Решение № 385 от 12.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 314/2010 г.

Решение № 385 от 12.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 314/2010 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Главният прокурор е отправил по реда за възобновяване на наказателните дела (глава тридесет и трета от НПК) искане за отмяна на определението на Белоградчишкия районен съд от 11 февруари 2010 г. по чнд № 261/2009 г. и връщане на делото за ново разглеждане. С посочения съдебен акт е определено общо наказание на осъдения С. Т. К., осъден по шест други дела на същия и на Монтанския районен съд, за извършени в съвкупност престъпления (чл. 23 - 25 НК). Съдебният акт е влязъл в сила без да бъде проверяван от следваща инстанция. Според отправеното искане по реда на възобновяването, съдът е пропуснал да съобрази още едно-седмо, предишно дело на С. К., по което, в дадения му изпитателен срок на условното осъждане (чл. 66 НК) той е извършил престъплението по едно от шестте дела. Според главния прокурор възникналият по тази причина рецидив за осъдения изисква ново групиране на наложените му наказания, което да утежни отговорността му най-малко поради задължението да изтърпи отделно лишаването от свобода, наложено по седмото дело (смята обаче, че при новото групиране трябва да бъде увеличен и предишният размер на общото наказание). Искането за възобновяване на делото е поддържано и в съдебното заседание на тази инстанция, а осъденият и неговият защитник са за неговото отхвърляне като неоснователно. Върховният касационен съд намери искането за неоснователно. Липсват претендираните (по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК) или други основания за възобновяване на делото. Престъплението по нохд № 276/2004 г. на МРС е наистина извършено в изпитателния срок, даден при условното осъждане по нохд № 6/1994 г. на Монтанския окръжен съд - на 2 февруари 1998 г., в границите на трите години между 24 октомври 1996 г. и 24 октомври 1999 г. Рецидивирането на условно осъдения обаче не е единственото условие за изтърпяване на отложеното наказание - трябва да са налице и другите изисквания, които предвиждат чл. 68-69а НК, а от тяхното съчетано тълкуване следва безспорният извод, че наказанието на условно осъдения за престъпление, което той е извършил като непълнолетен, изобщо не подлежи на изтърпяване, ако в изпитателния срок е извършено ново престъпление по непредпазливост, дори за него също да е наложено лишаване от свобода (за подробности вж. р. 247/94-III, Сб., с. 33). Сегашният случай е точно такъв: условното осъждане по нохд № 6/1994 г. е за няколко престъпления, които С. Костов е извършил като непълнолетен и поради това наказанията му за тях - поотделно и общо, са определени след приложението и на чл. 63 НК; в изпитателния срок по това дело той е извършил непредпазливото престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "б" НК, за което е наказан с лишаване от свобода по нохд № 276/2004 г. Ръководен от изложеното и съобразно останалите приложими разпоредби в глава тридесет и трета от НПК, ВКС-I наказателно отделение