Решение № 14120 от 19.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8105/2018 г.

Решение № 14120 от 19.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8105/2018 г., V о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), чрез процесуален представител, срещу решение № 3022/04.05.2018 г. по адм. дело № 11582/2017 г. на Административен съд - София - град, с което е отменена негова заповед рег. № 513 з -6819/27.09.2017 г. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно - необсновано, материалноправно незаконосъобразно и постановено при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в първата инстанция, отхвърляне на жалбата срещу заповедта и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - Д. Г., с адрес в в [населено място], чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и прави възражение за недопустимост на възражението за размера на адвокатския хонорар в първата инстанция, иска присъждане на разноските за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел за установено, че с оспорената пред него заповед, издадена от директора на СДВР, на главен инспектор Д. Г., началник на сектор "Противодействие на криминалната престъпност" в Четвърто РУ при СДВР е наказан с дисциплинарно наказане "порицание" за срок от една година. Наказанието е наложено за описано в справка на Инспектората неизпълнение на служебни задължения - дисциплинарно нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 11 ЗМВР, изразяващи се в непредприемане на действия през периода 01.01.2017 г. - 25.02.2017 г. за осъществяване на действия по непосредствен контрол на дейностите, регламентирани във "Вътрешни правила за организацията на работата в МВР по заявителски материали за престъпления от общ характер" по 13 броя заявителски материала с посочени номера. Като второ нарушение е посочено и констатираното в същата справка на Инспектората, че в периода от 18.03.2017 г. до 31.03.2017 г. Г. в качеството му на началник на сектор "Противодействие на криминалната престъпност" не е разпоредил пререгистрирането на материалите по 15 броя преписки с посочени номера като заявителски материали въпреки наличието на данни за извършени престъпления от общ характер в нарушение на чл. 5, ал. 2 и чл. 9, ал. 3 от същите Вътрешни правила - неспазване на служебните правомощия по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 3 ЗМВР и чл. 200, ал. 1, т. 5 ЗМВР. АССГ е посочил, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган по чл. 204, ал. 1, т. 3 ЗМВР, в писмена форма, но не съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 210 ЗМВР - по отношение на първото нарушение - не е конкретно посочено, по отношение на второто - не е посочено в какво точно се изразяват нарушенията - а именно в какво се изразява неспазване на служебните правомощия и превишаването. Прието е, че са допуснати съществени нарушения на административно - производствените правила - а именно проверката е разпоредена в нарушение на чл. 16 от Инструкцията за дисциплинарната практика в МВР, като Г. не е уведомен за нея, нарушен е чл. 206 ЗМВР, задължаващ дисциплинарно - наказващия орган да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения преди да наложи дисциплинарно наказание. Заповедта е издадена и в нарушение на материалния закон, доколкото по делото е установено, че Г. не е бил запознат с Вътрешните правила, за които се твърди, че е нарушил. Оспорената заповед не съответства и на целта на закона - да се налага дисциплинарно наказание само на служители, извършили конкретни нарушения на служебната дисциплина. Решението е правилно като краен резултат, макар и настоящият съдебен състав да не споделя всички изложени от първоинстанционния съд. Неоснователни са твърденията на касатора, че липсващите реквизити са посочени в справката на Инспектората и това е допустимо съгласно ТР 16/75 г. на ВС. ТР 16/75 на ВС, ОСГК разглежда друга хипотеза - когато липсващите мотиви са изложени отделно от обжалвания индивидуален административен акт, в друг документ, изходящ от същия административен орган. Безспорно Инспекторатът на МВР и дисциплинарно - наказващият орган са различни органи, нещо повече - проверката на Инспектората не е част от дисциплинарното производство, каквато част например са действията на дисциплинарно - разследващия орган при тежките нарушения на служебната дисциплина. Предвид изложеното обоснован и законосъобразен е изводът за липсващи задължителни реквизити на оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Обоснован е изводът за допуснато нарушение на чл. 206, ал. 1 ЗМВР, доколкото обясненията на Г. са дадени в проверката на Инспектората, адресирани са до Инспектората и министъра на вътрешните работи, същият при даването им не е знаел, че срещу него ще има дисциплинарно производство и не е упражнил правото си на защита. Освен това тези обяснения не са приети и от дисциплинарно - наказващия орган, нито пък Г. е изслушан от него в нарушение на императивната разпоредба на чл. 206, ал. 1 ЗМВР. Липсват доказателства Г. да е бил поканен да даде обяснения или за изслушване и да не се е явил. В съответствие с доказателствата по делото е и изводът, че дисциплинарно наказаното лице не е бил дори запознат с "Вътрешни правила за организацията на работата в МВР по заявителски материали за престъпления от общ характер", за които се твърди в заповедта, че е нарушил виновно, срещу подпис, докато за множество други служители от районното управление са събрани доказателства и за проведени обучения по прилагане на същите Вътрешни правила. Предвид изложеното дори да беше доказано от обективна страна конкретно нарушение на Вътрешните правила от страна на Г., то липсва субективната страна - не може да се обоснове виновно деяние. Настоящият съдебен състав не споделя доводите на АССГ за нарушение на чл. 16 от Инструкцията за дисциплинарната практика в МВР, която урежда задължението на дисциплинарно наказаващия орган в случай, че той е издал заповед за проверка, да запознае проверявания служител с нея срещу подпис. В конкретния случай се касае за заповед за проверка от Инспектората по сигнал, който не е насочен срещу Г., и заповедта не е издадена от органа, наложил дисциплинарното наказание, поради което тази заповед не е заповед по чл. 16 от Инструкцията и същата не е част от дисциплинарното производство. Независимо от несподелянето на част от мотивите, останалите правилно констатирани от АССГ пороци на заповедта обосновават законосъобразността и обосноваността на обжалваното съдебно решение. Същото следва да бъде оставено в сила, като няма правна възможност по възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, направено за пръв път в касационната жалба при фиксиран краен срок за подобно възражение - съдебните прения в първата инстанция, да се проверява размера на присъденото с решението заплатено адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на делото не може да бъде присъдено и претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение. На ответника по касация следва да се присъди заплатеното от него адвокатско възнаграждение за касационната инстанция - 600 (шестотин) лева, платими от СДВР. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение