Решение № 14198 от 3.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3077/2011 г.

Решение № 14198 от 3.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3077/2011 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по подадената от "ЕС ДЖИ ГРУП" - ООД със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. "Струга" № 21, ет. 1, ателие 2 чрез процесуалния му представител адв. Амуджиев касационна жалба срещу решение № 2532 от 8.12.2010 г. на Административен съд - гр. Варна, постановено по адм. д. № 2322/09 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт / РА / № 030900495 от 20.05.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 398/30.07.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради необоснованост, съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, същественото процесуално нарушение, допуснато от съда, е свързано с разместването на доказателствената тежест в процеса и възлагането й на жалбоподателя, като същевременно не е отчетено обстоятелството, че в хода на ревизионното производство не са събрани доказателства, установяващи фактическите твърдения в РА. Липсва каквото и да е законово основание от предходните доставчици да се изискват документи и писмени обяснения. Непредставянето на такива не може да обоснове извод за липсата на реално осъществени доставки. След като органът по приходите не е намалил начисления данък от ревизираното дружество по реализираните от него доставки, то косвено е признал, че получените от него такива са реални. В хода на съдебното производство са представени множество частни документи, които не са обсъдени от съда, както и свидетелските показания и не става ясно дали той ги възприеме като истински или като неистински във връзка с оспорването им от страна на ответника. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА като незаконосъобразен. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП - оспорва същата по съображения, изложени от процесуалния му представител юрк. Димова в писмено становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - гр. Варна е бил РА № 030900495 от 20.05.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 398/30.07.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на ревизираното дружество на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС за данъчния период м. юни 2008 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Експорт интернешънъл 07" ЕООД, "Алцена Комерс" ЕООД, "Драгомиров строй" ЕООД, "Ем фуудс" ЕООД, "Ил комерс" ЕООД, в общ размер 131 471.52 лв. и е определено задължение за внасяне на ДДС в размер на 131 471.47 лв. и лихва - 16 625.45 лв. За да отхвърли жалбата на "ЕС ДЖИ ГРУП" - ООД срещу РА, съдът е изложил следното в мотивите на своето решение: От фактическа страна е установено следното: Отказано е право на приспадане на данъчен кредит по две фактури, издадени от "Експорт интернешънъл 07" ЕООД, с предмет "строителни материали по опис"; по три фактури, издадени от "Алцена Комерс" ЕООД, с предмет "транспортна услуга", "изкопни работи" и "инертни материали"; по три фактури, издадени от "Драгомиров строй" ЕООД, с предмет "строителни материали по опис"; по седем фактури, издадени от "Ем фуудс" ЕООД, с предмет: "хангал" и "арматура"; по две фактури, издадени от "Ил комерс" ЕООД, с предмет: "СМР по договор". В хода на ревизията са изготвени искания за представяне на документи и писмени обяснения, които са връчени по реда на чл. 32 от ДОПК, поради неоткриване на адресите за кореспонденция на представляващите дружествата - доставчици или упълномощени от тях лица. От страна на "Експорт интернешънъл 07" ЕООД, "Алцена Комерс" ЕООД и "Драгомиров строй" ЕООД не са постъпили писмени обяснения или документи. Представляващият "Ем фуудс" ЕООД е подал декларация, с която декларира, че не знае каква дейност е извършвало дружеството, какви машини, съоръжения или активи има. От страна на "Ил комерс" ЕООД след срока са представени доказателства, от които се установява, че процесните фактури са включени в дневника за продажбите и справката-декларация по ЗДДС. Същите касаят извършването на изкопни работи по договор № ЕИ-08/14.01.08 г. на обекти в кв. "Изгрев" на ул. "Хан Кардам" и ул. "Фюдур Успенски". Представени са два протокола, с които се установяват извършените и подлежащи на плащане СМР. Съгласно уведомленията по чл. 62, ал. 4 от КТ дружеството има сключени трудови договори с две лица - общ работник за поддържане на сгради и електромеханик. Органът по приходите е приел, че не са представени доказателства за реалното извършване на доставки на стоки и услуги по процесните фактури. В хода на съдебното производство от страна на жалбоподателя е представен договор за СМР, с който той възлага на "Алцена Комерс" ЕООД извършването на подготовка на строителна площадка на обект "Многофункционален търговско-развлекателен комплекс Галерия Варна". От протоколите за установяване на извършените и подлежащи на плащане СМР е видно, че се касае за изваждане на 2 броя цистерни, вкопани на дълбочина 8 м. под съществуващи постройки, уплътняване и изравняване на терен, разрушаване на бетонови фундаменти на сгради. Представени са описи към фактурите за доставка на строителни материали, приемо-предавателни протоколи, товарителници и пътни листи. Съдът е обсъдил събраните доказателства и заключението на вещото лице по назначената ССЕ и е приел, че те не доказват относими към спора обстоятелства, свързани с реалността на доставките, а именно - къде са товарени строителните материали и дали това място представлява склад, в който са съхраняване именно строителни материали, собственост на посочените доставчици, доказателства за това, че доставчиците са разполагали с посочените във фактурите строителни материали като налични, за да ги предадат на получателя, доказателства за това, че "Алцена Комерс" ЕООД разполага с необходимите транспортни средства и шофьор за осъществяване на транспортните услуги, съответно - с необходимата техника и работници за осъществяване на строителните услуги. Не е доказано и извършването на изкопни работи от "Ил комерс" ЕООД, по отношение на което дружество е установено, че не разполага със строителни работници и необходимата строителна техника за това, а изкопните работи са извършвани на два обекта едновременно. Така постановеното решение е правилно. Неоснователен е доводът на касатора, че в хода на ревизионното производство не следва да се изискват обяснения и документи от трети лица /в случая преките доставчици/. Доказателствата за установяване на релевантните за признаването на правото на приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице факти, свързани с реалността на доставките, следва да се съхраняват при доставчиците. Доказателства от предходни доставчици не са изисквани, каквито твърдения има в касационната жалба. Поради непредставянето на изисканите документи от доставчиците, органът по приходите е приел, че реалността на доставките не е установена. Не са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на съдебното производство. Няма разместване на доказателствената тежест в процеса. Във връзка с твърденията си и с цел установяване на правото си на приспадане на данъчен кредит жалбоподателят е представил писмени доказателства в производството пред първоинстанционния съд. В изпълнение на изискването на чл. 160, ал. 1 от ДОПК да реши правния спор по същество съдът е обсъдил тези доказателства и е достигнал до правилни изводи. Вещото лице по назначената ССЕ не е извършило проверка на счетоводните документи в счетоводствата на доставчиците, а е проверило само тези документи, които са му били представени от жалбоподателя. Именно поради това, не е било в състояние да извърши проверка на стоковите сметки на доставчиците и не е могло да установи, че те са разполагали с посочените във фактурите видове и количества строителни материали, за да могат да ги доставят на получателя. От товарителниците и пътните листи не се установява къде точно са товарени строителните материали и къде са разтоварвани. Не е доказано, че местата, където са товарени представляват складове за строителни материали, в които се съхраняват именно такива, които са собственост на посочения доставчик. Свидетелските показания на свидетеля Кецаров, който твърди, че работи като шофьор в "ЕС ДЖИ ГРУП" - ООД и е извършвал превоз на строителни материали, също не се установява от кои точно складове в София е товарил материалите и къде точно се намират тези складове. Правилно съдът е приел също така, че липсват каквито и да било доказателства за това, че "Алцена Комерс" ЕООД действително е осъществил транспортни доставки и изкопни работи на обект "Многофункционален търговско-развлекателен комплекс Галерия Варна". Показанията на свидетеля Икономов също не установяват извършване на изкопните работи от този доставчик. Не е доказано и извършването на СМР, описани в договора, от "Ил комерс" ЕООД. Съдът не е приел, че така представените документи са неистински, а ги е обсъдил и е достигнал до верния извод, че не доказват реалността на доставките, което е основният спорен въпрос по делото. С оглед на изложеното, решението на АС - Варна като правилно и законосъобразно на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отд.