Решение № 388 от 26.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 434/2009 г.

Решение № 388 от 26.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 434/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Н. А. -процесуален представител на З. Б. Т., К. Р. Т., В. Р. Н., Г. Р. Т., М. Р. Т., М. И. Т. и Б. Р. А. Т. и касационна жалба на адв. В. Д. процесуален представител на Н. И. К., Г. И. Д. и С. И. Г. срещу въззивно решение № 12 от 15.05.2002 г. и решение по чл. 193 от 21.11.2008 г. на Пловдивски апелативен съд, постановено по гр. д. № 658/2001 г., с което частично се отменя решение от 3.05.2001 г. на Пловдивски окръжен съд по гр. д. № 473/1999 г. г., с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 108 от ЗС за установяване на собственост и предаване на владение на имот, представляващ нива с площ от 5.609 дка, м. "Т", парцел ****, масив 50 по плана за земеразделяне на село Б. поле, Пловдивска област, предявен от Н. И. К., Г. И. Д. и С. И. Г. срещу М. Р. Т., Б. Р. Т., В. Р. Н., М. И. Т., К. Р. Т., Г. Р. Т.. Оставено е в сила първоинстанционното производство по отношение на иска на главно встъпилите лица и иска за обезщетение за ползване без основание. В жалбата, подадена чрез адв. Н. А., са развити оплаквания за необоснованост и неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон- касационни основания по чл. 218б ал. 1 б. "в"ГПК. Иска се отмяна на атакуваното въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане. В жалбата, подадена чрез адв. В. Д., са развити оплаквания за необоснованост и неправилност на съдебното решение в частта относно иска за обезщетение за ползване без основание, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон- касационни основания по чл. 218б, ал. 1 б. "в" ГПК. Иска се отмяна на атакуваното въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане. В срока по чл. 218г ГПК (отм.) не е депозиран писмен отговор от ответниците по касационните жалби. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, разгледа жалбите и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК (отм.). Касационната жалба, подадена чрез адв. Н. А., е в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Касационната жалба, подадена чрез адв. В. Д., е процесуално недопустима, като подадена извън срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и същата следва да се върне. При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до нищожност или недопустимост на обжалваното решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че на първоначалните ищци Н. И. К., Г. И. Д. и С. И. Г. като наследници по закон на Г. А. Д. им е възстановено правото на собственост чрез план за земеразделяне върху процесния имот. Имотът е възстановен с влязло в сила решение № 06363/3.12.1993 г. на ПК "Р"-Пловдив. От емлячния регистър се установява, че на името на Г. А. Д. има записани земеделски имоти в местността "Ч". От приетата по делото експертиза се установява, че по план за земеразделяне местностите "И", "Я" и "Ч" са обединени в една местност "Т". Съдът е приел, че след издаване на скица по плана за земеразделяне и въвод, извършен с протокол от 13.04.1994 г. на наследниците на Г. А. Д., ответниците по първоначалния иск владеят имот. По отношение на ответниците и главно встъпилите лице се установява, че същите са наследници по закон на Р. И. Т., Р. Д. Т. и И. Д. Тафров. Въззивният съд е приел, че посочените лица са притежавали 6 дка в местността "И" и този факт е установен с решения по гр. д. № 6714/93 г. на XVIII г. с на ПРС и по гр. д. № 5685/93 г. на XVII г. с. на ПРС. С тези съдебни решение, постановени по реда на чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, се признава по отношение на съответната ПК правото да се иска възстановяване на земеделски имоти. От приетата по делото експертиза се установява, че касаторите и главно встъпилите лица не са представили пре ПК влезлите в сила решения по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ преди изготвяне на плана за земеразделяне. От приета по делото допълнителна експертиза се установява, че има извършени корекции в плана за земеразделяне на село Б. поле, Пловдивска област, но те не касаят процесния имот и освен това на наследниците на Р. И. Т. е възстановена с план за земеразделяне нива с площ от 4.150 дка, местност "К", село Б. поле, представляваща имот № 4018 и намираща се на североизток от процесния имот. При така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел от правна страна, че главния иск по чл. 108 от ЗС е основателен и доказан. Ищците се легитимират с влязло в сила решение на ПК "Р", с което процесния имот им е възстановен с план за земеразделяне. Техният наследодател е притежавал съгласно емлячен регистър нива в местността "Ч". Съдът счита, че решението на поземлената комисия е съобразено с разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от ЗСПЗЗ и има конститутивно действие по отношение на собствеността. Прието е за безспорно, че ответниците владеят процесния имот. По отношение на ответниците и главно встъпилите лица е прието, че на същите е признато правото да се иска възстановяване на земеделски земи, но те обаче не са представили влезлите в сила съдебни решения пред ПК преди изготвяне и обнародване на плана за земеразделяне. С оглед на това съдът е приел, че не е завършена процедурата по възстановяване и в този случай собствениците се обезщетяват по реда на чл. 10б от ЗСПЗЗ. Решението е валидно, процесуално допустимо и правилно. Основните доводи и възражения на касаторите са свързани с факта, че липсва идентичност между претендираната и процесната земя, че решението на ПК, с което е възстановен процесният имот е нищожно, тъй като противоречи на решенията по гр. д. № 6714/93 г. на XVIII г. с на ПРС и по гр. д. № 5685/93 г. на XVII г. с. на ПРС. В касационната жалба касаторите се позовават и на протокол № 0* от 14.04.19994 г. и протокол от 10.03.1998 год на ПК "Р". Възраженията са неоснователни. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото и е приложил правилно материалния закон. Ищците в производството се легитимират с влязло в сила решение на ПК"Р"- Пловдив, като след влизане на плана за земеразделяне в сила е издадена скица с посочена площ и граници. Установено е по делото, че техния наследодател е притежавал нива в местността "Ч", а от приетата по делото експертиза се установява, че по план за земеразделяне местностите "И", "Я" и "Ч" са обединени в една местност "Т". Планът за земеразделяне е влязъл в сила за процесния имот и не е бил променян. Това означава по отношение на ищците, че фактическия състав по възстановяване на имота е завършен, като поземлената комисия се е съобразила с нормата на чл. 17 от ЗСПЗЗ, където се приема, че при възстановяване с план за земеразделяне по възможност имота се възстановява в местностите, къде се е намирала земята преди обобществяването. Следователно не е възможна идентичност между притежавания от ищците имот и процесния имот, тъй като същия се възстановява в нови реални граници. От събраните по делото гласни и писмени доказателства- заповеди по чл. 34 от ЗСПЗЗ, разпит на свидетели, безспорно се установява, че процесния имот се владее от ответниците, като този факт е оспорен от тях едва в касационната жалба. Твърдението на касаторите, че решението, с което е възстановен процесният имот е нищожно, тъй като като противоречи на решенията на съда по гр. д. № 6714/93 г. на XVIII г. с на ПРС и по гр. д. № 5685/93 г. на XVII г. с. на ПРС е неоснователно. Посочените решения са с правно основание чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ и с тях се възстановява само срока за заявяване на земеделски имоти, когато същия е пропуснат. С това решение не се възстановяват собственически права, а се поставя начало на административната процедура по възстановяване. В този случай, след влизане на решението по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, касаторите е следвало да представят пред поземлената комисия същото и въз основа на него да се издаде решение по признаване и възстановяване на собствеността, придружено със скица, индивидуализираща имота. Без да има такова решение, процедурата по възстановяване не е приключила и касаторите не могат да се легитимират като собственици на претендирания от тях имот. Освен това същите се позовават на протокол № 0* от 14.04.19994 г. на ПК "Р" и протокол от 10.03.1998 г., с който на наследниците на Р. И. Т. е признато право на собственост върху нива с площ от 3 дка, но по делото такива протоколи не са представени. Същите са посочени от вещото лице в експертизата и са цитирани в касационната жалба, но не се съдържат в кориците на делото. Задължения на страната е когато се позовава на определени обстоятелства да събере доказателства в тази насока. По тези съображения въззивното решение като постановено в отсъствие на заявените в касационната жалба нарушения следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение