Решение № 8321 от 11.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3022/2011 г.

Решение № 8321 от 11.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3022/2011 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Касаторът - Директорът на ДОУИ - Пловдив моли да бъде отменено решение № 1824/21.12.2010 г. по адм. д. № 1475/2009 г. на Пловдивския административен съд в частта, с което е обявен за нищожен РА № 900039/22.05.2009 г. на ТД на НАП - Кърджали като неправилно. Поддържа, че е допуснато касационно основание нарушение на процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмени бележки. АПВ били нищожни и не определяли задължения на ревизираното лице за м. 5 и 10.2006 г. Моли да му бъдат присъдени разноски. По съображения в писмени бележки моли жалбата на другата страна да бъде отхвърлена. Втора касационна жалба е подадена от "Балкан инвест" ООД против решението в частта, с която жалбата против РА е отхвърлена като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания нарушения на материалния и процесуалния закон. РА бил издаден от некомпетентен орган, поради неспазване на срока за извършване на ревизията. Подробни съображения излага в жалба и в писмени бележки. Моли да му бъдат присъдени разноски. По съображения в писмен отговор моли жалбата на другата страна да бъде отхвърлена. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими и подадени в срок, а разгледани по същество са неоснователни. С обжалваното решение административният съд е обявил за нищожен ревизионен акт № 900039/22.05.2009 г. на ТД на НАП - Кърджали в частта, с която не е признат данъчен кредит 3869 лв. и са начислени лихви за м. 5 и 10.2006 г. по фактури на "Маргинале" ЕООД и е отхвърлил жалбата против РА в останалата й част като неоснователна. Решението е поправено с решение № 46/10.01.2011 г. относно датата на РА. В мотивите си съдът е приел, че ревизионният акт е издаден в нарушение на чл. 133 и чл. 134 ДОПК в частта, с която са определени задължения по ЗДДС (отм.) за м. 5 и 10.2006 г., тъй като с АПВ № 755/27.06.2006 г. и АПВ № 1352/07.12.2006 г. на ревизираното лице е възстановен декларирания ДДС за възстановяване по справките-декларации за м. 5 и 10.2006 г. Законосъобразен е изводът на съда, че с цитираните АПВ данъчната администрация е признала правото на приспадане на данъка за м. 5 и 10.2006 г. в посочените в справките-декларации размери и за да се извърши изменение на признатите права на дружеството ревизията е следвало да се извърши по чл. 133 и 134 ДОПК, като заповедта за възлагане на ревизията е следвало да се издаде от териториалния директор, а не от началник сектор в ТД на НАП - Кърджали. В съответствие с процесуалните правила съдът е приел, че РА е нищожен за тези два периода след като ревизията е възложена от некомпетентен орган, който е определил и актосъставителя, издал РА. Доводите на първия касатор за неправилност на решението в тази част е неоснователен. Доводът за нищожност на АПВ е неоснователен. Едва с изменението на чл. 129, ал. 3 ДОПК от ДВ, бр. 108/19.12.2007 г. издаването на влязъл в сила АПВ не е пречка за повеждане на ревизия по общия ред за обхванатите с АПВ периоди. В случая АПВ са издадени и получили стабилитет преди 19.12.2007 г., с тях са признати права, които не могат да бъдат променяни поради настъпила след влизането им в сила правна промяна, касаеща правните последици на АПВ. Изменението на чл. 129, ал. 3 ДОПК не може да преуреди по нов начин вече възникнали правни последици на стабилни АПВ, издадени и влезли в сила, преди 19.12.2007 г. Неоснователен е и доводът на втория касатор за нищожност на РА, поради неспазен срок за провеждане на ревизията. За останалите ревизирани периоди РА е издаден от редовно овластен актосъставител и правилно съдът е приел, че РА за останалите периоди и в частта по ЗКПО не е нищожен. Неспазването на срока за провеждане на ревизията води до невъзможност да се ползват събраните след изтичане на срока на ревизията доказателства, но не и до нищожност на РА, който е издаден от компетентен орган. Законосъобразен е изводът на съда, че нарушението на чл. 35 ДОПК - да бъде възобновено служебно спряното ревизионно производство не е съществено и не съставлява основание за отмяна на РА. Решението е законосъобразно и в частта, с която съдът е отхвърлил жалбата против РА в частта за начислен ДДС за м. 9.2007 г. на основание чл. 9, ал. 2, т. 4 ЗДДС, чл. 10, т. 10 ЗДДС (отм.) върху стойността на СМР, извършени за подобрение на нает склад, за който наемният договор е прекратен на 1.09.2007 г. На основание чл. 25, ал. 3, т. 6 ЗДДС съдът е приел, че данъчното събитие настъпва на датата на фактическото връщане на вещта, което според анекса от 1.09.2007 г. е станало на датата на подписване на анекса. Законосъобразен е изводът на съда, че подобреният актив не е ползван 3 години и не са налице условията на чл. 9, ал. 2, т. 2 ЗДДС, за да се приеме, че не е налице доставка на услуги, извършена от ревизираното лице на собственика на подобрения склад. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и обосновано е приел, че пазарната цена на подобренията е определена по § 1, т. 8 и 10 б. "б" ДОПК, като при определяне на облагаемата основа от нея са приспаднати полагащите се амортизации. Обосновано съдът е приел, че пазарната цена на подобренията е определена чрез сравними неконтролирани цени между независими търговци, като за неконтролирана сделка е ползвана доставката на СМР от изпълнителя на СМР на ревизираното лице. Правилно съдът е приел, че в съдебния процес не е доказана друга пазарна цена на извършените СМР. Законосъобразен е изводът на съда, че датата на данъчното събитие следва да се определи по ЗДДС, който е в сила от 1.01.2007 г. и данъкът е станал изискуем по чл. 86 ЗДДС. В съдебното производство е представено споразумение от 3.01.2009 г. между ревизираното лице и собственика на склада, което обосновано съдът е приел като съставено за нуждите на процеса, след като не е представен по време на продължителната ревизия, нито при обжалването по административен ред. Обясненията на управителя на ревизираното лице от 28.02.2008 г. не са достатъчни, за да се приеме, че т. 1 и 2 от анекса от 31.08.2007 г. не са изпълнени и наемателят не е освободил склада в деня на подписване на анекса, както е посочено в т. 2 от него. В частта по ЗКПО съдът е обсъдил събраните доказателства и доводите на страните, и обосновано е приел, че определеният в РА корпоративен данък за 2006 г. е определен законосъобразно по чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.). Органите по приходите са увеличили финансовият резултат на дружеството с 20 000 лв. - разходи за СМР, неправилно осчетоводени като текущи разходи в нарушение на счетоводното законодателство. С отразяването на сумата като текущ разход по сметка 601 - разходи за материали, сумата е отразена в отчета за приходи и разходи, и води до намаление на финансовия резултат за годината. В РА е прието, че разходите за СМР представляват подобрение на нает актив и стойността им формира дълготраен нематериален актив, който е следвало да се отчитат по сметка 219 - други ДНМА като се отчитат по НСС - 38 - Нематериални активи. Правилно съдът е приел, че включването на дълготрайните нематериални активи в сметка от група 20 води до отразяване на актива в баланса на предприятието. Правилен е изводът на съда, че в РА законосъобразно е определен корпоративния данък за 2006 г. след увеличение на финансовия резултат с 20 000 лв. - разходи за подобрение на нает актив, които са осчетоводени в нарушение на счетоводното законодателство. Искането на дружеството да му бъдат признати амортизации на дълготрайния нематериален актив е неоснователно по чл. 23, ал. 3, т. 11 ЗКПО (отм.), който изисква данъчно признатият размер на разходите за амортизации да е отразен в данъчния амортизационен план, което условие в случая не е изпълнено. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото разноските следва да останат върху страните, както са направени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, Върховният административен съд, I отделение,