Решение № 48 от 11.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 688/2014 г.

Решение № 48 от 11.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 688/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на К. С. П. от [населено място], за отмяна на основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязло в сила решение, постановено на 05.12.2012 г. по гр. д. № 753/2012 г. на Окръжен съд - Благоевград. В молбата за отмяна се сочи отменително основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. С молбата е представен документ, който молителят счита, че е относим към молбата за отмяна. Ответниците по молбата за отмяна Д. Б. Д. и Л. Б. Д. оспорват молбата за отмяна като неоснователна. По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на III гр. отд. намира следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима, но е неоснователна. С влязло в сила решение, постановено на 05.12.2012 г. по гр. д. № 753/2012 г. на Окръжен съд - Благоевград е потвърдено решение от 22.06.2012 г. по гр. д. № 1714/2011 г. на Районен съд - Благоевград за отхвърляне като неоснователен иска на К. С. П. срещу Д. Б. Д. и Л. Б. Д. за установяване правото на собственост на наследодателя й С. Г. М. към момента на образуване на ТКЗС върху нива с площ от 0,659 дка, представляваща част от нива с площ от 3,5 дка в м. "К. " в землището на [населено място]. Производството в полза на ответниците е приключило с окончателно решение за възстановяване на собствеността. Отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК може да се допусне, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които са от значение за решаването на спора, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. С молбата за отмяна са представени документи - нотариално заверени декларации от ответниците, изготвени и заверени преди завеждане на исковата молба, в които декларират, че нивата, собствеността върху която им е възстановена с решение на ОСЗГ като наследници на Б. К. Д., "не е собственост на Б. Д. и не е внасяна от него в ТКЗС"; че "за спора за материално право с ищците разбрали по време на процедурата по идентифициране на имота на последните и тогава разбрали, че е бил възстановен на наследниците на Б. Д. "; че нивата им е възстановена "без тяхно съгласие, знание и без да са искали възстановяване"; че знаят, че "имотът е собственост на наследниците на С. М. и не възразяват да им бъде възстановен". Предмет на установителния иск за материално право по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е установяването, че процесния земеделски имот е бил собственост на ищеца или неговия наследодател към момента на обобществяването на имота чрез включването му в ТКЗС и др. Изходящите от ответниците по предявения иск декларации не биха имали съществено значение за изхода на спора и по извършването на преценката дали процесният имот е бил собственост на наследодателя на ищците към момента на образуване на ТКЗС. Предявеният иск е за собственост към един минал момент /на наследодателя на ищците към момента на образуване на ТКЗС/, поради което заявеното в декларациите, че "имотът е собственост на наследниците на С. М. и не възразяват да им бъде възстановен", не съставлява признание за факти и обстоятелства, относими към преценката дали процесната земеделска земя е принадлежала на наследодателя на ищците към образуването на ТКЗС. В останалата част декларациите също са неотносими към съществото на спора, а към правния интерес от предявяването на иска, който както се посочи е налице, тъй като в случая производството в полза на ответниците е приключило с окончателно решение за възстановяване на собствеността. Предвид изложеното молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III г. о.