Решение № 4275 от 21.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14699/2018 г.

Решение № 4275 от 21.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14699/2018 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е образувано по касационна жалба на ДЗЗД "Братя Стойнови", притежаващо ЕИК 176454953, с адрес гр. Русе, ул. "Босилеград", № 10, подадена чрез адв. В. Минчева, против Решение № 1793/3.10.2018 г. на Варненски административен съд, VII състав, постановено по адм. д. № 1363 по описа за 2018 година на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на ДЗЗД "Братя Стойнови" срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 62 - ОП от 2.04.2018 г. на Директора на дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Варна, с която на дружеството е наложена ПАМ - запечатване на търговски обект - заведение за бързо хранене, находящо се в гр. Русе, ул. "Даме Груев" и забрана за достъп до него за срок от 5 дни. В полза на ТД на НАП - Варна са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. От съдържанието на КЖ може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита, че първоинстанционните мотиви са необосновани поради липсата на висящо административнонаказателно производство, т. к. с Резолюция от 25.05.2018 г. то е прекратено спрямо ДЗЗД, което не е извършител на нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 1 ЗАНН административнонаказателното производство се образува със съставяне на акт за извършено административно нарушение. Според предвиденото в ал. 2 от цитирания текст без приложен акт административно - наказателна преписка не се образува. Според касатора, Резолюцията от 25.05.2018 г. има характера на правораздавателен акт, десезира наказващия орган и прекратява производството. Касаторът моли в писмени бележки за отмяна на ПАМ и присъждане направените разноски. Ответникът по касация - Директорът на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Варна, не е изразил становище по КЖ. Представителят на ВАП дава подробно заключение за неоснователност на КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, допустимостта, валидността и правилността на обжалваното решение и след служебна проверка по чл. 218 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. В неоспорения по делото протокол за извършена проверка серия АА, № 0274184/29.03.2018 г. е отбелязано, че на 29.03.2018 година в търговски обект по смисъла на пар. 1, т. 41 ДР на ЗДДС - заведение за бързо хранене в гр. Русе, стопанисван от ДЗЗД "Братя Стойнови", е констатирано, че при извършване на покупка от проверяващия инспектор Н. Недев, заплатена в брой на работещата в обекта Д. Димитрова, не е издаден фискален касов бон от въведен в експлоатация и работещ ЕКАФП. В обекта се съхранява книга за дневните финансови отчети, като е налице разлика между разчетната касова наличност от ФУ и фактическата наличност. В подкрепа на тези констатации е описът на наличните парични средства в обекта, подписан от проверяващите и от продавача при проверката. Срещу ДЗЗД "Братя Стойнови" е бил съставен АУАН № F 379331 от 3.04.2018 г. за нарушение по чл. 25, ал. 1 и чл. 3, ал. 1 от Наредба № H-18/13.12.2006 г. на МФ, но впоследствие с Резолюция за прекратяване на административнонаказателното производство по № 343357 - F379331 от 25.06.2018 г. производството по ЗАНН е било прекратено, т. к. административнонаказателната отговорност е лична и спрямо ДЗЗД не може да бъде налагана санкция по този ред. Касационната инстанция установи, че липсва спор по фактите. Доводите на касатора са свързани единствено с прекратеното административнонаказателно производство, респективно при положение, че нарушението не е извършено от лицето, посочено като нарушител, спрямо същото не можело да се налага ПАМ. По този въпрос административният съд е изложил убедителни мотиви, които се споделят от касационната инстанция. Съгласно текста на чл. 186, ал. 1 ЗДДС, ПАМ се налага независимо от предвидените санкции. Приходният орган действа в условията на обвързана компетентност, като ирелевантно за случая е прекратяването на административнонаказателното производство срещу ДЗЗД. Резолюцията от 25.05.2018 г. съдържа мотиви, че дружествата, регистрирани по ЗЗД, не могат да са субекти на административнонаказателна отговорност, респективно същите да бъдат санкционирани с глоби или имуществени санкции. Оттук обаче не може да се аргументира извод, че спрямо ДЗЗД, осъществяващо търговска дейност, при която нарушава чл. 118, ал. 1 ЗДДС и чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н - 18/2006 г. на МФ, не може да бъде налагана ПАМ. По силата на чл. 9, ал. 2 ДОПК, в производствата по този кодекс, неперсонифицираните дружества се приравняват на ЮЛ. В чл. 2, т. 4 ЗСч е регламентирано, че неперсонифицираните дружества са предприятия със задължение да водят счетоводна отчетност. Обоснован е извода на Варненския административен съд, че за целите на данъчното облагане, гражданското дружество притежава качеството на самостоятелно задължено лице, осъществяващо независима икономическа дейност. В случая наложената ПАМ няма санкционен характер, а е с цел предотвратяване и преустановяване на нарушения и вредните последици от тях. Срокът на ПАМ по делото е към регламентирания минимум. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение