Решение № 15660 от 16.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1439/2020 г.

Решение № 15660 от 16.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1439/2020 г., IV о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба, подадена от Л. Луков за отмяна на влезли в сила решения с № 102/03.06.2019 г. по гр. дело № 1080/2018 г. по описа на Районен съд Самоков и решение № 1488/2019 г. по адм. дело № 1146/2019 г. по описа на Административен съд София област. Твърди се, че е налице отменително основание по чл. 239, т. 4 от АПК. Иска се и отмяна на Решение № 19/14.09.2000 г. на Областна комисия по чл. 14 от ЗВСГЗГФ, касаещо конкретни имоти и решение № 83/07.06.2001 г. на Поземлена комисия Самоков. Иска от съда да признае правото на възстановяване на 89, 5 дка гори и земи от частен горски фонд на [населено място]. Твърди се, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила съдебно определение с № 6790/23.05.2018 г. на Върховен административен съд по адм. д. № 6141/2018 г., което противоречи на описаните два съдебни акта, чиято отмяна се иска. Налице били и основания за отмяна по смисъла на чл. 239, т. 6 от АПК, тъй като съдилищата отказвали да изпълнят чл. 6, ал. 1 от ЕКПЧОС и да допуснат обжалваемост на всички касаещи възстановяване на собствеността върху гори административни актове. В допълнителна молба иска обявяване на неистинност и нищожност на двата, описани по – горе административни акт и съдебно определение с № 1255/19.08.2009 г. по адм. д. № 537/2009 г. на АССО. Ответната страна по искането за отмяна, в писмен отговор излага мотивирано становище за неоснователност на молбата. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Искането за отмяна е подадено в срока по чл. 240 АПК и е допустимо по отношение на първоначално посочените в искането две съдебни решения, с № 102/03.06.2019 г. по гр. дело № 1080/2018 г. по описа на Районен съд - Самоков и решение № 1488/2019 г. по адм. дело № 1146/2019 г. по описа на Административен съд София област. Искането за отмяна на определение № 1255/19.08.2009 г. по адм. д. № 537/2009 г. на АССО е недопустимо, тъй като на настоящия състав на ВАС е служебно известно, че с определение № 12346 от 17.09.2019 г. по адм. д. № 9124 от 2019 г. по описа на Върховен административен съд, молба за отмяна на същия акт е оставена без разглеждане поради подаването й до съда извън определените в чл. 240 от АПК срокове. Определението е оставено в сила с определение № 15220 от 12.11.2019 г. по адм. д. № 12629/2019 г. на петчленен състав на ВАС. т. е. налице са основанията на чл. 159, т. 6 от АПК за оставяне на искането без разглеждане и прекратяване на производството в тази му част. В производството по чл. 237 и следващите от АПК, се осъществява контрол върху съдебни актове, а не върху законосъобразността на административните актовете, поради което и искането за отмяна на актове на комисия по чл. 14 от ЗВСГЗГФ и на Поземлена комисия - Самоков не следва да се обсъжда. С Решение № 102 от 03.06.2019 г. по гр. дело № 1080/2018 г. по описа на Районен съд - Самоков е отхвърлена жалбата на Луков в частта, касаеща нищожност на решение № 83/07.06.2001 г. на Поземлена комисия - Самоков и е оставена без разглеждане в частта, с която се е искала отмяна на акта поради незаконосъобразност. С решение № 1488 от 06.12.2019 г. по адм. дело № 1146/2019 г. по описа на Административен съд София-област, решението на РС Самоков е оставено в сила. С определение № 6790/23.05.2018 г. на Върховен административен съд по адм. д. № 6141/2018 г. е отменено Определение № 373 от 02.04.2018 г. по адм. д. № 265 по описа за 2018 г. на Административен съд София-област, с което е оставена без разглеждане жалбата на Л. Луков от [населено място] против Решение № 83/07.06.2001 г. на Поземлена комисия - Самоков и е прекратено производството по делото. Следва да се има предвид това, че отмяната на влязло в сила съдебно решение или определение не е фаза на административен акт по реда на АПК, а самостоятелно, извънинстанционно производство, средство за защита срещу неправилни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното правно положение. В нормата на чл. 239 АПК изчерпателно са изброени случаите, в които тя е допустима, като според т. 4 на същия текст, отмяна може да се иска, когато между същите страни, за същото искане, на същото основание са постановени две влезли в сила решения, които си противоречат. Противоречието трябва да съществува между решения на еднакво компетентни правораздавателни органи, да е между самите решения. Следва да е налице пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които решенията са постановени. Само при установяване на кумулативно наличие на тези предпоставки, съгласно чл. 244, ал. 2 от АПК, съдът отменя неправилното решение. В този смисъл е и ТР № 6 от 25.11.2010 г. по тълк. дело № 4/2010 г. на Общото събрание на колегиите на ВАС. В случая липсва тъждество на делата. Както по – горе беше описано, с определението с № 6790/23.05.2018 г. на Върховен административен съд по адм. д. № 6141/2018 г. е отменено определение № 373 от 02.04.2018 г. по адм. д. № 265 по описа за 2018 г. на АССО, с което е оставена без разглеждане жалбата на Л. Луков от [населено място] против Решение № 83/07.06.2001 г. на Поземлена комисия - Самоков и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствени действия съобразно дадените указания. Именно на основание този съдебен акт, РС Самоков е разгледал жалбата на Луков срещу решението на Поземлена комисия – Самоков, а състава на АССО е упражнил касационен контрол върху него. Предвид описаното не е налице каквото и да е противоречие между орисаните актове, вписващо се в хипотезата на чл. 239, т. 4 от АПК. Напротив, налице е стриктно изпълнение на задълженията на двете съдебни инстанции за разглеждане и произнасяне по жалбата на Луков срещу решението на поземлена комисия. Посоченото като противоречащо на двете съдебни решения определение, има за предмет допустимостта на оспорването на Луков, а РС Самоков и АССО са се произнесли по законосъобразността на акта на Поземлена комисия – Самоков, т. е. производството макар и да са между едни и същи страни, са различни както по характер, така и по предмет. Останалите оплаквания в искането за отмяна за неправилност на двете съдебни решения са неотносими към посоченото основание за отмяна по реда на чл. 239, т. 4 от АПК, на които се основава искането, поради което не се следва да се обсъждат в настоящото производство. Съгласно чл. 239, т. 6 АПК актът подлежи на отмяна, когато с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. По делото липсват каквито и да е данни за съществуването на такова решение, което да има отношение към водените от Луков производства, т. е. не е налице основание за отмяна на който и да е от посочените от лицето актове по смисъла на този текст от АПК. По тези съображения настоящия съдебен състав приема, че искането за отмяна на решения с № 102/03.06.2019 г. по гр. дело № 1080/2018 г. по описа на Районен съд Самоков и решение № 1488/2019 г. по адм. дело № 1146/2019 г. по описа на Административен съд София област е неоснователно и с оглед чл. 244, ал. 1 от АПК следва да се отхвърли. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 предл. първо от АПК Върховен административен съд, четвърто отделение