Решение № 13029 от 30.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12575/2015 г.

Решение № 13029 от 30.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12575/2015 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от Р. П. Г., чрез адв. Й. А. срещу Решение № 1812 от 8.09.2015 г., постановено по адм. д. № 984 по описа на Административен съд - В. (АС - В.) за 2015 г. С него е отхвърлен предявеният от настоящия касационен жалбоподател иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) - В. за присъждане на обезщетение в размер на 300,00 (триста) лв. за претърпени имуществени вреди във връзка с водене на нахд № 1477 по описа на Районен съд - В. за 2014 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.04.2014 г. до окончателното изплащане на обезщетението. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и поради неговата необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорват се направените от съда изводи, че липсват доказателства за претърпени от Г. вреди, които да са пряка и непосредствена последица от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. Неправилно съдът приел, че непредставянето на доказателства за заплащане на адвокатското възнаграждение в хода на съдебното административнонаказателно производство води на извод за неоснователност на предявения иск, по причина, че претендираната имуществена вреда не е доказана. Според касационния жалбоподател, тези разноски не подлежат на доказване в съдебното административнонаказателно производство, а в специалното исково производство. По подробно изложените в жалбата съображения се обосновава наличието на всички кумулативни предпоставки за реализиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Иска се отмяната на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което ОД на МВР - В. да бъде осъдена да заплати на Г. обезщетение в размер на 300,00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на исковата сума. Претендират се сторените в касационното производство разноски. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. По делото е постъпила молба с характер на писмена защита по съществото на спора. Ответникът - ОД на МВР - В. не представя писмен отговор на касационната жалба. В съдебно заседание пред настоящия съд, не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Административен съд - В. е разгледал предявения от настоящия касационен жалбоподател иск срещу ОД на МВР - В., с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с който е поискано осъждането на ответника да заплати на Р. П. Г. обезщетение в размер на 300,00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 29.04.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, за претърпени имуществени вреди във връзка с водене на нахд № 1477 по описа на Районен съд - В. за 2014 г. за отмяна на НП № 20702/2007 г., издадено от началника на Група в Сектор "ПП - КАТ" към ОД на МВР - В., представляващи заплатено от Г. адвокатско възнаграждение за процесуалното му представителство по посоченото дело. Установено е от първоинстанционния съд, че с Наказателно постановление № 20702/2007 на Г. са наложени административни наказания глоби. Посоченото наказателно постановление е обжалвано пред Районен съд - В.. Б. е отменено с Решение № 517 от 23.05.2014 г., постановено по нахд № 1477 по описа на този съд за 2014 г. Съдът приел за безспорно, че по посоченото дело Г. е бил представляван от адв. Й. А., за когото било представено само пълномощно. Приложеният към исковата молба договор за правна защита и съдействие не бил представен пред Районен съд - В.. В същия било отразено, че е сключен на 29.04.2014 г., на която дата било осъществено в брой и плащането на договорената като адвокатско възнаграждение сума. При така установеното в решението от фактическа страна, съставът на АС - В. е приел, че предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, допустим е, като предявен срещу юридическото лице, от състава на което е органът, от чийто незаконосъобразен акт се претендира, че са причинени търсените в производството вреди, но разгледан по същество е неоснователен. Изложил е съображения, че от събраните по делото доказателства не се установява Г. да е претърпял имуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление. Направил е извод, че твърдяната от него имуществена вреда в размер на 300,00 лв., съставляваща заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство е недоказана. Този извод съдът е мотивирал със становището, че за да се присъди претендираната сума е необходимо да са ангажирани доказателства за действително сторени разноски, които да са приложени по делото, за което се претендира, че се направени. Приел е, че възможността за установяване на вредите от незаконосъобразното наказателно постановление, представляващи направени от ищеца разноски чрез заплащане на адвокатски хонорар е ограничена до представените във въззивното производство доказателства до приключване на устните състезания. Не било доказано наличието на причинна връзка между отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление и настъпилия вредоносен резултат. Изразил е становище, че на обезщетение подлежат действително настъпилите вреди, които са в пряка причинна връзка с отменения акт и са пряка и непосредствена последица от него, каквато заплатеното адвокатско възнаграждение не представлява. По тези съображения предявеният иск е отхвърлен. Решението е валидно, допустимо и правилно. С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Предявеният пред първоинстанционния съд иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Доколкото е установено от първоинстанционния съд, наличието на отменен с влязло в сила съдебно решение акт - наказателно постановление, налице е първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Въпреки това, в случая не са установени всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предвид което предявеният от Г. иск правилно е отхвърлен като неоснователен. Обосновано на приобщените по делото доказателства първоинстанционният съд е направил извод, че ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е доказал настъпването на твърдяната вреда. Макар да е установено, че по делото пред Районен съд - В. Г. е бил представляван от адв. Алексиев по силата на представено там пълномощно, безспорно е, че договор за правна защита и съдействие между този адвокат и настоящия касационен жалбоподател по чл. 36 от Закона за адвокатурата не е бил представен в хода на това производството. Въз основа на представеното пред Районен съд - В. пълномощно не може да бъде направен извод за възмездност на положения от адвоката труд в хода на производството пред районния съд. Представеният в производството, образувано по иска за обезщетение договор от 29.04.2014 г. не дава основание да бъде направен различен извод, тъй като същият няма достоверна дата и съвкупната преценка на доказателствата не дава основание и на настоящия състав да приеме, че договорът е бил сключен и сумата е била заплатена на посочената в него дата - 29.04.2014 г., тоест в хода на производството пред Районен съд - В.. В тази връзка, установява се, че пред Районен съд - В. адв. Алексиев е осъществил процесуалното представителство въз основа на пълномощно (не по конкретното дело), което няма връзка с представения към исковата молба договор за правна защита и съдействие, чийто гръб, оформен като пълномощно не е попълнен. Предвид изложеното, не може да се направи извод за настъпила вреда от отмененото наказателно постановление с постановеното от Районен съд - В. решение. По тези причини, решението като краен резултат е правилно и следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение