Решение № 162 от 5.10.2016 г. на ВКС по т. д. № 287/2016 г.

Решение № 162 от 5.10.2016 г. на ВКС по т. д. № 287/2016 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Евгений Стайков Производството по делото е образувано по предявен от Е. В. А. против [фирма] - [населено място] иск за отмяна на арбитражно решение, постановено на 29.01.2015 г. по вътрешно арбитражно дело /в. а. д./ № 1504/2014 г. по описа на арбитър Б. Г. В исковата молба на Е. В. А. се твърди, че ищцата е наследник на В. П. А., починал на 26.02.2014 г. Сочи се, че на 25.12.2015 г. ищцата е получила покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 20158240402562 при ЧСИ К. П., от която същата е установила, че изпълнителното дело е образувано по изпълнителен лист, издаден на 16.06.2015 г. по ч. гр. д. № 3465/2015 г. на СГС, VI 18 с-в, въз основа на арбитражно решение срещу баща й В. П. А. Поддържа се, че В. А. е починал преди датата на образуване на арбитражното производство по в. а. д. № 1504/2014 г. по описа на арбитър Б. Г., по което дело е постановено решението, въз основа на което е издаден изпълнителния лист. Сочи се, че са налице всички хипотези по чл. 47 от т. 1 до т. 6 ЗМТА за отмяна на арбитражното решение. С писмена молба от 4.04.2016 г. ишцата е посочила, че поддържа отмяна на арбитражното решение на основание чл. 47, т. 2 ЗМТА - поради липсата на арбитражно споразумение, респ. поради неговата недействителност, на основание чл. 47, т. 3 ЗМТА - поради противоречие на арбитражното решение с обществения ред на Р България, на основание чл. 47, т. 4 и т. 5 ЗМТА - поради неучастие на страната в производството по независими от нея причини и на основание чл. 47, т. 6 ЗМТА - поради незаконосъобразно образуване на арбитражния съд. В заседанието на 28.09.2016 г. и в представената писмена защита пълномощникът на ищцата поддържа наличието на всички посочени по-горе основания по чл. 47 ЗМТА като излага конкретни съображения за наличието на основанието по чл. 47, т. 3 ЗМТА - противоречие на арбитражното решение на обществения ред на Република България. Претендира присъждане на разноски общо в размер на 1 027.20 лв., за които представя списък по чл. 80 ГПК. В отговора на исковата молба и в допълнителен отговор от 3.05.2016 г. ответникът [фирма] оспорва основанията за отмяна по чл. 47, т. 2, т. 3, т. 5 и т. 6 ЗМТА. Ответното дружество признава основателността на исковата претенция по чл. 47, т. 4 ЗМТА. Счита, че арбитражното решение следва да бъде отменено на основание чл. 47, т. 4 ЗМТА като делото бъде върнато за ново разглеждане на арбитъра ад хок Б. Г. ВКС, ТК, II-ро т. о., съобразявайки, че исковата молба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, намира следното: Видно от приобщените към делото материали по арбитражно дело № 1504/2014 г. на арбитър Б. Г., арбитражното производство е било образувано по исковата молба на [фирма] против В. П. А. и П. Н. Д., депозирана на 11.12.2014 г. С решение от 29.01.2015 г. ответниците са осъдени солидарно да заплатят на [фирма] сумата 6 897.40 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на постановяване на решението, сумата 85 лв. - разноски за арбитражното производство и сумата 525.90 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Не се спори по делото, а и от представените с исковата молба препис-извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници се установява, че наследодателят на ищцата и ответник по арбитражното производство В. П. А. е починал на 26.02.2014 г. - т.е. приблизително 9 месеца преди предявяването на исковата молба, въз основа на която е образувано арбитражното дело и е постановено арбитражното решение. Настоящият състав намира, че предявеният иск е основателен и доказан по чл. 47, т. 3 пр. 2 ЗМТА за отмяна на арбитражното решение в частта му, с която е осъден наследодателят на ищцата В. А.. В останалата му част, с която П. Д. е осъден солидарно да заплати исковите суми, арбитражното решение не е предмет на настоящото производство, тъй като солидарните длъжници не са необходими другари по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК и с оглед обстоятелството, че арбитражното решение не е атакувано от П. Д. Провеждането на арбитражно производство и постановяване на решение срещу физическо лице, което е било починало преди подаването на исковата молба, противоречи на обществения ред на Република България. С понятието "обществен ред" се обхващат тези повелителни норми, които образуват основата на правопорядъка, охраняващи основните ценности, чието зачитане трябва да бъде обезпечено. В практиката на ВКС по прилагане на чл. 47, т. 3 от ЗМТА се приема, че противоречие с обществения ред има тогава, когато са нарушени онези императивни правни норми от публичен характер, които са установени от Конституцията и формират основите на правовия ред в държавата. В чл. 122, ал. 1 от Конституцията на Република България е предвидено, че "гражданите и юридическите лица имат право на защита във всички стадии на процеса", която конституционна норма предполага участие в процеса на процесуално дееспособни лица. Несъмнено е, че починалото преди завеждане на делото физическо лице, няма процесуална дееспособност и не може да бъде страна по делото. В тази връзка постановеното арбитражно решение по отношение на В. А. противоречи да обществения ред по см. на чл. 47, т. 3 пр. 2 ЗМТА. Неоснователно е становището на ответното дружество, че обжалваното решение следва да бъде отменено на основание чл. 47, т. 4 ЗМТА и делото върнато на арбитражния съд за ново разглеждане. От една страна следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 47, т. 4 ЗМТА визира неуведомяването, респ. неучастието на страна в процеса, която е процесуално дееспособна. От друга страна, в случая връщането на делото за ново разглеждане от арбитражния съд е недопустимо, тъй като когато смъртта на страната предхожда процеса, това е пречка за самия процес, както в лицето на починалия, така и спрямо неговите наследници /проф. Ж. С. - Българско гражданско процесуално право, изд. 2002 г. стр. 153/. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцата направените от нея доказани разноски по делото, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК общо в размер на 1027.20 лв. /327.20 лв. - д. т. и 700 лв. - заплатен адвокатски хонорар/. Мотивиран от горното и основание чл. 47, т. 3 предл. 2 ЗМТА Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение