Решение № 10662 от 15.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5981/2013 г.

Решение № 10662 от 15.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5981/2013 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ева Ангелова Тончева от гр. София срещу решение № 140 от 21.03.2013 г. по адм. дело № 359/2012 г. на Административен съд - гр. Велико Търново. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на Ева Ангелова Тончева от гр. София срещу решение № 11 от 07.03.2012 г. и решение № 9 от 05.03.2012 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Велико Търново, с които са отхвърлени жалбите й срещу разпореждане № О-04-999-02-00850312 от 17.11.2011 г. (отказ да й бъде отпуснато парично обезщетение за бременност и раждане за остатъка от 135 до 410-тия календарен ден след раждането) и срещу разпореждане № О-04-999-02-00032910 от 23.01.2012 г. (отказ да й бъде отпуснато обезщетение за отглеждане на малко дете), които разпореждания са издадени от ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите. С двете оспорени от Ева Ангелова Тончева решения административният орган (директорът на РУСО) е приел, че няма възникнало осигурително правоотношение, каквото жалбоподателката претендира като породено от трудово правоотношение, поради което нито е налице осигурителен стаж на Ева Ангелова Тончева, нито тя всъщност има качеството на осигурено лице. За да отхвърли жалбите на Ева Ангелова Тончева срещу посочените решения на директора на РУСО Административен съд - гр. Велико Търново е приел от фактическа страна, че представеният по делото трудов договор от 01.12.2008 г. е бил регистриран чак на 20.07.2009 г., а осигурителни вноски за жалбоподателката са били внесени още по-късно - на 07.12.2009 г. - след като осигурителният риск бременност е бил вече настъпил. От правна страна съдът е приел, че жалбоподателката не е започнала да упражнява трудова дейност, поради което не е имала качеството на осигурено лице. Единственото установено по делото вписване на жалбоподателката в разплащателните ведомости за заплата е за м. юни 2009 г. и ако се приеме, че за този месец е дължима осигурителна вноска, това обстоятелство не променя извода, че жалбоподателката няма право на парични обезщетения по чл. 48а и чл. 52а КСО, защото няма поне 12 месеца осигурителен стаж. Това решение е правилно, а изложените към него мотиви напълно се споделят от настоящия състав на Върховния административен съд, шесто отделение. Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност (чл. 10, ал. 1 КСО), а упражняването на трудова дейност е фактическо обстоятелство, което следва да бъде установено. Внасянето на осигурителни вноски е гаранция за дължимата солидарност на осигурените лица, която е основен принцип на осигуряването (чл. 3, т. 2 КСО). Право да получи от общите фондове на държавното обществено осигуряване има този, за когото е установено, че е участвал с осигурителни вноски в тях. Касационната жалба е неоснователна по изложените в нея доводи за касационни основания. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че решението на административния съд е недопустимо. Решението финализира редовно първоинстанционно съдебно производство по допустима жалба срещу подлежащ на оспорване административен акт. Писмената защита на жалбоподателката е подадена в съда на 22.03.2013 г., т. е. след предоставения от съда 10-дневен срок, който е изтекъл на 21.03.2013 г., като липсват доказателства тя да е подадена в срока по пощата. Постановяването на съдебното решение на 21.03.2013 г., не го прави недопустимо, защото не лишава страните от възможността да представят писмени защити по делото и поради това процесуалното право на защита на жалбоподателката не е нарушено. Още повече, че писмената й защита е постъпила в съда след като определения за това срок е бил вече изтекъл. Постановяването на съдебното решение на датата, на която изтича срокът за представяне на писмени защити от страните, може да бъде съществено нарушение на съдопроизводствените правила, ако с нея са инвокирани съществени правни или фактически доводи, които са останали необсъдени от съда. Позоваването на влязлото в сила решение № 544 от 14.12.2001 г. по адм. дело № 1034/2011 г. е неоснователно. С това решение е разрешен спорът за законосъобразността на постановеното от длъжностното лице по чл. 40, ал. 3 КСО спиране на производството за изплащане на исканите от жалбоподателката обезщетения за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете. Очевидно този правен спор е съвсем различен от сега разрешения, поради което силата на пресъдено нещо по първото решение не изключва сега проведеното от Великотърновския административен съд съдебно производство с предмет законосъобразността на отказите да бъдат изплатени исканите от жалбоподателката обезщетения. На първо място оспорените по двете дела - адм. д. № 1304/2011 г. и сега обсъжданото адм. д. № 359/2012 г. - административни актове са различни и на второ място, приетото за установено от фактическа страна по първото дело не е пречка, особено при наличието на нови доказателства, по второто дело да бъде направен различен извод. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,