Решение № 9280 от 28.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14091/2015 г.

Решение № 9280 от 28.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14091/2015 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. К. Ш. от гр. Пловдив против решение № 1739/28.09.2015 г., постановено по административно дело № 994/2015 г. по описа на Административен съд -Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 15ОА 389/18.02.2015 г., на кмета на Община Пловдив, издадена на основание чл. 9б, ал. 2/в редакцията действала до 31.12.2010 г./ ЗМДТ. Касаторът оспорва решението, като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон по подробно изложени в жалбата съображения. Иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което спорът да бъде решен по същество. Ответникът - кметът на община Пловдив, чрез своя процесуален представител, в писмен отговор до съда, оспорва жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на Д. К. Ш. от гр. Пловдив против заповед № 15ОА 389/18.02.2015 г., на кмета на Община Пловдив, издадена на основание чл. 9б, ал. 2/в редакцията действала до 31.12.2010 г./ ЗМДТ. С цитираната заповед кметът на община Пловдив е определил на Д. К. Ш. задължения за ТБО за периода 01.01.2005 г. до 31.12.2009 г. и лихвите за просрочие към тях, начислени към 13.02.2015 г. в общ размер 692,37 лева, от които -382,41 лева - главница и 309,96 лева - лихви. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е счел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган по чл. 9б ал. 2/ в редакцията до 31.12.2010 г./ във вр. с чл. 4, ал. 5 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), при спазване на изискването за форма, както и че определеното задължение е съобразено с нормите на ЗМДТ. Съдът е приел за неоснователно възражението на касатора, че след като не ползва реално имота следва да бъде освободен от заплащане на задължение за ТБО. Според АС Пловдив в случая не са налице предпоставките за освобождаване от заплащане на ТБО, тъй като е налице хипотезата на чл. 19в, ал. 4 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Пловдив - имотът се ползва от съсобственици или ползватели. Така мотивиран съдът е отхвърлил подадената жалба. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка и въз основана нея е извел правилни и законосъобразни изводи. По делото не е спорно, че жалбоподателят е декларирал, че е собственик на една трета идеална част от жилище и земя, с партиден номер 3609054601003, находящи се в гр. Пловдив ул. "Ал. Екзарх"№ 5. Като собственик на декларирания имот Ш. е задължено лице за задълженията за ТБО. Не е спорно и обстоятелството, че община Пловдив е осъществявала услугите, за които се заплаща ТБО. Спорният по делото въпрос е дали са били налице предпоставките, предвидени в Наредбата за освобождаване на жалбоподателя от заплащане на ТБО. Отговорът на този въпрос е отрицателен. Условията, при които не се събира такса за някоя от услугите, са предвидени в чл. 71 ЗМДТ (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.). Съгласно въпросната разпоредба, не се събира такса за: 1. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г. в сила до 31.12.2003 г., съгл. Изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г.) - сметосъбиране и сметоизвозване Ч за имотите, които не се обслужват, за което общината уведомява териториалната данъчна дирекция; за имотите, които няма да се ползват през цялата година и е подадена декларация за това в териториалната данъчна дирекция по местонахождението им от собственика или ползвателя до края на предходната година. Считано от 01.01.2004 г. хипотезите за освобождаване, съответно облекченията при заплащане на таксата за битови отпадъци не се уреждат от ЗМДТ, а регламентацията на тези въпроси се съдържа в наредбата на общинския съвет по чл. 8, ал. 5 и ал. 6 и чл. 9 ЗМДТ. В случая, и по отношение на община Пловдив, тези предпоставки са регламентирани в разпоредбите на чл. 19в от приета от Общински съвет Пловдив Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите на територията на Община Пловдив. Съгласно чл. 19в т. 2 от Наредбата не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване за имотите, които няма да се ползват през цялата година и данъчно задълженото лице /граждани и фирми/ е подало декларация за това в Дирекция "Местни данъци и такси" до края на предходната година. Декларацията се придружава със следните документи, представени в заверено от заявителя копие за община Пловдив, Дирекция "Екология и опазване на околната среда", а именно: Удостоверение от ВиК, удостоверяващо, че в този имот е спряно подаването на вода; Удостоверение от Електроразпределение, удостоверяващо, че за този имот е спряно електрозахранването; удостоверение от топлофикация, че за този имот е спряно топлоподаването. Хипотезата, при която не се извършва освобождаване от заплащане на такса за сметосъбиране и сметоизвозване е уредена с нормата на чл. 19в, ал. 4 от Наредбата. Съгласно тази разпоредба не се извършва освобождаване от заплащане на такса за сметосъбиране и сметоизвозване по чл. 19в ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредбата, ако имотът или част от него се ползва от съсобственик или ползвател през посочения в декларацията период или част от него, както и ако през декларирания период или част от него в имота се извършват строителни или довършителни дейности. Анализът на горните разпоредби води до извод, че освобождаване от заплащане на ТБО за определен период от време е допустимо само в случай, че имотът не се използва от никого през този период от време. В настоящия случай е видно, че касаторът не е предоставил исканите удостоверения, че за имота е спряно подаването на вода, електрозахранването и топлоподаването. Представените от него удостоверения от ВиК ЕООД и ЕВН България Електроразпределение удостоверяват единствено факта, че на негово име няма открити партиди във въпросните дружества. На следващо място по делото се установява, че през процесния период имотът е ползван от лица, обитаващи имота, следователно в случая е налице хипотезата на чл. 19в, ал. 4 от Наредбата, която изключва възможността за освобождаване от заплащане на ТБО. След като имотът е ползван през процесния имот/без значение от кого/ и след като жалбоподателят е подал декларация, че е съсобственик на имота, то предвид разпоредбата на чл. 64, ал. 1 ЗМДТ същият е задължено лице за ТБО за този имот. Без значение в случая е обстоятелството, че Ш. е бил лишен реално от възможността да ползва имота, тъй като няма достъп до него. Предвид изложеното постановеното от Административен съд - Пловдив решение не страда от визираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на процесуалния представител на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, с оглед на което същата следва да се уважи и касаторът - бъде осъден да заплати на Община Пловдив сумата от 300 лева - юрисконсултско възнаграждение. Така мотивиран и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение