Решение № 1408 от 3.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10659/2020 г.

Решение № 1408 от 3.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10659/2020 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 166 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Областна Дирекция на Държавен фонд "Земеделие" - Благоевград, чрез процесуален представител, срещу Решение № 1280 от 10.08.2020 г. на Административен съд – Благоевград, постановено по адм. дело № 901 по описа за 2019 г., с което е отменен негов Акт за установяване на публично държавно вземане № 01/06/3/0.0.2343/2/01/04/01 с изх. № 01-013-6500/240 от 2.04.2019 г. и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че първоинстанционният съд правилно е приел, че оспореният АУПДВ, издаден на основание чл. 37, ал. 1, т. 3 и ал. 7, т. 1 във вр. с чл. 44, т. 6 във вр. с чл. 14, ал. 1, т. 2, б. "а" от Наредба № 10/10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. е законосъобразен. Намира за обоснован извода, че имот № 035093 не може да бъде включен при изчисляване на икономическия размер на стопанството на Х. Кальор. Сочи ‚че противно на приетото от съда административният орган не е дължал обсъждане на заложената в бизнес плана и извършена от Х. Кальор инвестиция в ДМА, тъй като закупуването на какъвто и да е ДМА не е функция за генериране на СПО, а показва изпълнение на друга отделна цел, заложена в Приложение № 3 към договора, секция "Специфични резултати", чието изпълнение не е спорно между страните. В подкрепа на доводите си излага подробни аргументи и претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, по съществото на спора, с което жалбата срещу АУПДВ да бъде отхвърлена, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба – Х. Кальор, чрез процесуален представител, оспорва основателността й с писмен отговор от 21.09.2020 г. и претендира присъждане на осъществените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред Административен съд – Благоевград е образувано в изпълнение на Решение № 5511 от 12.05.2020 г. по адм. дело № 1427/2020 г. на Върховния административен съд, Първо отделение, с което е отменено Решение № 2547 от 26.11.2019 г. на Административен съд – Благоевград, постановено по адм. дело № 901/2019 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. Предмет на първоинстанционното производство е законосъобразността на АУПДВ № 01/06/3/0.0.2343/2/01/04/01 с изх. № 01-013-6500/240 от 2.04.2019 г. на Директора на Областна Дирекция на ДФ "Земеделие" - Благоевград, упълномощен от Изпълнителния директор на ДФЗ със Заповед № 0 З-РД/286 от 1.02.2017 г., с който е отказано изплащането на финансова помощ общо в размер на 9 779, 00 лв., представляваща второ плащане по Договор 01/06/3/0.0.2343 от 28.08.2017 г. и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 19 558 лв., представляващо първо плащане по същия договор. Фактическо основание за издаване на акта е пропускът на Х. Кальор при подаване на заявлението за подпомагане да заяви и включи при изчисляване икономическия размер на стопанството си придобита чрез дарение от 18.12.2013 г. 1/3 идеална част от имот с № 035041, която в следствие на доброволна делба от 3.02.2017 г. му е възложена в реален дял, представляващ имот с № 035093. Актът е издаден на основание чл. 37, ал. 1, т. 3 и ал. 7, т. 1 във вр. чл. 44, т. 6 във вр. чл. 14, чл. 1, т. 2, б. "а" от Наредба № 10/10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. За да отмени оспорения АУПДВ първостепенният съд е приел от фактическа и правна страна следното: На 28.08.2017 г. между Х. Кальор и ДФ "Земеделие" е сключен Договор № 01/06/3/0.0.2343 за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР за периода 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Договорът е сключен на основание чл. 27, ал. 5 и ал. 6 от Наредба № 10/10.06.2016 г. за прилагане на подмярката. По силата на същия на ползвателя се предоставя безвъзмездна финансова помощ по цитираната подмярка в общ одобрен размер на 29 337 лв. на два етапа: първо плащане в размер на 19 558 лв. в срок до два месеца от сключване на договора и второ плащане в размер 9 779 лв. - в срок до три месеца, след издаване на уникален идентификационен номер (УИН) на окомплектована с всички изискуеми документи заявка за второ плащане, в случай на одобрение на помощта след извършени проверки, включително на място относно изпълнението на бизнес плана и установяване на съответствието между фактическото състояние и одобрения бизнес план. Със Заповед № 01/06/3/0.0.2343/2/01/03/01, издадена от Директора на ОД на ДФЗ, гр. Благоевград е одобрено изплащането на финансова помощ в размер на 19 558. 00 лв., представляваща първо плащане по договора, като сумата е изплатена на бенефициера на 15.09.2017 г. Съгласно Приложение 1 от Договора ползвателят предвижда увеличаване на икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко 2000 евро, измерен в Стандартен производствен обем (СПО). СПО на земеделското стопанство на Х. Кальор при кандидатстването - стопанската 2015-2016 г. е бил равен на 4 587. 98 евро, формиран от отглеждането на домати открито производство - 2, 992 дка, пипер открито производство - 1, 861 дка, зелен фасул - 2 дка и животни "Телета и малачета до 1 г. " - 2 бр. и "Телета и малачета над 1 г. за разплод и бременни юници и бременни малакини -1 бр.". Според заложеното в бизнес плана Х. Кальор е следвало да продължи развитието на дейността в сектор "Плодове и зеленчуци". Кандидатът е заложил по години размерът на площите, които ще поддържа през стопанската 2015-2016 г., както и през следващите 5 години в сектор "Растениевъдство". В изпълнение на плана през 2015-2016 г. е следвало да поддържа домати открито производство - 2, 992 дка, пипер открито производство - 1, 861 дка, зелен фасул - 2 дка и животни - "телета и малачета до 1 година" - 2 бр. и "телета и малачета над 1 година за разплод и бременни юници и бременни малакини" - 1 бр. През 2016-2017 г., явяваща се "първа година", Кальор е следвало да поддържа същия размер на стопанството и увеличение във "втората година" - 2017-2018 г. на домати открито производство - 5, 592 дка, поддържане пипер открито производство - 1, 861 дка, зелен фасул - 2 дка и животни - "телета и малачета до 1 година" - 2 бр. и "телета и малачета над 1 година за разплод и бременни юници и бременни малакини" - 1 бр. Установено е, че с договор за покупко - продажба на моторно превозно средство от 19.02.2018 г. и Анекс към същия договор, Кальор е закупил колесен трактор с per. № Е 01416 за сумата от 4050. 00 лева и Фреза Навесна с per. № Е 00211 А за сумата от 50. 00 лева. Към договора е приложен приемо-предавателен протокол, платежно нареждане и извлечение за превод. Селскостопанската техника е регистрирана от МЗХГ съгласно представено Свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника част I № Е 0000999 А, изд. на 18.04.2008 г. При депозирането на заявката за второ плащане административният орган е извършил проверка, при която от приложените към заявката анкетни карта и формуляр, както и от Таблица 1 "Данни за земята в земеделското стопанство" констатирал, че Кальор е декларирал ползването на собствени земеделски имоти с № 063061, 063191, 039054, 017050, които са били включени при изчисление на началното СПО на земеделското стопанство. Установил още, че лицето е декларирало и имоти с № 064150 и 035093, с които е показало ръст на земеделското стопанство, като за имот № 064150 е бил представен договор за аренда от 13.12.2017 г. за срок от 7 години, а за имот № 035093 е представен НА за дарение № 4 от 18.12.2013 г. и Договор за доброволна делба от 3.02.2017 г. Съгласно НА № 4 от 18.12.2013 г. Х. Кальор е надарен с 1/3 ид. ч. от земеделски имот № 035041, целия с площ от 5, 800 дка. На 3.02.2017 г. между него и останалите съсобственици на имот № 035041 е извършена доброволна делба, по силата на която в дял на Кальор е възложен имот с № 035093 с площ от 1. 933 дка, образуван от земеделски имот № 035041. При проверката административният орган е констатирал, че имот № 035093 не е бил включен в изчислението на началното СПО на стопанството, както и в Таблица А1 от бизнес плана "Данни за земеделските площи", които кандидатът не обработвал или е предоставил на други лица за обработка, както и в регистъра "парцели за директни плащания" имотът не е деклариран до стопанската 2017-2018 г. Поради това административният орган е приел, че Х. Кальор е бил собственик на този имот още преди датата на подаване на заявление за подпомагане - 8.08.2016 г. и този факт сочи, че няма основание за увеличение на икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер със заложения в бизнес плана ръст с най-малко 2000 евро, измерен в СПО съобразно допустимите за включването в нарастването площи. С писмо изх. № 01-013-6500/1146 от 10.12.2018 г. на Директора на ОД на ДФЗ – Благоевград Х. Кальор е уведомен за откриване на производство по издаване на АУПДВ. Същият е депозирал писмено възражение с довода, че е станал собственик на имот № 035093 едва след сключването на договора за доброволна делба от 3.02.2017 г. При тази фактическа установеност първостепенният съд е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган и в законоустановената писмена форма. След анализ на събраните доказателства решаващият състав е приел, че процесният имот с № 035093, находящ се в землището на с. Брезница, с който бенефициерът е показал ръст на земеделското стопанство, е придобит на основание сключения договор за доброволна делба, въз основа на който съсобствеността върху имот № 035041 е прекратена. Тъй като оспорващият е притежавал идеална част от поделения имот още през 2013 г., то не може да се приеме, че въз основа на делбата той реализирал ръст на земеделското стопанство. Притежаваната от него 1/3 ид. част от този имот не е била включена в изчислението на началното СПО на стопанството или в таблица 1 А от бизнес плана "Данни за земеделски площи", които кандидатът не обработва или е предоставил на други лица за обработка, но има документ за собственост, поради което правилно административният орган е приел, че с този имот не може да се постигне заложената в бизнес плана цел - увеличаване на икономическия размер на стопанството. За да достигне до извод за допуснато съществено нарушение на административно производствените правила в хода на издаването на оспорения АУПДВ, първоинстанционният съд е съобразил, че издателят на акта не е обсъдил заложената в бизнес плана и извършена от бенефициера инвестиция в ДМА. Преценил е, че с тази инвестиция Кальор е увеличил икономическия размер на стопанството си и е спазил поетия в договора ангажимент. Тъй като актът не е мотивиран с неувеличаването на обработваемата площ по чл. 14, ал. 1, т. 2, б. "б" от приложимата Наредба, а с неспазване на договорното задължение за увеличаване на икономическия размер на стопанството с най-малко левовата равностойност на 2000 евро. по б. "а" от цитираната норма, то съдът е приел, че заложената цел е изпълнена със закупуването на колесен трактор на стойност 4050 лв. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Основателни са доводите на касатора, че първоинстанционният съд необосновано е приел, че в хода на административното производство е допуснато съществено нарушение на производствените правила, изразяващо се в необсъждане на заложена в бизнес плана и извършена инвестиция в дълготраен материален актив – закупуване на един трактор за сумата от 4050 лв. Съгласно разпоредба на чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г., ползвателят на помощта няма право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2 и дължи връщане на полученото по чл. 10, т. 1 първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ, ведно със законната лихва към него, изчислена за период, посочен в договора, когато не е постигнал увеличение на икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко 2000 евро, измерен в СПО, най - късно до изтичане на посочената в бизнес плана крайна дата на период за проверка на неговото изпълнение и/или увеличаване на обработваемата площ, в т. ч. на засетите/засадените култури в стопанството с най - малко 20 на сто от площта спрямо датата на кандидатстване и/или увеличаване броя на отглежданите животни (всеки вид) с най - малко 20 на сто спрямо животните в момента на кандидатстването. Разпоредбата на чл. 37, ал. 7, т. 1 от същата наредба сочи, че при изчисляване икономическия размер на стопанството по чл. 14, ал. 1, т. 2 не се включват животните и/или земята, които не са били включени при изчисляване на първоначалния икономически размер на стопанството и към датата на подаване на заявлението за подпомагане са били собственост на ползвателя и/ или собственика на ЕТ, когато ползвател е ЕТ и/или на едноличния собственик на капитала, когато ползвателят е ЕООД, и/или на собствениците на капитала, и/или управителя/прокуриста на ООД, когато ползвател е ООД, и/или председателя и/или член на кооперацията, когато ползвател е кооперацията, с изключение на земята, предоставена под наем или аренда в периода, предхождащ 18 месеца, считано от датата на кандидатстване. В случая не е спорно, че по силата на договор за дарение от 18.03.2013 г., обективиран в НА № 4/2013 г. Х. Кальор е придобил собствеността върху 1/3 идеална част от имот № 035041. Безспорно е още, че този имот не е включен при изчислението на началното СПО на земеделското стопанство. Със заявката за второ плащане и с цел доказване на ръст на земеделското стопанство бенефициерът е декларирал и имот с № 035093, който му е възложен му в реален дял, обособен от бивш имот с № 035041 след извършена доброволна делба на 3.02.2017 г. При тези релевантни обстоятелства правилно първостепенният съд е приел, че с включването на имот с № 035093 в Анкетната карта и анкетен формуляр, както и в Таблица 1 "Данни за земята в земеделското стопанство", приложени към заявката за второ плащане, бенефициерът не е показал ръст на земеделското стопанство спрямо първоначалния размер с минимум 2000 евро, измерен в СПО. Действително, имотът е обособен и придобит от Кальор през 2017 г., но делбата не е самостоятелен придобивен способ, а съделителят черпи правото си на собственост от основанието, по силата на които съсобствеността върху делбения имот е възникнала. След като 1/3 ид. част от имота, предмет на договора за доброволна делба, е била собственост на бенефициера към датата на подаване на заявлението за подпомагане и не е включена при изчисляването на първоначалния икономически размер на стопанството, то с обособяването на реална част от този имот и възлагането й в дял на оспорващия не може да се постигне заложената в бизнес плана цел – увеличаване на икономическия размер на стопанството. Споделими са аргументите на касатора, че необосновано първоинстанционният съд е приел, че административният орган е следвало до обсъди и заложената в бизнес плана и извършена от бенефициера инвестиция в ДМА. Нейното осъществяване освен, че не е било спорно между страните, е и ирелевантно за измерването на СПО. По аргумент от чл. 37, ал. 7, т. 1 и Приложение № 1 към чл. 5, ал. 8 от Наредба № 10/2016 г. икономическият размер на стопанството, измерен в СПО, е обусловен от земята и отглежданите в стопанството земеделски култури и животни, но не включва придобитата от бенефициера селскостопанска техника. Ето защо със закупуването на един трактор на стойност 4050 лв. оспорващият не е увеличил икономическият размер на стопанство спрямо началния с нормативно определения минимум, а необсъждането на това обстоятелство не рефлектира върху крайния извод на административния орган и не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Следва да се посочи, че недекларирането на цялата налична земя при подаване на заявлението за подпомагане е в нарушение на чл. 5, ал. 11 от Наредба № 10/2016 г., което се субсумира в хипотезата на 37, ал. 1, т. 6 от същият подзаконов нормативен акт - създаване на изкуствени условия с оглед получаване на предимство за получаване на помощта в противоречие на целите на европейското и националното законодателство в областта на селското стопанство и с целите на подмярката. Това е така, тъй като включването на процесния имот към датата на подаване на заявлението за подпомагате би довело до определяне на по-голям размер СПО на стопанството, който би нараснал над максимално допустимия размер по Наредба № 10 от 7 999 евро. / така и Решение № 25 от 3.01.2020 г., постановено по адм. дело № 7975/2019 г. по описа на ВАС, Осмо отделение и Решение № 12042 от 29.09.2020 г., по адм. д. № 5940/2020 на ВАС, Първо отделение/. Гореизложеното обуславя извода, че законосъобразно на основание чл. чл. 37, ал. 1, т. 3 и ал. 7, т. 1 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. на Министъра на земеделието и храните с оспорения АУПДВ е отказано изплащане на второ плащане и е определено да се възстанови полученото първото плащане. Като е приел друго, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което жалбата на Х. Кальор срещу оспорения АУПДВ бъде отхвърлена. При този изход на спора в полза на ДФ "Земеделие" следва да се присъдят разноски за първоинстанционното и касационното производство в общ размер от 434. 70 лв. на основание чл. 143, ал. 4 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение