Решение № 1522 от 4.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5506/2020 г.

Решение № 1522 от 4.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5506/2020 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на К. Маринов, чрез процесуален представител, срещу решение № 47/08.11.2019 г., постановено по адм. д. № 150/2019 по описа на Административен съд – Русе, с което му е отхвърлен иска срещу Българска народна банка (БНБ), предявен по реда на чл. 1 от ЗОДОВ, вр. чл. 203 от АПК за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от неправомерни действия и бездействия на банката, в размер на 33 070, 52 лв., представляващи разлика между размера на депозита на ищеца в Корпоративна търговска банка и изплатения му гарантиран депозит и сума в производството по несъстоятелността на банката. Твърди, че решението е неправилно, при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, които следва да бъдат квалифицирани като такива за нарушения на материалния закон. Изразява се несъгласие с правните изводи на първоинстанционния съд. Касаторът моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което БНБ да бъде осъдена за пълния размер на иска. Ответникът - Българската народна банка, чрез процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира разноски. Подадена е и частна жалба от БНБ срещу определение от 20.01.2020 г. по същото дело, с което е отхвърлена молбата от 06.12.2019 г. за изменение на решението в частта за разноските. Иска се отмяна на определението и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът по частната жалба не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и частна жалби. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното съдебно решение съставът на Административен съд – Русе е отхвърлил иска против БНБ за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от неправомерни действия и бездействия на БНБ, в размер на 33 070, 52 лв., представляващи разлика между размера на депозита на ищеца в Корпоративна търговска банка и изплатения му гарантиран депозит и сума в производството по несъстоятелността на банката. Първоинстанционният съд е приел за доказано от фактическа страна, че ищецът е имал открити банкови сметки в лева. Приел е за доказано и че на 20.06.2014 г. на основание чл. 115, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Закона за кредитните институции с решение № 73 Управителният съвет на БНБ, КТБ се поставя под особен надзор за срок от три месеца, а на 06.11.2014 г. БНБ отнема лиценза на КТБ. Наред с това на 04.12.2014 г. Фондът за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ, фондът) започва изплащане на същите, като гарантираният депозит от 196 000 лв. е изплатен на ищеца. От правна страна съдът е приел искът за допустим, но неоснователен. Невъзможността на ищеца да получи от КТБ депозираните си в тази банка парични средства е произтекла от обстоятелството, че банката е неплатежоспособна, поради което именно й е отнет лиценза и е открито производство по несъстоятелност на банката. Съдът е обосновал извод за липса на връзка между настъпилата неплатежоспособност на КТБ и незаконосъобразно бездействие на ответника. Дори и БНБ да не е извършвала ефективен банков надзор, то не той или липсата на банков надзор са причина за неплатежоспособността на КТБ, която е довело до невъзможност за ищеца да се ползва от вложенията си в пълен размер. Съдът е приел, че липсва пряка причинно-следствена връзка между посочените от ищеца действия, респ. бездействия на ответника (независимо дали те са законосъобразни или не) и вредите, чието обезщетяване се търси в производството. Наред с това АС – Русе е изложил, че от страна на ищеца не е доказано наличието на претърпени имуществени вреди, тъй като е налице вземане на ищеца от КТБ в размера на остатъка от депозита му над изплатения му гарантиран размер, по което вземане се извършва плащане. Посочил е, че поради изплащането на това вземане по специалния ред на ЗБН в производство по несъстоятелност на банката, ищецът не разполага със средствата си към настоящия момент, не означава, че с размера на неговото вземане за него е настъпила вреда. С тези мотиви съдът е отхвърлил предявения иск. Решението е правилно. Видно от установената по делото фактическа обстановка, в хода на съдебното производство ищецът не е доказал по безспорен и категоричен начин, че са налице елементите на фактическия състав на чл. 1 от ЗОДОВ и претендираните от него имуществени вреди. Съдът е направил обоснован извод за неоснователност на исковата претенция и не е уважил последната, като правните му изводи се подкрепят от доказателствата по делото. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно-изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав, не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. В настоящия случай, съдът правилно е преценил, че не са настъпели твърдените от ищеца имуществени вреди, в общ размер 33 070, 52 лв. От доказателствата по делото се установява, че невъзможността на ищеца да получи от КТБ депозираните си в банката парични средства, се дължи на изпадане на банката в неплатежоспособност. На Маринов са изплатени част от депозираните парични средства. Дори и да бъде категорично установено, че БНБ не е извършвала ефективен контрол върху дейността на КТБ, то това обстоятелство не е довело до неплатежоспособност от страна на КТБ. Липсва пряка и непосредствена причинна връзка между посочените от ищеца действия, респективно бездействия от страна на БНБ и вредите, които се претендират. Начинът на удовлетворяване на кредиторите в производство по несъстоятелност и в частност при несъстоятелност на банка е законово регламентиран и в него не участва БНБ, поради което не би могла да отговаря за това кога, как и колко от вземането на кредиторите на банката ще бъде изплатено. Законодателят е регламентирал процедура по удовлетворяване на кредиторите в производството по несъстоятелност и БНБ не участва в това производство, поради това БНБ не може да взема решение кога и как да бъдат изплатени средствата на К. Маринов. Не са налице претърпени от Маринов вреди, тъй като претендираната сума по част от неизплатения депозит подлежи на възстановяване по предвидения в закона ред. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното с нея съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По частната жалба: С обжалваното определение АС – Русе е отхвърлил искането на БНБ от 06.12.2019 г. за изменение на решението в частта за разноските. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че предвид разпоредбата на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ /явяваща се специална по отношение разпоредбата на чл. 78 от ГПК/ на ответника по делото, дори в случаите на отхвърляне на предявения срещу него иск, разноски за съдебното производство по смисъла на ЗОДОВ не се дължат. Изводите на първоинстанционният съд относно недължимостта на претендираните разноски са правилни. Въпреки законодателните промени в чл. 10 от ЗОДОВ /ДВ бр. 94 от 29.11.2019 г. /, същите действат занапред, предвид липсата на изрична законова разпоредба, даваща обратно действие на този законов текст. АС – Русе правилно и в съответствие с действащия към датата на постановяване на обжалваното определение материален закон е оставил без уважение искането на БНБ за присъждане на разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во и чл. 248, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение