Решение № 3677 от 31.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1993/2016 г.

Решение № 3677 от 31.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1993/2016 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалният кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за регулиране на съобщенията, подадена чрез юрисконсулт Силвена Райкова срещу решение № 13206 от 07 декември 2015 г., постановено по адм. дело № 14026/2014 г., по описа на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е отменен мълчаливият отказ по заявление вх. № 18-00-92 от 08 август 2014 г. на "Макс Телеком" ООД, гр. София, за изменение и допълнение на разрешение № 01757 от 15 декември 2011 г. за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър, в обхват 1 800 МHz, за осъществяване на обществени електронни съобщения чрез мобилна наземна мрежа и е постановено връщане на делото като преписка на административния орган за произнасяне по направеното искане съобразно дадените указания. Със същия съдебен акт е осъдена Комисията за регулиране на съобщенията да заплати на "Макс Телеком" ООД, разноски по делото в размер на 650, 00 лв. (шестстотин и петдесет лева), от които 50, 00 лв. (петдесет лева) заплатена държавна такса и 600, 00 (шестстотин лева) адвокатско възнаграждение. Излага доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост - по арг. на чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК. Прави искане за отмяната му и постановяване на друго по същество на спора. Постъпила е и касационна жалба от "Теленор България" ЕАД, представлявано от Изпълнителния директор Стайн - Ерик Велан, чрез пълномощника му адв. Христо Нихризов, подадена по реда на чл. 210, ал. 2 от АПК против същото решение № 13206 от 07 декември 2015 г., постановено по адм. дело № 14026/2014 г., по описа на Върховния административен съд, седмо отделение. В тази касационна жалба също се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на атакуваното решение, както и присъждане на направените от дружеството разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за настоящата касационна инстанция. Ответникът - "Макс Телеком" ООД, представлявано от управителя Нейчо Величков, чрез адв. Даниела Илиева - Тонева, оспорва и двете касационни жалби като изразява становище, че са неоснователни и недоказани. Прави се искане за присъждане на направените по делото разноски, с оглед представените доказателства. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. I. По касационната жалба на "Теленор България" ЕАД: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 3 от АПК, но е недопустима за разглеждането й по същество. Единственото основание, от което възниква правото на касационно обжалване е решението да е неблагоприятно за касатора. Правото да подават касационна жалба принадлежи на страните по делото - чл. 210, ал. 1 от АПК и на лицата, за които решението има сила, и е неблагоприятно, но не са участвали в делото - чл. 210, ал. 2 от АПК. В касационната си жалба "Теленор България" ЕАД се позовава на разпоредбата на чл. 210, ал. 2 от АПК. Твърди, че постановеното решение има сила спрямо него и е неблагоприятно. Посочените от дружеството предпоставки не са налице. Както бе посочено по-горе с оспорения съдебен акт Върховният административен съд е отменен мълчаливият отказ на регулаторния орган да измени и допълни разрешение № 01757 от 15 декември 2011 г. на "Макс Телеком" ООД за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър, в обхват 1 800 МHz, за осъществяване на обществени електронни съобщения чрез мобилна наземна мрежа. Решението на тричленния състав не е обвързващо по отношение на "Теленор България" ЕАД, тъй като с него съдът е отменил мълчалив отказ на Комисията да предостави допълнителен ресурс на "Макс Телеком" ООД. За да намери приложение разпоредбата на чл. 210, ал. 2 от АПК, следва неучаствалия по делото субект да е засегнат от правните последици на постановения съдебен акт и неговата процесуална легитимация да е съвместна с тази на страната, участвала в инстанционното производство. В разглеждания случай, "Теленор България" ЕАД не попада в описаната категория лица, доколкото обжалваното решение не рефлектира в неговата правна сфера. Дружеството, наред с "Макс Телеком" ООД и други действащи оператори, е участвало в процедура по обществена консултация открита с решение № 467 от 27 юни 2013 г. на регулатора (л. 37 от първоинстанционното дело) по реда на чл. 37 от ЗЕС, но същото не е подавало заявление, с което на основание чл. 113 от ЗЕС да е поискало да му бъде предоставен за ползване допълнителен индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър. От данните по делото се установява, че "Макс Телеком" ООД е подало заявление с вх. № 18-00-92 от 08 август 2014 г. до Комисията за изменение и допълнение на разрешение № 01757 от 15 декември 2011 г. за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър, в обхват 1 800 МHz, за осъществяване на обществени електронни съобщения чрез мобилна наземна мрежа. Следователно решението на Върховния административен съд има обвързваща сила по отношение на "Макс Телеком" ООД, но не и за "Теленор България" ЕАД, тъй като с него е отменен мълчалив отказ на КРС да предостави допълнителен ресурс на първото дружество, въз основа на издадено на същото предприятие разрешение № 01757 от 15 декември 2011 г. за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър, в обхват 1 800 МHz, за осъществяване на обществени електронни съобщения чрез мобилна наземна мрежа. Процедурата по предоставяне на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър е детайлно регламентирана в глава пета на Закона за електронните съобщения. С разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от ЗЕС се предвижда, че предприятие, осъществяващо обществени електронни съобщения, на което е издадено разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър и/или номера, може да заяви ползване на допълнително определен ограничен ресурс. Разпоредбата предвижда предприятието да подаде заявление, което освен данните по чл. 83 от ЗЕС да съдържа и номера и датата на издаване на първоначалното разрешение, електронните съобщителни мрежи и/или услуги, за извършването на които ще се ползва допълнителният индивидуално определен ограничен ресурс, посочване на допълнителния индивидуално определен ограничен ресурс, за чието ползване се иска изменение и допълнение на разрешението; срок за ползване на допълнителния индивидуално определен ограничен ресурс, който не може да бъде по-дълъг от срока на ползване на първоначалния индивидуално определен ресурс; данни за ефективно усвояване на вече предоставения индивидуално определен ограничен ресурс. Електронните съобщителни мрежи и/или услуги по ал. 1, т. 2 от същата разпоредба, не могат да бъдат различни от електронните съобщителни мрежи и/или услуги, за които е предоставен първоначалният индивидуално определен ограничен ресурс. Към заявлението освен посочените документите и данни, обосноваващи необходимостта от ползване на допълнителния индивидуално определен ограничен ресурс, следва да бъде приложен и документ за внесена такса за административна услуга (чл. 113, ал. 3 от ЗЕС). Със следващата ал. 4 на чл. 113 от ЗЕС са изброени условията, при които Комисията предоставя заявения допълнителен индивидуално определен ограничен ресурс, а именно когато: 1. предприятието има доказана необходимост от такъв ресурс за разширяване, модернизиране и развитие на собствената електронна съобщителна мрежа, когато чрез нея осъществява обществени електронни съобщения, и 2. предприятието е използвало ефективно вече предоставения индивидуално определен ограничен ресурс, и 3. електронната съобщителна мрежа на предприятието допуска възможност за разширяване, модернизиране и развитие. Допълнителният индивидуално определен ресурс се предоставя без провеждане на конкурс или търг. Ако условията по ал. 4 на чл. 113 на ЗЕС са налице Комисията предоставя заявения допълнителен индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър, като изменя и допълва разрешението за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс на заявителя, в срок до 42 дни от датата на подаване на заявлението. Ако условията по ал. 4 на чл. 113 от ЗЕС са налице, комисията предоставя заявения допълнителен индивидуално определен ограничен ресурс - номера, като изменя и допълва разрешението за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс на заявителя, в срок до 21 дни от датата на подаване на заявлението. С последната алинея е уредено, че в 14-дневен срок от получаване на уведомлението по ал. 7 заявителят внася по сметка на Комисията дължимите такси за ползване на предоставения допълнителен индивидуално определен ограничен ресурс пропорционално на времето за ползване в текущата година. Въз основа на цитираната разпоредба на чл. 113 от ЗЕС следва да се изведе изводът, че в производството по предоставяне на допълнителен индивидуално определен ограничен ресурс участват само заявителят, на който е издадено разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър и/или номера и КРС, като други лица извън двете посочени страни нямат право на участие в това производство. Следователно "Теленор България" ЕАД не попада в описаната категория лица и няма право на съдебно обжалване в производството по оспорване на мълчаливия отказ на КРС. Дружеството не е било страна както в развилото се административно производство, така и в съдебното производство по обжалване на мълчаливия отказ. В чл. 15, ал. 1 от АПК е предвидено, че страни в административния процес могат да бъдат граждани и организации, чиито права, свободи или законни интереси са или биха били засегнати от административния акт или от съдебното решение или за които те биха породили права или задължения. При направения подробен анализ на разпоредбата на чл. 113 от ЗЕС, мълчаливият отказ на КРС засяга пряко и непосредствено интересите на участниците в материалното административно правоотношение, но не и трети лица, каквото се явява "Теленор България" ЕАД. Последното не е било страна в административното производство, развило се пред КРС и приключило с оспореното решение на тричленният състав. Следователно не е активно легитимирано да обжалва решението, с което е отменен мълчаливия отказ на регулаторния орган. С нормата на чл. 210, ал. 1 и ал. 2 от АПК законодателят императивно е изключил правото на касационно оспорване за тези страни по делото, за които постановеното решение е благоприятно, поради липсата на правен интерес. С оглед очертаното по-горе "Теленор България" ЕАД като подател на касационната жалба не е обосновал и доказал правния си интерес от атакуване на съдебното решение, поради което дружеството не е имало гарантирано право на участие в съдебното производство пред първата инстанция и решението на тричленния състав няма обвързваща сила по отношение на него. Предвид изложеното, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд счита, че касационната жалба на "Теленор България" ЕАД е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане като подадена от лице без правен интерес, а образуваното въз основа на нея производство следва да бъде прекратено. II. По касационната жалба на Комисията за регулиране на съобщенията: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Върховния административен съд, тричленен състав се е развило по жалба на "Макс Телеком" ООД срещу мълчалив отказ на Комисията за регулиране на съобщенията да се произнесе по заявление на дружеството за ползване на допълнителен индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър, в обхват 1 800 МHz, за осъществяване на обществени електронни съобщения чрез мобилна наземна мрежа, с вх. № 18-00-92 от 08 август 2014 г. Съдът е приел, че е налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, поради факта, че административният орган не се произнесъл в законоустановения срок по процесното искане. Посочил е, че бездействието на администрацията в законоустановения 42-дневен срок представлявал мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, който е приравнен на изричния такъв и подлежи на съдебен контрол като индивидуален административен акт - по смисъла на разпоредбата на чл. 21 от АПК, във връзка с чл. 35 от ЗЕС. Решението е правилно. С нормата на чл. 113 ЗЕС законодателят е предвидил възможност за предоставяне на допълнителен индивидуално определен ограничен ресурс на предприятие, осъществяващо обществени електронни съобщения, на което е издадено разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - в разглеждания случай - радиочестотен спектър за осъществяване на обществени електронни съобщения чрез мобилна наземна мрежа. Видно от приобщения доказателствен материал по делото от първоинстанционния съд, дружеството - касатор е предприятие по смисъла на чл. 113, ал. 1 от ЗЕС и притежава разрешение № 01757 от 15 декември 2011 г. за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър в обхват 1800 МHz за осъществяване на обществени електронни съобщения чрез мобилна наземна мрежа, с което първоначално му са предоставени 2х8 МHz, което разрешение е изменено и допълнено с решение № 204 от 30 април 2014 г., с което е предоставен за ползване допълнителен ресурс от 2х2 MHz в същия честотен обхват, като общият радиочестотен ресурс, предоставен на дружеството е 2х10 МHz в обхват 1 800 МHz. Поради изложеното, както инстанцията по същество е приела, на осн. чл. 113 от ЗЕС "Макс Телеком" ООД може да заяви за ползване на допълнителен индивидуално определен ограничен ресурс. Установено, че търговското предприятие е подало заявление с приложения (л. 10-л. 17 от първоинстанционното дело), съобразно изискванията на чл. 113, ал. 1 от ЗЕС, във връзка с чл. 83 от ЗЕС и чл. 113, ал. 3 от ЗЕС и е поискало да му бъде предоставено за ползване радиочестотен спектър за осъществяване на обществени електронни съобщения чрез мобилна наземна мрежа, с описани в молбата му до Комисията, характеристики. Условията, при наличието на които регулаторния орган предоставя на предприятието заявения допълнително определен ограничен ресурс са регламентирани в чл. 113, ал. 4 от ЗЕС. С ал. 6 от същата правна норма е въведено, че ако условията по ал. 4 са налице, КРС предоставя заявения допълнителен индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър. С последната са предвидени две възможности - органът да измени или да допълни разрешението за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс (радиочестотен спектър) на заявителя, в срок от 42-дни от датата на подаване на заявлението. Административният орган след като не се е произнесъл в законоустановения 42-дневен срок, тричленният състав на Върховния административен съд, правилно е приел, че е налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК. По характер и последици този отказ е приравнен на изричния такъв. Мълчаливият отказ по своята същност представлява бездействие на администрацията при условие, че има законово задължение в определен срок да се произнесе по направеното пред него искане на "Макс Телеком" ООД. Характеризира се с белезите на индивидуалния административен акт, регламентиран в чл. 21 от АПК, като по отношение на него се осъществява съдебен контрол, при който компетентният съд следва да прецени неговата законосъобразност и евентуалните мотиви на органа. Оспореният, пред тричленния състав, отказ на КРС е в противоречие с императивното изискване на чл. 35, ал. 1 от ЗЕС вр. чл. 30 от ЗЕС, което задължава Комисията при осъществяване на своите правомощия да се произнася с мотивирани решения. Констатираните от първостепенния съд нарушения на материалноправните разпоредби на ЗЕС и съществени нарушения на административнопроизводствените правила са правилно установени, а също са и обосновани. След като е налице недопустимост ресорният орган да се произнася с мълчалив отказ, правилно съдът е отменил същият, а делото под формата на преписка е върнал на КРС за произнасяне с мотивирано решение при спазване на дадените задължителни указания, Върховният административен съд, тричленен състав е постановил правилно решение. Не се установяват релевираните пред настоящата касационна инстанция, основания за отмяна на атакувания съдебен акт по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, настоящият съдебен акт е в полза на ответника "Макс Телеком" ООД, който е поискал своевременно присъждане на сторените от него разноски за водене на делото в касационната инстанция, но не е, но не е представил доказателства за претендираните от него разходи, поради което такива не следва да му бъдат определени. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, чл. 159, т. 4 от АПК, във връзка с чл. 228 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, втора колегия,