Решение № 9858 от 20.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1991/2009 г.

Решение № 9858 от 20.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1991/2009 г., IV о., докладчик председателят Цветана Сурлекова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Петър Иванов Димитров от София против решение на Плевенски административен съд № 701/10.12.2008 г., постановено по адм. д. № 489/2008 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед на кмета на община Плевен. Поддържа се твърдение за незаконосъобразност. В представено писмено становище се поддържа и нищожност на административния акт - заповедта на кмета, която се иска да бъде прогласена. Ответник по жалбата е кметът на община Плевен и не е взел становище по нея. Заинтересованите страни също не са взели становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Според него съдът обосновано е приел, че процедурата по трансформирането на правото на ползуване в такова на собственост не е приключила и оспорената заповед е именно част от този фактически състав. Взема отношение и за на наличието на мълчалив отказ, какъвто според него не е налице предвид инструктивните срокове за произнасяне. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима процесуално. По същество, по наведените в нея твърдения за неправилност, обуславящи касационните основания, Върховният административен съд установи следното : Пред административния съд касаторът е обжалвал заповед № РД-12-808/01.04.2008 г. на кмета на община Плевен, издадена на основание § 31, ал. 3 от ПЗР на ПМС № 234 на Мин. съвет от 16.12.1999 г., с която е одобрена оценката на предоставената за ползуване на Илия Петров Иванов земеделска земя от 404 кв. м. в размер на 295лв. Съдът е проследил процедурата по трансформация на ползувателския имот в такъв на собственост и е установил издаването на съответните административни актове в тази насока. Констатирал е, че ползвателят е поискал в срок одобряване на оценка на имота, но административният орган макар че е направил оценката не я е одобрил със заповед на кмета на основание § 62, ал. 4 от ПЗР на ПМС № 456/97, поради което и ползвателят по обективни причини не е заплатил стойността на имота. От това е изведен извод за недовършена процедура по трансформация на правото на ползуване в такова на собственост по вина на административния орган. Според съда обаче това не би следвало да накърнява правата на изправната страна - ползвателят, който е бил добросъвестен и в съответните срокове е изпълнил всички процедури. Процесната заповед фактически осъществявала действията по довършване на фактическия състав на § 62 от ПЗР на ПМС № 456 независимо, че като правно основание за издаването й е бил посочен § 31 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. Съдът е разграничел двете процедури - тази по § 62 и § 31 като е приел, че с оспорваната заповед се довършва процедура по § 62. По твърдението за наличието на мълчалив отказ за издаване на заповед на това основание е изложил съображения, които Върховният административен съд напълно споделя като правилни. Касаторът оспорва изводите на съда. Счита, че заповедта на кмета от 1999 г. за признаване правото на собственост в такова на ползуване е нищожна, тъй като е издадена при пълна липса на правно основание. Липсвали данни, от които да се съди за ползвателските права на Илия Иванов. Възражението на жалбоподателя за нищожност на заповедта е неоснователно. Същото не е правено пред административния съд и за първи път се поставя в касационното производство, което е процесуално недопустимо. От друга страна е незаконосъобразно. Заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на определените му със закон пълномощия. Доказателства в посока на противното не са представени, поради което твърденията са и неоснователни. Оспорват се и изводите на съда относно правилността на заповедта за одобряване на оценката и липсата на мълчаливия отказ. Възраженията не могат да бъдат възприети. Законосъобразно е преценено, че не е налице мълчалив отказ,. Данните по делото сочат, че жалбоподателят е бил добросъвестен, изпълнил е всички процедури, които е следвало да извърши за придобиване право на собственост в. В срок е направил искането за оценка и такава е била извършена. Фактът, че не е одобрена с издаване на съответната заповед на кмета по § 62 от ПМС № 456/97 г. за довършване на процедурата не означава, че е налице мълчалив отказ за произнасяне от административния орган, който не е обжалван от жалбоподателя. Не би следвало да се противопоставя неизпълнение задълженията на кмета по предприемане действия за одобряване на оценката с добросъвестността на жалбоподателя. Това е така, както правилно е констатирал и съда, че съгласно § 62, ал. 4 от ПМС № 456/1997 г. във всички случаи при извършена оценка от техническата служба кметът е длъжен да се произнесе със заповед, като не е предвидена хипотеза на мълчалив отказ, който да може да се обжалва. Законът е вменил на кмета задължение във всички случаи да одобри оценката за предоставената за ползуване земя и това негово право не е свързано с определен срок, поради което от непроизнасянето да следва вреда за ползвателя, евентуално мълчалив отказ и право на жалба. Действително в случая са смесени две основания при издаване на оспорената заповед - посочения § 31, ал. 3 от ПЗР на ПМС № 234/99 г., който е записан и § 62 от ПМС № 456/97, който не е посочен, но е действителното основание за нейното издаване. Това обаче не води до незаконосъобразност на заповедта, тъй като същата се преценява според фактическите основания за нейното издаване, които сочат за довършваща процедура по именно по § 62. При преценката на всички релевантни за спора факти административният съд е извел законосъобразни изводи, подробно мотивирани, които Върховният административен съд напълно споделя. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на материалния закон и процесуални норми, поради което решението като правилно следва да се остави в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд в състав на четвърто отделение