Решение № 5253 от 23.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4161/2017 г.

Решение № 5253 от 23.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4161/2017 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на И. М. С., чрез процесуалния му представител адв. А. Т. - САК, срещу Решение № 876 от 15.02.2017 г., постановено по адм. дело № 11650/2016 г. от Административен съд С.-град. Н. са доводи за неправилност на съдебния акт, като постановен при неправилно приложение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и присъждане на понесените по делото разноски, представляващи възнаграждение за осъществено процесуално представителство. Ответната страна - Комисията за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалния си представител юрк. Н. И., оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и иска неговото оставяне в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на търсените от касатора разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил исковата молба на И. М. С. срещу Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с която претендира да му бъде признато право на обезщетение в размер на 5 820 лв. за претърпени имуществени вреди вследствие оставането му без работа за периода от 01.02.2014 г. - 01.08.2014 г., ведно с мораторната лихва върху сумата от влизане в сила на решението на съда за отмяна на уволнението, до подаване на исковата молба - 24.11.2016 г., в размер на 1 057.57 лв. и законната лихва, върху посочената сума на обезщетението, от подаването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски. При постановяване на съдебния акт, решаващият съд приема за установено, че служебното правоотношение на ищеца, заемал длъжността главен експерт в отдел "Контрол" на дирекция "Регулиране и контрол - Водоснабдителни и канализационни услуги" в ДКЕВР (сега КЕВР), е прекратено със Заповед № ЧР-022 от 27.02.2013 г. на Председателя на ДКЕВР, считано от 01.03.2013 г., от която дата ищецът не заема държавна служба. Приел е още, че с Решение № 3031 от 08.05.2014 г., постановено по адм. дело № 4525/2013 г. от АССГ, оставено в сила с Решение № 1506 от 11.02.2015 г., постановено по адм. дело № 8057/2014 г. от ВАС, е отменена, като незаконосъобразна заповедта, с която е прекратено служебното правоотношение на С. Въз основа на влязлото в сила съдебно решение, със заповед № ЧР-ДС № 48 от 25.02.2015 г. на Председателя на ДКЕВР И. С. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност. Въз основа на тази фактическа установеност първостепенния съд е приел, че искът е неоснователен "поради неправилно посочен период, за който се претендира обезщетение". След като служебното правоотношение е било прекратено, считано от 01.03.2013 г., то обезщетението следва да се претендира за периода от 01.03.2013 г. да 01.09.2013 г., но ищецът е посочил като исков период времето от 01.02.2014 г. до 01.08.2014 г., който е "извън законоустановения шестмесечен период" по чл. 104, ал. 1 ЗДСл. Отделно от това съдът е констатирал, че за времето от 01.03.2013 г. до 01.01.2014 г. ищецът е получавал обезщетение за безработица по реда на чл. 54б от Кодекса за социалното осигуряване, като това време му е зачетено и за трудов стаж. "Очевидно, за да не връща полученото обезщетение за безработица, ищецът претендира периода на исковата молба след изтичане на този, през който е получил обезщетението (за безработица - б. м.), но това е в противоречие със смисъла на закона. В случая се претендира репариране на едни и същи вреди двукратно, което е недопустимо", сочи съдът в мотивите си. Решението е валидно, допустимо и неправилно. На базата на изяснена фактическа обстановка и събрани в пълен обем доказателства, съдът е приложил неправилно материалния закон. Решението ще следва да се отмени, а спорът да се реши по същество. Спорният въпрос по делото, породил се от указанията на съда и възраженията на страните, е: от кой момент ищецът може да претендира обезщетение по реда на чл. 104, ал. 1 ЗДСл - от момента, в който е прекратено служебното му правоотношение; от момента, в който влезе в сила актът, с който заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е отменена или в който е да е произволен момент от "цялото време", през което държавният служител е останал без работа. Прочита на нормата на чл. 104, ал. 1, предл. първо ЗДСл дава ясен и категоричен отговор на поставения въпрос: "Когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. ... С други думи, лицето се обезщетява за целия период, през който не заема държавна служба, а не само за първите 6 месеца от този период, каквото тълкуване са дали първостепенният съд и ответникът по касация. Това е така тъй като претенцията за обезщетение е в зависимост от развитието на административното производство по оспорване на административния акт или съдебноадминистративното производство по оспорване на акта пред една или две съдебни инстанции. "Нормата не следва да се тълкува стеснително поради факта, че правното положение на субекта не се променя в зависимост от времевите граници, обхващащи висящността на съдебноадминистративния спор". (мотиви от решение № 1507/02.02.2018 г. постановено по адм. дело № 5699/2017 г., V отд, ВАС). Затова ищецът следва да представи доказателства за това, че: 1. Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е отменена от органа по назначаването или от съда с влязъл в сила акт; 2. Уволнението е признато за незаконно със същия акт; 3. Продължителността на времето, през което държавният служител не е заемал държавна служба (за конкретния случай), за да се признае основателност на претенцията за обезщетяване по реда на чл. 104, ал. 1 ЗДСл. Посочването на исковия период касае единствено времето, за което лицето твърди, че не е заемало друга държавна служба. Каквато и да е продължителността на това време, законодателят е преценил, че обезщетение ще му бъде признато само за шест месеца. В конкретния случай ищецът е доказал, че не е заемал държавна служба, нито е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер за целия период от 01.03.2013 г. до 25.02.2015 г., когато е бил възстановен на работа със Заповед № ЧР-ДС № 048 от 25.02.2015 г. с основно месечно възнаграждение от 970 лева. Но обезщетение, съгласно нормата на закона не му се дължи за целия този период, а само за 6 месеца от него. Поради това, че е посочил периода от 01.02.2014 г. до 01.08.2014 г. (шест месеца) и през този период е доказал, че не е заемал дружа държавна служба, то искът му е основателен, тъй като за този период са налице елементите от фактическия състав на нормата на чл. 104, ал. 1 ЗДСл. Предивид писмените доказателства по делото, претенцията е доказана до размера на 5 820 лева (6 х 970 = 5 820). Основателността на главния иск обоснова и основателност на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на лихва за забава върху сумата на обезщетението. Мораторна лихва е дължима за периода от 11.02.2015 г., когато решението на съда за отмяна на уволнението е влязло в сила до датата на завеждане на исковата молба - 24.11.2016 г., в размер на 1 057.57 лв. (т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2005 г., постановено по ТД № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС), а законната лихва - от датата на завеждане на исковата молба - 24.11.2016 г. до окончателното изплащане на задължението. Неотносимо към настоящия спор е обстоятелството на получаване на обезщетение за безработица по реда на чл. 54а и сл. КСО. Това е друг ред за обезщетяване, на друго правно основание и с други правни последици (вж. чл. 54е, ал. 1 и ал. 2 КСО). С оглед изхода на спора и своевременно заявената претенция, на касатора следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Видно от представения договор за правна защита и съдействие от 13.03.2017 г. разноските за водене на делото, заплатени от И. С. на адв. Т. възлизат на 880 лв., които следва да му бъдат възстановени от бюджета на ответника. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение,