Решение № 17253 от 29.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11882/2011 г.

Решение № 17253 от 29.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11882/2011 г., III о., докладчик председателят Венета Марковска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния му представител юрк. Боян Митев срещу решение № 1652 от 07.04.2011 г., постановено по адм. дело № 8745/2010 г. на Административния съд - София-град, с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-3300/37/16.08.2010 г., издаден от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят твърди, че издаденият АУПДВ е мотивиран и законосъобразен, издаден по надлежния ред, от компетентния орган и отразяващ правилно прилагането на материалноправните норми. Иска се отмяна на обжалваното решение. Ответната страна - "Институт по планинско животновъдство и земеделие" - гр. Троян, чрез процесуалния си представител адв. Варчев оспорва касационната жалба и претендира за присъждане на разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, намира касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е сезиран по жалба от "Институт по планинско животновъдство и земеделие" (ИПЖЗ, Института) - гр. Троян, срещу АУПДВ № 01-3300/37/16.08.2010 г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), с който акт е определено публично държавно вземане в размер на 61 973,44 лв., представляващо недължимо платена сума от Разплащателната агенция (РА) на ДФЗ във връзка с подадено от жалбоподателя Общо заявление за единно плащане на площ УИН 11/190508/10086 за кампания 2008 г. С разделителен протокол № 1 от 03.11.2008 г. земеделските имоти, стопанисвани от ИПЖЗ са предадени на Експериментална база към ИПЖЗ, която е продължила агроекологичните дейности. Жалбоподателят и приобретателят са изпълнили задълженията си по чл. 34, ал. 4 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., като са подали съвместна декларация за прехвърляне на стопанството. Съдът е приел, че след като приобретателят е поел стопанството и е регистрирано в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), то жалбоподателят не може повече да отговаря дали площите се ползват съгласно изискванията на Наредба № 11. От друга страна, съдът е приел, че санкцията на чл. 18, ал. 1, т. 5 от Наредбата, съгласно която подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ, когато не са осигурили ползване на площите, за които кандидатстват за подпомагане съгласно изискванията на чл. 24, ал. 1, е неприложима по отношение на прехвърлителя на стопанството. В обжалваното решение е посочено, че разпоредбата на чл. 18, ал. 1, т. 5 от Наредбата е в сила от 09.03.2010 г. и няма обратно действие, поради което сумата в размер на 61 973,44 лв., изплатена на жалбоподателя не е недължимо платена и не следва да бъде възстановявана. Решението е правилно, като съдът е установил правнорелевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни изводи. Актът за установяване на публично държавно вземане е издаден на 16.08.2010 г. Към тази дата е действаща Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. , която е изменена и допълнена с ДВ, бр. 19 от 09.03.2010 г., в сила от датата на обнародването й. От данните по делото се установи, че издаденият акт е за изплатени средства за кампания 2008 г. Към датата на изплащане на сумата Наредба № 11 не е била приета, нито обнародвана в "Държавен вестник". Съгласно чл. 14 от Закона за нормативните актове обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба. В ал. 2 на горепосочената разпоредба е регламентирано, че обратна сила на нормативен акт, издаден въз основа на друг нормативен акт, може да се даде, само ако такава сила има актът, въз основа на който той е издаден. Тоест, по аргумент от противното се налага изводът, че по правило нормите нямат обратна сила. В § 7 от Заключителните разпоредби на Наредба № 11 изрично е посочено, че Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник". Поради тази причина съдът правилно е приел, че посочената сума в АУПДВ не се дължи и не следва да бъде възстановена от жалбоподателя. Останалите доводи наведени в жалбата на Държавен фонд "Земеделие" няма да бъдат обсъждани, тъй като са неотносими към спора. "Институт по планинско животновъдство и земеделие" - гр. Троян, чрез процесуалния си представител - адв. Варчев, претендира разноски в касационното производство, поради което такива следва да се присъдят в размер на 150 лева, с оглед представеното адвокатско пълномощно. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - III отделение,