Решение № 2727 от 25.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7327/2013 г.

ВАСIII отделение25.02.2014 г.докладчик Светлана Борисова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 767/08.04.2013 г. по адм. дело № 2426/2012 г. на Административен съд - Пловдив, ХVII състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Тирекс" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. "Никола Войводов" № 9, представлявано от Венцислав Стайков, с посочен съдебен адрес гр. Пловдив, ул. "Тодор Хрулев" № 7, срещу заповед № РД-12-949/03.07.2012 г. на кмета на община Пловдив. ОСЪЖДА "Тирекс" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. "Никола Войводов" № 9, представлявано от Венцислав Стайков, с посочен съдебен адрес гр. Пловдив, ул. "Тодор Хрулев" № 7, да заплати на община Пловдив сумата от 300 лв., разноски за юрисконсулт за двете инстанции.

Мотиви

Решение № 2727 от 25.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7327/2013 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от кмета на община Пловдив, подадена чрез гл. юрисконсулт Маргарита Енчева-Иванова, против решение № 767/08.04.2013 г. по адм. д. № 2426/2012 г. на Административен съд - Пловдив, ХVII-ти състав. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че мотивите на съда не кореспондират с действителната фактическа обстановка. Изрично в заповедта е посочено, че липсва правно основание за заемане на общинския терен за подробно описаните в заповедта обекти. Договорът, въз основа на който "Тирекс" ООД твърди, че е придобил собственост върху "недвижима вещ", не е вписан в имотния регистър и е снабден единствено с нотариална заверка на подписите. Действително в заповедта не е вписан конкретен адресат, но изрично е посочено, че за частта от терена, заета от посочените в заповедта обекти, следва да се изпълни за сметка на собствениците на обектите. Поради това заповедта им е била съобщена, включително и на "Тирекс" ЕООД. Счита, че са налице предпоставките на чл. 65 от ЗОС за издаване на процесната заповед и иска решението да бъде отменено. Ответникът по жалбата - "Тирекс" ЕООД, редовно призован, не се представлява. В писмено становище по делото намира решението на съда за правилно. В заповедта на кмета на община Пловдив няма адресат на волеизявлението, а само е посочено, че тя следва да се изпълни от собственика на обектите. Твърди, че със заповедта се изземва и временната постройка, изградена на основание чл. 120 от ППЗТСУ (отм.), която не е общинска собственост. Тя може да бъде премахната само при заемане на терена за ново строителство или съгласно § 17 от ДР на ЗУТ, който поставя събарянето на постройката в зависимост от възникването на инвестиционна инициатива. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Правилно съдът е приел, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 59, ал. 2 АПК, поради това, че липсват данни за лицето, спрямо което е установено владение или държане на общинския имот. Обосновани са изводите на съда, че административният орган не е събрал и изяснил всички факти и обстоятелства, релевантни за конкретния спор и не е изложил обосновани изводи за изземване на общинския имот. Не са налице касационни основания за отмяна на решението и същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отменил заповед № РД-12-949/03.07.2012 г. на кмета на община Пловдив, с която е наредено да се изземе терен - частна общинска собственост, разположен в УПИ II, кв. 19 по плана на гр. Пловдив, "Младежки хълм", като в терена са разположени следните обекти: нежилищна полумасивна сграда с площ от 170 кв. м, постройка от тухлена зидария с лице от бетонен плот и стъклена витрина с площ от 16.20 кв. м, метален павилион с площ от 20.57 кв. м, тухлени едноетажни постройки, долепени една до друга, едната с площ 14.79 кв. м, а другата с площ от 9.86 кв. м, а също и част от терена, заграден с подробно описана в заповедта ограда. Разпоредено е за частта от терена, заета от горепосочените обекти, заповедта да се изпълни от собственика на обектите, както и да се връчи копие от заповедта на Ивайло Иванов Борисов, СД "Ню Шанс-Николов и сие" - клон Пловдив, както и на "Тирекс" ЕООД, представлявано от Венцислав Ангелов Стайков. В мотивите за отмяна на оспорената заповед съдът е приел, че при издаване на заповедта е налице допуснато нарушение на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. В административния акт липсват данни за лицето, спрямо което е установено владение или държане на собствен на общината недвижим имот. Съдът не е констатирал правно неосновано държане или владение на процесния общински имот, като се е позовал на отразеното в самата заповед, че "за горепосочените обекти, находящи се в терена, няма действащо правно основание за заемането на общинския терен". На това основание съдът е приел, че липсват каквито и да е фактически основания за издаването на административния акт. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Съдът е изяснил относимите по спора факти, но изводите му не съответстват на изяснената фактическа обстановка и на приложимия материален закон. Предмет на оспорване е законосъобразността на заповед по чл. 65, ал. 1 от ЗОС на кмета на община Пловдив. Не е спорно по делото, че теренът, чието изземване е разпоредено, е частна общинска собственост. Спорът между страните е възникнал по отношение на другите две законови предпоставки - дали общинският недвижим имот се владее или държи от трето лице и дали осъществяваната фактическа власт е на валидно правно основание. Неправилен е изводът на съда, че след като в констативния протокол от 26.06.2012 г. е вписано, че сградите, находящи се в общинския имот, са необитаеми към момента на проверката, това води до извод, че не е налице неоснователно владение или държане на имота. От посоченото е ясно само, че към момента на проверката постройките са били необитаеми. В самата жалба до съда "Тирекс" ЕООД е заявило категорично правото си на собственост върху една от постройките, от което следва, че не оспорва владението си върху тази постройка. Нещо повече - жалбоподателят изразява своето становище за осъществено владение на правно основание, позовавайки се на строителното разрешение по чл. 120 ППЗТСУ (отм.) и на договора за покупко-продажба от 01.06.2004 г. и в жалбата си заявява, че не спори относно местонахождението на постройката му в общинския имот, предмет на заповедта. В този смисъл изводите на съда не кореспондират с доказателствата по делото и със становищата на страните. При безспорното признание на "Тирекс" ЕООД, че осъществява владение на общинския имот в качеството си на собственик на изградената в него постройка, остава спорен фактът, дали владението се извършва на валидно правно основание. Постройката, чийто собственик твърди да е "Тирекс" ЕООД, е изградена през 1992 г. от КФ "Кронос" въз основа на разрешение за строеж № 46/13.05.1995 г., издадено на основание чл. 120 ППЗТСУ (отм.) С договор за покупко-продажба от 01.06.2004 г., който е в писмена форма с нотариална заверка на подписите, СД "Ню Шанс-Николов и сие" - клон Пловдив, приобретател на постройката от КФ "Кронос", продава същата на "Тирекс" ЕООД. В договора постройката е описана като сграда-ресторант "Ню Шанс". Посочената постройка е незаконна и е подлежи на премахване на следните основания: Съгласно § 50а от ПЗР на ЗТСУ - ДВ, бр. 124/1998 г. (отм.) разрешенията за строеж и одобрените проекти за постройки, изградени върху държавни и общински терени, без да са предвидени по действащите подробни градоустройствени планове, но са били допустими като временно строителство по реда на отменената ал. 4 на чл. 120 от ППЗТСУ към момента на разрешаването им, губят действие по право след изтичането на срока, за който са разрешени, но не по-късно от три години от влизането в сила на изменението и допълнението на ППЗТСУ (ДВ, бр. 6 от 1998 г.), като строежите се премахват по реда на чл. 160. Изключение от това правило е предвидената възможност в § 50а, ал. 3 от ПЗР на ЗТСУ (отм.) на постройката да бъде даден постоянен градоустройствен статут и бъде изменен градоустройствения план по молба на собственика на постройката в шестмесечен срок от влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, приет на 14.Х.1998 г., до областния управител, съответно до кмета на общината. По същия начин е уреден статутът на тези постройки и в § 6а от ПР на ППЗТСУ /нов - ДВ, бр. 6/1998 г./. Съгласно § 50а, ал. 5 за общинските имоти решението за постоянен градоустройствен статут се взема от общинския съвет. По делото няма нито доказателства, нито дори и твърдения за проведено производство за предоставяне на градоустройствен статут на временната постройка, поради което липсва правно основание тя да бъде запазена и върху нея да се осъществява владение. Неоснователно е и позоваването на § 17 на ПР на ЗУТ, съгласно който с решение на областния управител или на общинския съвет строежи с временен устройствен статут, изградени по реда на отменената (ДВ, бр. 6 от 1998 г.) ал. 4 на чл. 120 от Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство върху земя - държавна или общинска собственост, могат да се запазят до реализиране на строежите, предвидени с действащ подробен устройствен план или до получаване на траен градоустройствен статут в шестмесечен срок от влизането на този закон в сила. И в двете хипотези постройката може да бъде запазена след решение на общинския съвет и проведена процедура по посочения в закона ред, в какъвто смисъл няма представени доказателства. Още по-малко може да се приеме като правно основание за осъществявано владение върху постройката договорът с нотариална заверка на подписите, който е нищожен поради липсата на форма съгласно чл. 26, ал. 2 във вр. с чл. 18 от ЗЗД. Поради тези съображения касационната жалба на кмета на община Пловдив се явява основателна. "Тирекс" ЕООД не владее постройката на валидно правно основание, а като следствие от това - и терена, върху който тя е изградена. Касационната инстанция не възприема сочения от административния съд довод, че в административния акт липсват данни за лицето, спрямо което е установено владение или държане на общинския имот. В обстоятелствената част на заповедта подробно са описани фактите относно изградените постройки и собствеността върху тях. Поради това в диспозитивната част е постановено да бъде връчена заповедта на собствениците на постройките в качеството им на заинтересовани лица. Липсата на изричен диспозитив по отношение изземването от всяко конкретно заинтересовано лице е следствие от това, че предмет на изземване е терена, върху който са изградени постройките, а не самите постройки. По отношение на отделните сгради и павилиони в имота, теренът има характера на обща част, която се ползва за нуждите на всяка постройка. Поради това изземването му не е възможно да се определи индивидуално от всеки един собственик на постройка. Предвид посочените доводи, обжалваното решение следва да бъде отменено, като спорът бъде решен по същество. Видно от доказателствата по делото ответникът по касационната жалба - "Тирекс" ЕООД - Пловдив, владее общинския терен, разположен в УПИ II, кв. 19 по плана на гр. Пловдив, "Младежки хълм", без правно основание. С оглед на това заповед № РД-12-949/03.07.2012 г. на кмета на община Пловдив, издадена на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОС, е законосъобразна и подадената срещу нея жалба от дружеството следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,

Цитирани разпоредби

4