Решение № 10420 от 8.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9623/2015 г.

Решение № 10420 от 8.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9623/2015 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Гергана Димитрова Михова от гр. София, против Решение № 4118/15.06.2015 г., постановено по адм. дело № 2063/2015 г., по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № 43323 - 36/12.01.2015 г., на началника на отдел "Пътна полиция" при СДВР, с която на основание чл. 143, ал. 3 от ЗДвП и чл. 7, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях, издадена от министъра на вътрешните работи, е отказана регистрация на МПС, марка "Фолксваген", модел "Голф", с регистрационен номер РК 9515 ВВ, като неоснователна. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспорената заповед бъде отменена. Ответникът - началника на отдел "Пътна полиция" при СДВР, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил като неоснователна жалбата на Гергана Димитрова Михова против Заповед № 43323 - 36/12.01.2015 г., на началника на отдел "Пътна полиция" при СДВР, с която на основание чл. 143, ал. 3 от ЗДвП и чл. 7, ал. 1 от Наредба № I - 45 от 24.03.2000 г., за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях, издадена от министъра на вътрешните работи, е отказана регистрация на МПС, марка "Фолксваген", модел "Голф", с регистрационен номер РК 9515 ВВ. За да постанови този резултат съдът е приел, че е налице интервенция в номера на рамата на автомобила, поради което и на основание цитираните разпоредби не се допуска регистрация на моторно превозно средство до установяване на идентификационен номер на рамата, представен от производителя. Решението е правилно. Безспорно установено е от доказателствата по делото наличието на интервенция в номера на рамата на автомобила. Този факт е достатъчен, за да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 143, ал. 3 ЗДвП. При безспорно доказаната по делото интервенция върху идентификационния номер на рамата на процесното превозно средство, съдът правилно е приложил материалния закон. Нормата на чл. 143, ал. 3 от ЗДвП забранява регистрацията на превозно средство със заличен идентификационен номер, докато не бъде установен автентичният номер, като ал. 4 на 143 от ЗДвП урежда изрично това да стане в производство, регламентирано от министъра на вътрешните работи. По отношение на процесния автомобил няма проведено производство за възстановяване на автентичния номер, поради което за органа, който е констатирал неавтентичност на номера на рамата, е била налице забрана за регистрация. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд София - град съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. При този краен извод в полза на ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт в размер на 300.00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение