Решение № 6273 от 22.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9957/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на "Ай ти ев" ООД със седалище в гр. Враца, подадена чрез пълномощник, против решение 309 от 14.08.2023 г. по адм. д. 136/2023 г. на Административен съд Враца, с което съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу решение РД-02-16-51 от 08.02.2023 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност 2014-2020" (ОПИК) за определяне на финансова корекция. Според касатора решението е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател твърди, че съдът не е изложил собствени мотиви и не е извършил тълкуване на закона с оглед релевираните от жалбоподателя доводи и възражения, като не е направил собствен анализ на фактите, които е приел безкритично. Навежда доводи за нереализираност на състава на соченото от органа нарушение. Сочи, че към датата на издаване на административния акт бенефициерът е изпълнил проекта съгласно първоначалното одобрение на дейностите в проектното предложение, като дружеството е осъществявало дейност към момента на проверките и тя не е прекратена. Твърди, че единствената непълнота, представляваща отклонение от пълното реализиране на продукта на пазара, представлява обстоятелството, че софтуерът се достъпва само локално, тъй като към датите на проверките, дружеството не е успяло да го промотира в интернет пространството, по обективни причини. Оспорва извода за нередност по смисъла на 70, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ, тъй като издателят на акта не е посочил конкретна правна норма, която бенефициерът да е нарушил. Излага съображения, че доколкото няма промяна, прехвърляне и/или прекратяване на собствеността на инвестицията, която следва да се придобие вследствие на изпълнения договор за безвъзмездна финансова помощ и след като същата е в процес на изпълнение, т.е. е налична, дори и да е налице някаква нередност по смисъла на Регламента, то тя е несъществена. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, с което обжалваният административен акт да бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност 2014-2020", чрез пълномощник, оспорва жалбата по съображения, изложени в писмен отговор. Иска присъждане на разноски за защита от юрисконсулт. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Предмет на оспорване пред Административния съд - Габрово е решение РД-02-16-51 от 08.02.2023 г. на ръководителя на УО на ОПИК, с което на "Ай ти ев" ООД е определена финансова корекция от 100 % от предоставената финансова подкрепа със средствата на ЕСИФ за периода на устойчивост на финансираните активи, от датата на окончателното плащане по проекта до установяване на нарушението и стартиране на процедура за определяне на финансова корекция (т.е. от 17.08.2020 г. до 05.12.2022 г.). Финансовата корекция е определена за нарушение на чл. 71, б. "а", пр. 1 от Регламент (ЕС) 1303/2013 - прекратяване на производствената дейност, което органът е квалифицирал като нередност по т. 3 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата). След като е обсъдил релевантната за спора фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената в чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ форма, при спазване на чл. 73, ал. 2 и ал. 3 ЗУСЕФСУ, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Обосновал е извод за законосъобразност на административния акт, като е приел за доказано посоченото от органа нарушение. Приел е, че мотивите в оспорения административен акт досежно начина и размера на определената финансовата корекция са в изпълнение на закона. По изложените съображения е отхвърлил подадената жалба. Решението е правилно. Наведените от касатора доводи за съществено нарушение на съдопроизводствените правила фактически имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви чл. 172а, ал. 2 АПК. Възраженията на жалбоподателя са ценени от съда, но са приети за неоснователни. Фактът, че първоинстанционният съд не е възприел доводите на жалбоподателя, а тези на административния орган, не значи неизпълнение на процесуалните му задължения. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. По делото не е спорно, че административният договор е сключен на 13.06.2019 г., със срок на изпълнение до 17.08.2020 г. Съгласно чл.1.9 от Общите условия на договора, периодът на устойчивост е в срок от 3 г., в който инвестицията следва да бъде запазена и поддържана и съответно същият изтича на 17.08.2023 г. Целта на проектното предложение е развитие, повишаване успеваемостта и постигане на устойчивост на новосъздаденото дружество. Специфичните цели са: - разработване и реализация на пазара на предприемаческата идея - уеб-базиран софтуер за проследяване на техническото обслужване и гаранционната поддръжка на инсталирани газови уредби; - доставка и внедряване на хардуер и софтуер за целите на предприемаческата идея.; - наемане на специализиран персонал, който успешно да реализира предприемаческата идея.; - разкриване на устойчиви и качествени работни места и повишаване на общото равнище на заетост в икономиката; - разработване на маркетингов план за успешната реализация на предприемаческата идея; - постигане на социален ефект - създаване на възможности за социална интеграция; създаване на добавена стойност за обществото; спестяване на разходи за потребителите на предприемаческата идея; - постигане на екологичен ефект чрез: намаляване на въздействието върху околната среда и постигане на по-ефективно и отговорно използване на природните ресурси. За реализирането на предприемаческата идея бенефициерът е предвидил наемане на трима души квалифициран персонал - двама експерти по програмиране; един технически специалист - инженер, а за изпълнението на дейността е предвидил закупуване на оборудване по проекта, а именно: сървър за съхраняването на цялата база данни, която ще бъде събирана и обработвана и ще позволява създаването на резервни копия, така че при непредвидени ситуации цялата информация свързана с разработването на приложението да може да бъде възстановена; три преносими компютри-лаптопи за работата на експертите по реализирането на предприемаческата идея. Бенефициерът е предвидил и закупуване на софтуерна платформа за изграждане, конфигуриране и управление на напълно функционални уеб-базирани софтуерни решения. Съгласно чл. 1.9 от Приложение II към договора инвестицията по проекта следва да се поддържа в региона получател най-малко три години след изпълнението на инвестицията. На 21.09.2022 г. екперти на УО са извършили проверка на мястото на изпълнение на проекта с цел проследяване устойчивостта на резултатите от проекта, съгласно изискванията на чл. 71 "Дълготрайност на операциите" от Регламент (ЕС) 1303/2013. По време на проверката представителят на бенефициера не е осигурил достъп до мястото на изпълнение, поради което проверяващият екип помолил представител на наемодателя да отключи офиса. При проверката се установило, че в офиса на бенефициера липсват активите, обект на финансиране по проекта, както и свързаната с това документация, а имало единствено три празни бюра. На извършена последваща проверка от служителите на 05.12.2022 г. също офисът е бил заключен, а в телефонен разговор представителят на дружеството е посочил, че е в чужбина и не може да осигури достъп, като отказва да предостави информация относно изпълнението на проекта и неговата устойчивост, защото не бил подготвен за подобен разговор. При проверка на сключените трудови договори в системата RegiX за лицата, заети по проекта, е установено, че на 12.07.2019 г. е назначен И. К. на длъжност инженер системи (без компютърни); М. Т., назначена на длъжност експерт по проектиране и програмиране и В. Ш., назначен на длъжност експерт по проектиране и програмиране, като трудовите договори са прекратени на 01.11.2020 г. около три месеца след изтичане на срока за изпълнение на договора (17.08.2020 г.). При направена справка за финансовите показатели се установява, че след 2020 г. няма регистрирани данни. На 30.01.2023 г. на мястото на изпълнение на проекта е извършена нова внезапна проверка от служители по нередност във връзка с регистриран сигнал за нередност. При проверката отново е установено, че офисът на дружеството е заключен, а в телефонен разговор с лицето за контак то е потвърдило, че няма никой в помещението и не може да бъде осигурен достъп за проверка на закупените активи. Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ (в приложимата редакция) финансова подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция за нарушаване на изискването за дълготрайност на операциите в случаите и в сроковете по чл. 71 от Регламент 1303/2013. При безспорно установени факти по делото правилни са констатациите на органа за допуснато нарушение на чл. 71, б. "а", пр. 1 от Регламент (ЕС) 1303/2013. В този смисъл необосновани са оплакванията на касационния жалбоподател за неяснота и смесване на правните квалификации на различни нарушения от страна на административния орган. Видно е от извършените проверки на място в периода за поддържане на устойчивост на проекта, че при същите не е доказано закупуване и физическа наличност на посочените по проекта активи. Относно твърдението на касатора, че софтуерът се достъпва само локално, тъй като към датите на проверките дружеството не е успяло да го промотира в интернет пространството по обективни причини, не е доказано по делото, доколкото за възникнали извънредни обстоятелства, по силата на чл. 10.1 от Общите условия бенефициентът е длъжен незабавно да уведоми УО, което в конкретния случай дружеството не е направило. Във връзка с твърдението на бенефициера, че в периода от 15.11.2022 г. до 16.12.2022 г. трите броя преносими компютри и сървъра са били при фирмата - доставчик за диагностика, при последната проверка на място от 30.01.2023 г. също не е осигурена възможност физически да установят активите, обект на финансиране, тъй като офисът на бенефициера отново е бил заключен, нито лицето за контакт е дало някаква относима конкретна информация за закупени активи и тяхното местонахождение. Тоест бенефициерът при нито една от физическите проверки на място не е доказал наличието на закупените по проект активи. В периода на устойчивост не се установяват и ангажирани лица по каквото и да било правоотношение, тоест персонал, който да поддържа и обслужва създадения продукт след изтичането на срока за изпълнение на договора. Към момента на която и да е от извършените проверки дружеството не е доказало изпълнението на проекта в рамките относимия период, което обоснова извод за прекратена производствената дейност. Дадената от ръководителя на УО правна квалификация е съответна на констатираното нарушение и същата правилно е квалифицирано като нередност по т. 3 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата - нарушаване на изискването за дълготрайност на операциите в случаите и в сроковете по чл. 71 от Регламент (ЕС) 1303/2013. Правилно е определен и размерът на финансовата корекция 100% пропорционално на периода, за който е налице нарушението, считано от датата на окончателното плащане. Като е отхвърлил подадената от "Ай ти ев" ООД жалба, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и своевременно направеното от пълномощника на касационния ответник искане за разноски, в полза на Министерството на иновациите и растежа следва да бъдат присъдени разноски за защита от юрисконсулт в размер на 100 лв., на основание чл. 228 АПК, вр. с чл. 143, ал. 3 АПК, чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното, Върховният административен съд