени писмени бележки оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срок, срещу подлежащ на обжалване валиден административен акт, а разгледана по същество е основателна. Не се спори между страните, а и от заповед № РД-15-5 от 07.01.2003 г. на Министъра на земеделието и горите се установява, че жалбодателят е заемал длъжността "директор" с ранг VII старши на Областна дирекция "Земеделие и гори" Видин, считано от 13.01.2003 г. Същата е била част от структурата на МЗХ в Главна дирекция "Земеделие". С обжалваната заповед № РД-15-898 от 13.11.2009 г. министъра на земеделието и храните е прекратил служебното правоотношение на жалбодателя на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 108 ЗДСл и ПМС № 265 от 10.11.2009 г. Като причина за прекратяване на служебното правоотношение е посочено съкращаване на длъжността. С постановление № 265 от 10.11.2009 г. за приемане на устройствен правилник на МЗХ и създаване на областни дирекции "Земеделие" е прието, че се създават посочените дирекции като специализирани териториални администрации към министъра на земеделието и храните чрез преобразуване на областните дирекции "Земеделие" и общинските служби по земеделие в структурата на Главна дирекция "Земеделие на МЗХ". Съгласно § 1, ал. 1 от ПЗР на посоченото ПМС трудовите и служебните правоотношения на служителите в областните дирекции "Земеделие" и в общинските служби по земеделие в структурата на Главна дирекция "Земеделие" на МЗХ преминават към областните дирекции "Земеделие" по реда на чл. 123 от Кодекса на труда и чл. 87а от Закона за държавния служител. Видно от представеното по делото извлечение от длъжностно разписание на МЗХ, в сила от 13.01.2009 г., утвърдено със заповед № РД 09-27 от 13.01.2009 г. към Главна дирекция "Земеделие" е съществувала областна дирекция "Земеделие" Видин. По длъжностното разписание на МЗХ, утвърдено със заповед № РД 09-892 от 13.11.2009 г. е запазена Главна дирекция "Земеделие", като в структурата на същата в съответствие с разпоредбите на ПМС № 265/10.11.2009 г. не фигурират областните дирекции "Земеделие", тъй като съгласно чл. 2, ал. 2 от същото дейността, структурата, организацията на работа и числеността им се уреждат с отделен устройствен правилник, издаден от министъра на земеделието и храните. Такъв е издаден от министъра на земеделието и храните (ДВ бр. 7/26.01.2010 г.) като е влязъл в сила на 26.01.2010 г. Съгласно чл. 3 от същия областните дирекции "Земеделие" се ръководят и представляват от директор, който е орган на изпълнителната власт по смисъла на чл. 19, ал. 4, т. 4 Закона за администрацията и се назначава по договор, който се сключва, изменя и прекратява от министъра на земеделието и храните. По чл. 3, ал. 3, т. 1 същият организира, ръководи и контролира цялостната дейност на областната дирекция. От представената по делото длъжностна характеристика връчена на жалбодателя на 08.07.2009 г. и такава за длъжността "директор" на Областна дирекция "Земеделие", връчена на 16.11.2009 г. на Александър Филчев Матеев, който по силата на договор № РД-15-979/13.11.2009 г. е назначен на тази длъжност се установява, че е налице съвпадение на основната цел на длъжността, областите на дейност, основните задължения и изискванията за образователен ценз за заемането й. От така установеното от фактическа страна се установява, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган - органа по назначението на жалбодателя - министъра на земеделието и храните. Същата е в предвидената от закона писмена форма и съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба - т. е. всички необходими реквизити по чл. 108 ЗДСл. Заповедта е издадена в нарушение на материалния закон. В случая съгласно ПМС № 265/2009 г. - чл. 2, ал. 1 е посочено, че се създават областни дирекции "Земеделие" чрез преобразуване на областните дирекции "Земеделие" и общинските служби по земеделие в структурата на Главна дирекция "Земеделие" на МЗХ, а служебните правоотношение на служителите в същите преминават към преобразуваните областните дирекции "Земеделие" по реда на чл. 87а ЗДСл. По делото не се спори, че жалбодателя е имал качеството на държавен служител в областна дирекция "Земеделие" Видин, а съгласно правилото на чл. 87а от ЗДСл., при преобразуване на администрация, при преминаване на дейност от една администрация в друга, както и при преминаване на демуност от закрита администрация в друга, служебното правоотношение с държавния служител не се прекратява. В конкретния случай безспорно е налице първата хипотеза на чл. 87а ЗДСл - преобразуване на администрация, тъй като под "преобразуване" законът има предвид случаите на вливане, сливане, разделяне или отделяне на административни формирования. В конкретния случай видно от разпоредбата на чл. 2 от ПМС 265/10.11.2009 г. е налице отделяне на административни формирования. Следователно в случая, при предвидено по силата на посоченото ПМС преобразуване на областните дирекции "Земеделие" и общинските служби "Земеделие" в структурата на Главна дирекция "Земеделие" на МЗХ в областни дирекции "Земеделие" като специализирани администрации към Министъра на земеделието и храните, служебното правоотношение на служителите от агенцията се запазва по силата на закона. Само на това основание заповедта е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. При извършената съпоставка на приетите по делото длъжностни характеристики - връчената на жалбодателя и тази, връчена на новоназначения директор на 16.11.2009 г. се установява, че е налице почти пълно съвпадение в целите на длъжността, областите на дейност, както и в основните задължения. Разликите се изразяват във включените задължения по длъжностната характеристика от 16.11.2009 г. на директора на областната дирекция "Земеделие" да определя служител, който да изпълнява функции на служител по сигурността по смисъла на ЗЗКИ, както и при определяне на служители, които извършват проверка на лицата по чл. 25, ал. 2, т. 5 ЗПРКИ. Тези дейности обаче не са определящи за функциите на длъжностната "директор" на Областна служба "Земеделие". Изискването за образование и в двете длъжностни характеристики е висше - магистър, като са посочени идентични компютърни умения, но в длъжностната характеристика, връчена на жалбодателят е уточнено, че образованието следва да бъде в професионална област - аграрни, социални, стопански, правни, природни и технически науки, докато в тази връчена на новоназначения директор такава няма конкретни изисквания. От така установеното при съпоставката на утвърдените длъжностни характеристики се установява, че длъжността е запазена и като система от функции, задължения и изисквания, което също води до извод за незаконосъобразност на обжалваната заповед. С жалбата за отмяна на оспорената заповед е съединен и иск за обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител в размер на десет заплати. Съгласно посочената разпоредба, когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на брутната си заплата за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 10 месеца. Брутната заплата за определяне на обезщетението е определената такава към момента на признаване на уволнението за незаконно или неявяването за заемане на службата. Следователно предпоставката, обуславяща приложимостта на посочения текст е наличието на влязло в сила съдебно решение, с което се отменя заповед за прекратяване на служебното правоотношение. Настоящото съдебно решение подлежи на касационно оспорване, поради което с постановяването му не може да счита, че е налице предпоставката по чл. 104, ал. 1, изр. последно от ЗДСл. Последното налага искът да бъде отделен и разгледан в отделно производство, след влизане в сила на окончателно съдебно решение по спора относно законосъобразността на заповед № РД-15-898 от 13.11.2009 г. на министъра на земеделието и храните. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбодателят направените деловодни разноски в размер на 500 лв., представляващи хонорар за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Върховният административен съд, пето отделение