Решение № 13974 от 22.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4965/2010 г.

Решение № 13974 от 22.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4965/2010 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Георги Михайлов Острев срещу решение № 6 от 19.02.2010 г. по адм. д. № 8682/2009 г. на Административен съд София град, Първо отделение, 14 състав, с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост и затова следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменена процесната заповед и бъдат присъдени направените разноски по делото. Ответникът Директорът на Главна дирекция "Гранична полиция" МВР, чрез процесуалния си представител, излага становище, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Разноски не се претендират. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че по отношение на оспореното решение не са налице касационни основания и затова същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взема предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение, в производство по чл. 250 от ЗМВР във връзка с чл. 145 и сл. от АПК, е отхвърлена оспорването на Георги Михайлов Острев срещу заповед № 1297/6.04.2009 г. на Директора на Главна дирекция "Гранична полиция" МВР, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение като главен полицай - командир на отделение в ГКПП - Капитан Андреево от ГПУ - Свиленград към Регионална дирекция "Гранична полиция" - Елхово при Главна дирекция "Гранична полиция" МВР, категория "Д", поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО - по инициатива на органа по назначаването /предложение рег. № 3047/5.03.2009 г./, считано от датата на връчване на заповедта. При изяснена фактическа обстановка, съдът е направил обосновани и законосъобразни правни изводи. Не се спори, а и от представените писмени доказателства е видно, че жалбоподателят е придобил право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване, което е единственото условие за прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Това става по инициатива на органа по назначаването и спазване разпоредбата на чл. 268, ал. 1 от ППЗМВР, съгласно която органите по чл. 268амогат /но не са задължени/ да правят предложение. Изготвянето на предложение от прекия ръководител не е предпоставка за образуване на производство за прекратяване на служебно правоотношение на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, поради което не може да се приеме довода, че липсата на такова в конкретния случай сочи на съществено нарушение на административнопроизводствените правила. По отношение на процесната заповед не са налице основанията за оспорване по чл. 146 от АПК и затова обосновано и законосъобразно съдът е отхвърлил жалбата. Решението не е опорочено по смисъла на чл. 209 от АПК. Същото е валидно, допустимо и правилно. Касационната жалба е неоснователна и затова следва да бъде оставена без уважение. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,